Търсене

Виж ме Глава4

5 Септември, 2017 - 22:06
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 4

Глава 4 

 

 

  Грейс и причтелките й поеха към отворената врата и излязоха озовавайки се в претъпкано с полицаи място, които бяха в постоянно движение. Огледаха се и видяха въпросното гише с надпис „Гише вещи” в дъното на голямата зала и се запътиха натам. Взеха чантите си всяка в отделен плик и се разписаха на няколко документа, отдъхнали, че се махат от ареста.

 

-         Няма да преживея конското на мама. Моля ви убийте ме докато е време.- Грейс изтръпваше само при мисълта какво й е приготвила майка й, колкото и да си повтаряше, че вече е голям зряла жена не можеше да се избави от скандалите на майка си как с държанието си Грейс петни името на родителите си. Знаеше, че родителите й са платили гаранцията им, нямаше кой друг да е. Бащата на Паркър беше беден алкохолик който харчеше и последните пари за алкохол и накрая все опираше до това да иска пари от дъщеря си, родителите на Ема пък бяха загинали в автомобилна катастрофа преди десет години и тя беше сама срещу света когато те не бяха с нея. Така че оставаха само родителите на Грейс.

 Точно бяха наближили изхода когато Ема се закова на място втренчена в някаква точка.

-         Не може да бъде! Вижте..Вижте какво пише...- каза тя и посочи някъде нагоре пред себе си.

-         Полицейско управление Лас Вегас. – гласът на Паркър беше толкова тих, че Грей едва го чу.

-         Вегас? Вегас! Какво по дяволите правим във Вегас.- паниката на Ема започна да обвзема Грейс малко по малко. Какво наистина правеха във Вегас? Но преди да е започнала да обмисля нещата се чу прокашляне идващо зад тях, което накара и трите да се обърнат озовавайки се с лице в лице с мъж застанал до тях.

-         Мисля, че аз мога да отговоря на този въпрос. Ще ви помоля да ме последвате, за да може да поговорим насаме. – каза им той и обръщайки се тръгна към другия край на залата.

-         Какво по дяволите? Кой е той? Защо иска да говорим насаме?- Паркър се беше намръщила толкова че черните й вежди изглеждаха плашещо на лицето й.

 

  Побързаха да настигнат мъжа за да не го изгубят. Мъжът беше млад може би няколко години по-голям от самата Грейс, но беше някак потаен .Косата му имаше мек светлорус цвят като на мед. Вървеше бързо, а в походката му се четеше напрежение. Не след дълго мъжът влезе през една от многото врати и потъна в стаята зад нея. Грейс се поколеба за миг преди първа да пристъпи в тъмната стая. Беше обикновена стая с малък диван в единия край и още по-малка кеадратна маса с няколко стола в другия край. Но в стаята имаше още един мъж който беше застанал с гръб към тях в по-тъмната част на стаята. Втатата се затвори зад тях и те останаха сами с непознатите мъже с тимната стая.

    Грейс забеляза че тъмнината се дължи на изгоряла лампа на тавана и цялата работа се стоварваше на едничката работеща лампичка на тавана, която не успяваше да огрее цялото помещение.

-         Само не ми казвайте, че сте сводници, защото независимо, че изглеждаме така не сме проститутки.- каза Ема, която вече не можеше да сдържа напрежението си.

-         Какво? Не сме сводници.- отвърна мъжа, който ги бе довел и на лицето му се появи едва забележима усмивка.

-         Тогава кажете защо ни доведохте тук.- Паркър също беше доста напрегната, издаваха я все още плашештите й вежди.

-         Всъщност искахме да поговорим само с госпожица Грейс, не щеше да е невъзпитано вие да останете отвън. – докато говореше мъжът погледна към приятеля си, който все още стоеше с гръб към тях.

-         С мен ли?- попита Грейс, усещайки бясните удари на сърцето си.

-         Да. Така след като изяснихме, че не сме сводници мисля, чеможе да се запознаем. Казвам се Люк Грейди. И няма да ви направя нищо, в полицейско управление сме все пак.

-          Ти ли плати гаранцията ни?

-         Да. И трябва да ми благодарите, доста скъпи се оказахте.

-         Какво? Чакай малко казанова! Първо ни кажи защо искаш да говориш с Грейс и защо се намираме в полицията!- о да, Паркър вече се беше окупитила и влизаше в действие.

-         Дообрее. Тук сте защото сте участвали в сбиване в един бар и полицията ви е задържала.

-         Ние? Сбиване?- паниката в гласа на Ема вече се усещаше.

-         Да, вие и онзи шибан задниг, който продължава да се прави на невидим.- каза Люк и отново погледна към другия мъж. Били сте с него когато са ви арестували.

-         Боже мой! Ти познаваш ли го? Естествено, че го познаваш! Какво сме правили с него тогава?

-         Ами...изглежда сте празнували...нещо.Всъщност са бли моя приятел идиот и госпожица Грейс. Знаете...- Люк ни гледаше малко странно докато говореше.

-         Не, не знаем. Незнаем защо сме във Вегас.

-         Как така не знаете защо?- попита той някакси невярващо.

-         Ами така. Никоя от нас не помни нищо.- каза Ема.

-         Дори ти? – погледът на Люк беше насочен към Грейс. Какво? Какво трябжа да знае? И в този момент тялото на Грейс отново се скова от ледените тръпки, които я полазиха. Нима... Нима беше възможно....

-         Да не би да е заради...- каза Грейс и вдигна въката си на която стоеше онзи пръстен...

-         Какво е това?- каза Паркър и грабна ръката на Грейс, за да я огледа.

-         Не...Защо...- Ема дори не можеше да завърже изречение.

И в този момент сякаш привлекли вниманието му, мъжът в дъното на стаята пред тях бавно се обърна.

О. Боже. Мой.

Пред тях стоеше Ейдъм Танър, койт сякаш изведнъж изпълни цялата стая. Ейдън Танър, също толкова красив, колкото във всеки вилм, в който го бяха гледали. Черната му коса блестеше  дори на мижавата светлина, а тясната бяла тениска очертаваше всеки мускул на тялото му. Очите му бяха присвити, но пак можеше да се види синият им цжят, а устните му бяха събрани в права линия. Всичко това го караше да изглежда заплашително красив. Красивото, лошо момче на Холивуд. Нямаше човек, който да не знае кой е Ейдън Танър. Най-нашумялият актьор.

 

-         Е, може би вече навързахте нещата?

Грейс гледаше ту пръстена си, ту Ейдън, но сякаш мозъка й едва сега започваше да работи и още не беше загрял достатъчно, за да функционира правилно. Но изведнъж кратки картини започнаха да пробягват в главата й. Претъпкан клуб, танцуваща Грейс, смееща се Грейс, Грейс целуваща мъж в бяла тениска. Пръстен. Някой слага пръстен на пръста й. Непозната жена, която им се усмихва и държи странно голяма книга. И изведнъж видя лицето на мъжа, онзи който присъстваше във всичките й проблясъци. Този мъж сега стоеше пред нея и я дледаше враждебно. Още една вълна на студени тръпки обля тялото й когато разбра какво бе направила.

-         Изглежда...сме се оженили.- това бяха първите му думи, но те прегазиха Грейс сякаш бяха камион...

Бяха се оженили.....

....................................................................................................................................

снимка на martity19