Търсене

Виж ме Глава 6

24 Ноември, 2017 - 21:48
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 5

Глава 6

 

 

    Изумително стряскащо е как само за миг, човек може да се забърка в големи неприятности, миг колкото да кажеш едно „Да”, докато мозъка и устата ти не са свързани. И после какво? Търпиш последицие от тези неразумни решения, които постоянно ти натякват, колко глупаво си се прецакал. А най-лошо е когато в цялата гадна и непоносима каша участва корав и бездушен задник, който се опитва да си измие ръцете с теб. И то от онези задници, за които казват „Мисли с оная си работа” , само че по един доста странно трезвен начин. А още по-катастрофално е да завариш родителите си в апартамента си и най-вече разярената си майка.

    Да, Грейс знаеше, че сблъсъкът с Карън е неизбежен, но не очакваше да е толкова скоро, при положение, че нищо не й бе казала.

-             Как можа? Грейс, как можа да направиш такова нещо? Имаш ли дори най-малка представа какво направи?- о, да. Карън, определено беше разярена, но не можеше да е за това, за което Грейс си мислеше. Никой друг не знаеше, за пиянския й брак, защото не беше казвала на никой друг. Никой не би трябвало да знае. Нали?

-             Какво става мамо?- може би, да го играе на невинна не беше най-доброто решение. Ако майка й започнеше да бълва огън, можеше да се предпази с чантата си...   

-             Ти изобщо мислиш ли с главата си? Защо никога не мислиш за последиците които се сипят бърху нас? На това ли успях да те науча, да не зачиташ родителите си?- червеното лице на майка й беше последната фаза от урагана „Карън”, който вилнееше с пълна сила когато се завихреше. Какъв бе шансът да се измъкне без да бъде обезглавена? Доста малка. Но Грейс вече беше зряла жена. Защо трябваше да стои и да слуша конското на майка си все едно е тинейджърка? Тя беше свободна, самостоятелна. Искаше да е независима и се бореше за това от доста дълго време.

-         Добре, седни и да поговорим за какво става дума.

-             Ето, за какво става дума.- към Грейс полетя нещо и успя да го хване в последния момент. Оказа се вестник. Нима я беше замерила с вестник? Но вниманието й бързо бе приялечено от снимката на първата страница. Това не можеше да е истина...На снимката беше тя, тя и онзи задник....и се целуваха.... Отново я заля онова вцепеняване. Как беше възможно? Тя не беше казвала на никой, нито пък Ейдън. Личеше си, че беше снимка от телефон заради лошото качество. Ами да! Ейдън беше известен, невъзможно е да иде някъде и да не го разпознаят, а една такава снимка би предизвикала фурор, още повече и заглавието под нея „Лошото момче на Холивуд с тайна  любовна афера с милионерка в Лас Вегас! Нашумелият плейбой, направи тайна сватба в града на греха, като най-накрая се отказа от бухемския живот.” Милионерка? Тайна афера? Това не биваше да става. Грейс отвори на следващата страница и зачете „Нашумелият плейбой, направи тайна сватба в града на греха, като най-накрая се отказа от бухемския живот, женейки се за милионерската дъщеря Грейс Сингър, в обикновен параклис ..” Захвърли вестника преди да дочете статията.  

-             Това..мога да обясня...

-             Какво ще обясняваш? То се вижда, пише, че сте се оженили. Вярно ли е? Имали ли сте връзка, а ние дори не сме знаели?

-             Не, не сме имали връзка, дори не го познавах до преди няколко часа...

-             Не си го познавала?- опа. Май не трябваше да казва това.

-             Грейс, как така не си го познавала, а сте се оженили?- попита баща й, който до сега бе стоял и наблюдавал без да каже нищо. – Обясни ни какво става.

