Търсене

Ако не сега, кога? Ако не Рим, то къде?

5 Октомври, 2017 - 23:07
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 2

Уличната лампа бавно премигваше под големите дъждовни капки. В тишината отекваха единствено празните, почти заглушени стъпки. Улиците бяха празни. Беше типичната студена,октомврийска вечер, носеща със себе си скрити послания и мотиви. Градът бе пуст, но и да беше препълнен, нима щеше да е от значение?

Камината глухо препукваше,а в барът беше все същата сива обстановка.. сякаш времето бе спряло. Анна отново бе там- гледаща големият стенен часовник, бавно отпивайки глътка вино. Това бе обичайното и посещение, идваше тук от месеци насам. Винаги сядаше в крайната лява маса,поръчваше чаша Мерло '87 и мълчеше. Понякога успяваше да сподели и някоя друга леко загатната усмивка с бармана. 

Една нощ посещението й продължи неочаквано дълго. Чашите се превърнаха в бутилка, дървата в камината догаряха. Всичко беше призрачно замряло и пусто, времето беше спряло.

-Защо си тук?-попита я той. - Няма ли къде да отидеш?

-Имам.Тук.

-Не разбирам. 

-Не искам да се върна там-отвърна Анна.- Този дом е празен. Трябва да замина! Трябва да отида надалеч! Ще го направя още сега!

-Но как така?-попита учудено мъжът.-Как така ще тръгнеш? Бих могъл да ти извикам такси, смяната ми свършва след час. 

-Ами ето така-ще взема старата си ученическа раница, ще прибера любимата си книга и ще отпътувам. Ще разгледам, ще намеря нещо ново. Мога да пиша, мога да отида в Мадрид.-очите й засияха. Това не се бе случвало от месеци. Русият кичур нежно милваше лицето й, а кристалната чаша бавно се поклащаше в ръката й. - Само ще запаля цигара. Искаш ли?-попита на свой ред тя.

-Само една. Отказал съм ги,но не е лоша идея. И сега? Накъде? Мадрид?-Джон я наблюдаваше внимателно, в погледа му се долавяше нотка страх. Дали ще се оправи? Толкова е малка, толкова е крехка! Ах, каква жизнена беше, истинска фурия. Цялата улица чуваше смеха й рано сутрин. После чуваха плача.. накрая настъпи просто тишина.

Минаха минути, може би дори часове. Цигарите горяха, виното свършваше. Анна пое дълбоко дъх, изправи се, прибирайки непохватно къдравият кичур зад ухото си, усмихна се плахо и прошепна:

-Не... Не Мадрид. Ще отида в Рим...Моят Рим. Ще го нарисувам, ще го напиша. От това имам нужда.

Джон отърси невярващо глава. 

-Но, Анна, сигурна ли си ? Как така? Сигурна ли си за това?

- В момента не съм сигурна за нищо.. но знам, че погребването на старите надежди и новото слънчево утро ще бъдат добро начало. Ако не сега, кога? И ако не Рим, то къде? .....

снимка на Victoria