Търсене

Един миг: част 4

21 Октомври, 2017 - 22:10
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 0

Една година по-късно.
~~~~~


Отново е април. Моя любим месец. Все така цветен и не по-малко тъжен  ...  През последната година се случиха страшно много неща. Понякога, когато се  връщам към изминалите събития се чудя как изобщо съм оцеляла. Но  ние, хората сме странни същества. Обичаме да се подценяваме. Казваме, че не можем да се справим с това или онова, но когато изход няма единственият вариант е да се стегнем и да продължим да се борим. И го правим! Не, защото искаме, а  защото просто няма средно положение.
След като катастрофирахме се събудих в болница. Чувствах се все едно е минал камион през мен. И то си беше почти така. Разбрах, че имам счупена ръка, лека фрактура на черепа и доста натъртвания. Научих, че шофьорът ни от предишната нощ е бил в нетрезво състояние. Изгубил е контрол над автомобила и резултатите бяха явни. За съжаление той и водачът на камиона с когото се ударихме са загинали на място. От друга страна Грета беше в кома. Прекарах до леглото  ѝ две безсънни седмици, но в крайна сметка и тя почина. Вярно беше, че не бяхме се чували от около две години, но пък я чувствах близка. Имахме  толкова хубави моменти. Тя ме приемаше такава каквато съм, подкрепяше ме. Наистина, понякога можеше да ме докара до лудост, но и аз не ѝ оставах длъжна.  Важното в случая е , че тя беше истинска приятелка, имаше перспектива за бъдещето си, имаше мечти и ги следваше. Ключовата дума е „беше“. Нея вече я няма. Няма да създаде своя модна линия. Няма да има съпруг, деца, живот. Нищо! Заради един човек, който е решил, че е над нещата и ограниченията не важат за него. Резултатът?! Три погубени живота.... Жалко е наистина.
След няколко месеца отново се върнах към този ужасяващ инцидент. Този път го погледнах от друг ъгъл. През неговата призма се замислих за моя собствен живот. Реално имах огромен късмет, че оцелях. Даде ми се втори шанс за живот. Възползвах ли се, обаче от него или си карах в стария коловоз. Честно казано избирах втория вариант. И тогава осъзнах, че не живея живота си така, както наистина желаех. Предавах се пред глупави страхове, които си бяха единствено в моята глава. А живота е един миг и никога не знаеш кога ще свърши за теб. Какъв е смисълът да се тревожим за неща, които са изключително маловажни. В крайна сметка всеки един човек, който някога се е родил на тази земя, ще си отиде един ден. И няма втори шанс.
Мислейки си така взех решение. Трябваше да направя промяна. И то колкото е възможно по-скоро. Постепенно започнах да се преобразявам, както външно така и емоционално. Промених визията си, станах по-общителна. Сприятелих се с интересни хора. Правех неща от които в миналото си винаги се бях страхувала. И се почувствах истински жива. Дължах си го. На Грета също. Естествено, прдължих да обичам книгите си. Понякога имах нужда да съм сама, единствено в компанията на Снежинка. И това бяха едни от най-приятните ми моменти. Но осъзнах,  че, както казваше Грета „жиеотът не е само хартия и мастило“. Той е там, навън и трябва да се живее докато има възможност, защото не се знае кога последната страница ще се затвори завинаги.

                                                                                
~~~~~
                                                                                 КРАЙ!
                                                                                 
~~~~~
Окончателно завършен на 21.10.2017 г.,
Автор: Христина Диамандиева

снимка на hrisi20