-             Просто...- колкото и да беше зряла Грейс, в момента се чувстваше като малко дете което е направило беля. До сега не се бе замисляла как наистина ще се отрази на семейството й новината, която щеше да има каже. Разбира се пресата не трябваше да разбира и затова изобщо не беше очаквала да се появят във вестниците. Сърцето й се присви, когато врещна погледа на баща си. Разочарование. Ето това се четеше в очите му, които я гледаха. Никога не си беше представяла, че ще накара баща си да я погледне по този начин. Когато наряняваше баща си, все едно нараняваше себе си.

-             Аз...това беше грешка. Бешее, беше пиянска грешка. След сватбата с Паркър и Ема отидохме в един клуб, послее нищо не си спомням. Събудихме се във Вегас, а аз имах пръстен на ръката си. После разбрах за Ейдън и какво е станало от разказа на неговия приятел. Не си спомням как сме се озовали там.

-             Пиянска грешка? Грейс, наистина ли ни казваш това? Ние с баща ти това ли заслужаваме?

-             Мамо, наистина много съжалявам. Това изобщо не трябваше да се случва, просто...не знам.

-             Не знаеш?

-             Карън, престани да крещиш, няма да оправиш нещата като я караш да се чувства още по-зле.

-             Какво искаше Грейс? Известност? Или да привлечеш вниманието към себе си, веднага след като брат ти се ожени? Толкова много ли искаш да си в центъра на внимание, че да направиш това, с което даго подминеш?

-             Какво? Мамо, ти чуваш ли се? Аз не искам внимание, никога не съм искала! Изобщо не завиждам на  Марк, не съм такъв човек!

-             Моля те Грейс. Постъпките ти казват друго. Нанесе огромна врда на семейството ни, сега как ще се покажем след този скандал? Замисли ли се изобщо?

-             Татко, наистина ли мислиш това? Та ти най-добре ме познаваш за бога!

-             Грейс, знам, че не си такава, но не мога да си обясня постъпката ти.

-             Бях пияна! Една грешка. Една единствена грешка и ми казвате, че съм опетнила семейството ни? Ами грешките на Марк? Неговите постъпки не ви ли излагаха, пиянските му купони и хилядите момичета, които вдигха скандали забъркани с него?

-             Марк, никога не ни е довеждал до такъв срам.

-             Не мога д повярвам! Това не трябваше да излиза в пресата, ние се разбрахме. Ще се разведем без шум, без никой да знае или поне така беше плана.

-             Чу ли я Джон? Разбрали се били да се разведът, още повече срам за нас. Не мога да повярвам до къде ни докара.

-             Всичко ще оправя, обещавам. Всичко ще се нареди, без повече шум.- сълзи започнаха да нагорчават в устта на Грейс. Мислеше, че ще срещне подкрепа от родителите си, не очакваше това.

-             Ще оправиш нещата разбира се. Само, че Грейс, трябва сама да се справиш. Аз и майка ти няма няма да ти окажем помощ в това. Сама си си виновна и сама ще се оправиш в тази каша.

-             Казваш, че ще ме оставите?

-             Ти искаше да бъдеш самостоятелна. Ето, ние ти даваме свобода да оправиш нещата, няма да ти помагаме, сама ще трябва да се справиш. Ако искаш отново да заслужиш доверието ни, ще оправиш нещата. Никога не съм си мислел, че ще го кажа, но ти ме разочарова, Грейс. Много ме разочарова.

    Това беше ударът. Думите на баща й буквално я събориха. Никога не си бе представяла, че ще й каже това. Баща й беше човекът, който я обичаше най-много на света, неговото одобрение беше най-важното нещо за нея. Но тя го бе разочаровала. Очите му говориха достатъчно. Горчилката в устата й се засили. Сълзите напираха да потекът от очите й, а тя нямаше сили да ги спре. Нямаше сили да погледне нагоре, чу само затварянето на вратата някъде зад себе си. И сега, когато беше останала сама, осъзна колко отчаяно се нуждаеше от семейството си точно в този момент.

.......................................................................................................................................

снимка на martity19