Търсене

Виж ме Глава 3

24 Август, 2017 - 19:11
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 7

Глава 3

 

 

    Осем часа по-късно, Грейс се събуди в ареста заедно с двете си приятелки. Остра болка веднага я прободе в главата, когато се опита да помръдне. Ужасният вкус в устата й я накара да затвори отново очи. Всичко се въртеше. Ужасната флуоресцентна светлина дразнеше очите й, затова я боляха. Какво по дяволите правеше тук?

Прокара ръка през заплетената си коса и усети нещо да закача и подръпва косата й. С мъка свали ръката си и се загледа в грубата имитация на годежен пръстен с малък квадратен диамант на пръста си. Загледа се по-внимателно в него и усети как ужасът я втрещи. Пръстенът не беше фалшив. Не можеше това да е имитация, беше прекалено лъскав и хубав. Изглеждаше напълно истински. Беше виждала такъв пръстен, Шайлин й навираше годежния си пръстен в лицето при всяка възможност. Приличаха си, само че пръстенът на снаха й беше ненормално голям, докато този на Грейс беше по-скоро мини версия на този на снаха й.

Грейс започна да трепери. Мозакът й сякаш сега си даде сметка какво гледа. Трепереше, защото какво, по дяволите означаваше този пръстен? Защо е на пръста й и защо не помни как се е озовала тук?

    Грейс погледна към проснатото тяло на пейката до нея и разпозна Паркър, а срещу тях беше Ема, която с мъка отваряше очите си. Звездното трио, както ги наричаше Марк, винаги абсолютно винаги се забъркваха в някоя каша. Но този път нещата изглеждаха по-сериозни отколкото си мислеха.

 

-             Какво, дявол го взел е това място?- простена Паркър, опитвайки се да повдигне омекналите си крайници.

-             Мамка му! Ние сме в затвора! Защо сме в затвора? Нищо не помня.- Ема опипваше главата си сякаш да се увери, че е там. – Сигурно са ни взели за проститутки.- каза тя оглеждайки себе си, а след това и останалите. – Та ние приличаме на проститутки! О, боже!- паниката в галсът й се засили и тя започна трескаво да се оглежда.

-             О, боже! Нашите ще ме убият. Майка ми отново ще побеснее.- Грейс се хвана за бумтящата си глава и започна да мисли. Вече чуваше пискливия глас на майка си и обвиненията поредната грешка на разпусната си дъщеря. Виждаше и леко притеснения развеселен поглед на баща си и прегръдката която ще й предложи за скривалище. Това ще бъде последната капка, след което Карън ще завихри турнадото и ще нахлуе в нейния свят изцяло.

-             Добре, по-важният въпрос е кой ще ни плати гаранцията. Имаме право на едно обаждане.- разбира се мозакът ма Паркър вече работеше.

-             Не! Изключено е да се обадя на татко, той ще каже на мама, а тя ще ме съсипе!- само при мисълта за това на Грейс й се повдигаше, а може би беше и от махморлука...

-             Няма да звъним на вашите. Ще пробвам с татко. Дано вдигне.- Паркър се изправи и след като запази равновесие започна да снове из килията.

-             Не искам да прекъсвам великите умове, но има няколко подробности. Първо, не знаем  какво сме направили, че да да сме тук. Второ, Паркър, колкото и да сиумна не знаеш номера на баща си, защото никой в днешно време не си прави труда да помни номера. И трето, няма никой тук, следователно нямакой да ни даде телефон.- и точно в този момент вратата в прая ка коридора се отвори и през нея влезе свъсен възрастен полицай с прошарена коса и гъст бял мустак.

-             Паркър Финч, Ема Джос, Грейс Танър, свободни сте.- изрецитира имента им, все едно не са единствените в килията, което накара Паркър да се засмее показвайки, че има готов отговор, но благоволи да си държи устата затворена. Полицаят отключи вратата и им направи място, за да минат след което.....чакай, какво? Какво каза той? Танър ли?

-             Извинете, имате грешка, аз съм Грейс Сингър, не Танър.- почувства се някак странно длъжна да поправи тази грешка с фамилията си. Какво, дори имената на задържаните ли не можеха да напишат правилно? Все пак имаха документи, трябва да са еидели името й.

 

Грейс се поприведе, за да прочете името името натабелката. Погледна към полицай Григ и срещна безразличното лице на овек, който не го е грижа кой как се казва. Изведнъж мислите й отново се върнаха към пръстена наръката на ръката й. И този път вълна от ужас премина през тялото й. Дали...Ами ако..... Пръстен.....Танър.... Възможно ли беше нещата наистина да се навързват така?

-             Гаранцията ви е платена, минете да си вземете вещите от бюрото.- заспалият глас на полицай Григ изграи в помещението.

-               Чакайте! Кой е платил гаранцията ?- разбира се Паркър се спря по пътя. Защо просто не излезеха и тогава да зададът въпросите, които всъщност всички искаха да чуят?  

-               Господинът ви чака отвън.- каза полицай Григ и затвори вратата на килията, след което бързо излезе през друга врата без да каже нищо повече.

         ........................................................................................................................

снимка на martity19