Търсене

Виж ме Глава 5

16 Септември, 2017 - 22:41
1 Коментари

Оценка:
Общо гласували 1

Глава 5   

 

 

    Имаше два варианта, Грейс или беше толкова пияна, че вече беше започнала да халюцинира, или това беше много лош сън и всеки момент очакваше да се събуди.  Дори затвпри очи, за да се овери, че наистина е сън, но колкото повече си го повтаряше, толкова повече осъзнаваше, че това не е сън. Тя беше глупачката, която стоеше по средата на стаята със затворени очи, докато останалите стояха и я гледаха. Защо я гледаха? Сякаш беше грешница и те всеки момент ще започнат да я бичуват. Всъщност точно така се чувстваше тя в момента. Но вниманието й беше привлечено от нещо друго, изкрящо сини очи я гледаха проницателно от другия край на стаята. Очите му бяха присвити, което сякаш караше цветът им да става по-тъмен, челюста му беше стисната в права линия, абръчката между очите му го караше да изглежда заплашителен. Чакай. На нея ли беше ядосан? На нея, сякаш тя сама бе направила това, а той просто естоял без да прави нищо? И в този момент в главата й отново започнаха да изкачат картини от миналата нощ, как той я държи за ръката, как й шепне нещо в ухото, как двамата избират пръстени в луксозна бижутерия, как той отново и отнво я целува. ...

-         Чакайте, как така са женени? Човек не може просто ей така да се ожени и то за непознат. – Паркър размахваше ръката на Грейс толкова ожесточено, че всеки момент можеше да я откъсне от тялото й.

-         Всъщност във Вегас може.- Грейс имаше чувството, че ако Люк продължава да демонстрира спокойствието си, Паркър много скоро ще го разкъса на парчета.

-         Знаете ли какво? Нека всички се успокоим...може би ще е най-добре да ги оставим малко да си поговорят.- Ема вече беше излязла от сцеплението си. Но Грейс не искаше да остава насаме с него, дори не искаше и минута повече да стои в тази стая. Сякаш въздухът свършваше и започваше да й се вие свят. И докато се усети вртата се хлопна зад нея и тя и Ейдън останаха сами обгърнати от тъмнината в стаята.

-         Аз...не си спомням много от предишната вечер. – На Грейс й беше трудно да говори, още повече да говори пред мъжът за който тя и приятелките й бяха имали безброй еротични сънища и представи, гледайки го по телеизията.

-         И аз нищо не помня. Никога не съм се напивал до такава степен.- гласът му беше строг все едно тя бе непослушно дете и той й се кара за наказание.

-         Аз също. Ние..можем да поправим положението все пак сме във Вегас. Тук хората посоянно се женят пияни.

-         О, ще поправим положението разбира се. Предполагам трябва да те оитам колко ще искаш, за да си мълчиш за това? А може би това е била целта ти и сега само се преструваш пред мен за да ми измъкнеш пари.

Какво?

-         Какво? Мислиш, че това е заговор за пари?

-         Учудена ли си? Не ми казвай, че не знаеш кой съм. Приличаш на умно момиче, пре спокойно ти и приятелките ти можете да измислите това. Пари срещу мълчанието ви.

Ах, този арогантен простак!” Грейс не можеше да повярва на ушите си. Никога не би паднла толкова ниско.

-         Не мога да повярвам, че казваш такованещо. Аз не такава, никога не бих молила така за пари. Аз имам достойнство!

-         Това би казала, за да се изкараш невинна. Не би се признала за виновна директно все пак.

-         Боже! Ти болен ли си? Съжалявам ако жените с които си бил са искали пари, но едно ще ти кажа. Аз не съм такава. Не помня нищо, нито как сме се запознали, нито как сме се оженили. Нищо!

-         Да бе, повярвах ти. Вссички жени са еднакви. Коко искаш, за да си държиш устата затворена?- омразата в гласа му беше насочена право срещу Грейс, сякаш наистина това беше план за изнудване. Той наистина ли мислеше това? Нима тя бе злото женско изчадие в тази история, планирало всичко стъпка по стъпка за безценните му пари? Но той беше прав за едно, тя бе жена, жена с гордост, а той вмомента я стъпкваше.

-         Знаеш ли какво? Ти. Си. Задник. Можеш да си вземеш тъпото мнение и парите и да си ги завреш отзад! Не ми трябват парите ти имам си пре достатъчно. И ако искаш да знаеш не съм толкова пропаднала, че да замислям такива схеми за огабване на глупави мъже като теб, които не могат да признаят собствената си грешка. Ако си токова невинен за колкото се мислиш, спомни си, че не съм била сама когато всичко това се е случвало! Задръж си парите! Ще се разведем и повече не искам да те срещам.- Грейс се обърна и рязко отвори вратата на стаята, оставяйки Ейдън толкова ядосан, е лицето му беше придобло цвят на домат. Но преди да напусне успя да види проблясъка на брачната халка на пръста му.

 

Когато излезе пред вратата бяхазастанали останалите участници в цирка потънали в напрегнато мълчание, което се усили когато я видяха да излиза.

-         Какво стана? Говорихте ли?

-         Кажи на малоумния си приятел, че ще се разведа мирно без излишни циркове и че не е нужно да ми затваря устата с пари. Не искам да имам нищо общо с него!- каза тя на Люк, който я гледаше слисано.

-         Моля ви, да се прибираме вкъщи. Не искам да стоя тук повече.

Час по-късно момичетата се намираха на самолет за Ню Йорк, потънали в мълчание. Грейс не спираше да се опитва да си спомни нещо повее, което да и покаже как въобще е направила такова нещо. Не спираше да мисли и за онзи задник. Нима наистина й беше казал това? Той беше истински задник тогава. Спомняше си колко много пъти го бе гледала по телевизията иколко разлиен беше там. „Ама разбирасе, актьорите играят роли!”  И какво очакваше тя? Да я прегърне и да й каже, че всико е наред и, че ще оправят това без излишни проблеми, а тя по-късно ще му поиска автограф? Глупачка!

Беше си помислила за секунда, че нещата няма да са толкова катастрогални. За секуна. Толкова време имаше, преди той да започне да я напада с измислените си теории. Той беше злото изчадие в историята, не тя. И след като си го повтори няколко пъти се зае да не мисли повече за кретена който беше срещнала във Вегас.

...........................................................................................................................................

снимка на martity19

Коментари
24 Октомври, 2017 - 09:53

Много добре върви книгата, исках да ви поздравя...и с нетърпение очаквам 6-та глава SmilingSmileSmiling