Търсене

Георги Господинов

Георги Господинов Георгиев е един от най-популярните и превеждани съвременни български писатели постмодернисти.

Георги Господинов е завършил българска филология в Софийския университет, по-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература на БАН с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години наХХ век“ и работи като литературовед в Института по литература на БАН от 1995. От 1998 до 2000 г. е преподавател в НБУ по писане на есе, а по-късно по съвременна българска литературa.

Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на в. „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“.

Има една дъщеря (с литературоведката Биляна Курташева ), Рая Господинова, родена на 13 януари 2007 година.

Творчество:

Още за първата си стихосбирка, „Лапидариум“, Георги Господинов е отличен с Националната награда за дебют „Южна пролет“. Стихосбирката е преведена 2009 на чешки.

Следват „Черешата на един народ“ (Награда за книга на годината на Сдружение на български писатели, 1996), претърпяла три издания (1996, 1998, 2003) и, през 2003 година, „Писма до Гаустин“.

В „Балади и разпади“ (2007) са включени предишните три стихосбирки плюс нови стихотворения в цикъла „Неделите на света“.

Том с избрана поезия от Георги Господинов излиза на немски под заглавие „Kleines morgendliches Verbrechen“ (Droschl, 2010) в превод на Александър Зицман, Валерия Йегер и Уве Колбе. Книгата получава възторжени рецензии в най-големите немски вестници NZZ, FAZ,Die Welt, SZ и др.

Негови стихотворения са включени в редица международни антологии, сред които е „New European Poets“ (Graywolf Press, USA, 2008). Преводи на негови стихове на различни езици, включително на арабски, могат да се прочетат в немския сайт за поезия lyrikline.org

„Естествен роман“, първият роман на Георги Господинов, получава Специалната награда на конкурса „Развитие“ (за ръкопис на роман), и е издаден в седем издания на български - 1999, 2000, 2002, 2004, 2006, 2007, 2009. Критиката го определя като „първия по рождение и по слава роман на поколението на 90-те“ (сп. „Егоист“).

„Естествен роман“ е най-превежданата българска книга след 1989 г. Публикуван е на 19 езика досега, сред които английски, немски, френски, испански, италиански и др.
Le Nouvel Observateur определя романа като „оригинален и забавен”. Le Courrier (Женева) го нарича „машина за истории“, а според Livres Hebdo книгата е „едновременно смешна и ерудирана, пошла и изискана, но блестяща във всяко отношение и новаторска по форма“.

Ню Йоркър пише за романа: това е „анархичен, експериментален дебют“, добавяйки, че роман, който предприема рискове като тези в „Естествен роман“, понякога „пада по лице“, но според Ню Йоркър попаденията в книгата превишават пропуските, и в крайна сметка тя успява да бъде очарователна.

В.Таймс определя романа като „размишления върху пушенето, дефекацията и ботаниката“, добавяйки, че това е „хумористична, меланхолна и изключително идиосинкразна творба“. Според в. Гардиан романът е "едновременно земен и интелектуален". В голяма рецензия за немското издание на романа в. Нойе цюрхер цайтунг (NZZ) определя Георги Господинов като "хуморист на отчаянието" (Humorist der Verzweiflung), а в. Франкфуртер алгемайне цайтунг (FAZ) определя романа като "малък изискан шедьовър"). Всички немски отзиви - в сайта на изд. "Droschl". Изключително рядко български роман бива рецензиран във водещи световни медии. Голяма част от чуждестранните отзиви могат да се намерят в американското онлайн издание Complete Review

Романът на Георги Господинов „Физика на тъгата“ с излизането си оглавява класациите за най-продавани книги в България. „Георги Господинов пише световен роман, който е и български“, пише литературният критик Митко Новков. „Той е всеки и във всеки от своите „герои“, гледайки в упор века и историята през техните очи...“ (Георги Каприев, в. „Култура“)

Господинов е автор на пиесата „D.J.“ (съкращение от Дон Жуан), която печели годишната награда „Икар“ за най-добър български драматургичен текст за 2004 година. Поставена е на сцената на Сатиричния театър, София, от Десислава Шпатова. Публикувана е на руски в сборник със съвременна българска драматургия.

Втората му пиеса - „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ (Аскеер за драматургия, 2010) се играе в МГТ „Зад Канала“, реж. Маргарита Младенова. В края на март 2011 пиесата беше избрана сред 300 пиеси от цял свят и представена в Манхатън, Ню Йорк, на фестивала hotINK at the LARK.

Цитати от този автор

Четящият човек е съпротивляващ се човек. Съпротивата се изработва, тя се учи, тя не е само природа. Четящият човек е красив… и модерен.

Силата на миналото е в това, че неговата машина продължава да работи. За добро и за лошо. Зависи от това кое минало искаме да си върнем и какво от него.

Аз бях много тежък пушач до преди пет години. Сега съм толерантен непушач, обичам миризмата на тютюн и в същото време съм за забрана на тютюнопушенето, защото ние имаме деца. Когато говорим за свобода, има нещо у нас, което не се разбира ясно, стои абстрактно. Например ако съседа под теб си усили музиката, тази музика влиза и в твоето частно пространство. Това не се вижда, тя е невидима, но някак влиза и в твоето частно пространство. Това по цял свят не е разрешено, да ти влизат в частното пространство… е охраняемо пространство. Ако дима на другия влиза в моето частно пространство, това също не е ок. Така че аз съм за това да има места, където не се пуши, и там наистина да не се пуши. И това да се спазва. И да има места, където се пуши…

Аз вярвам в тъжния човек. Тъжният човек, бавният човек е човек, който мисли - обратно на категоричните хора. Не харесвам някой, който може да удари с юмрук по масата и да каже: "това е така, това е така, това е така…" Всички простотии на отминалия век са дошли от такива хора. Тъжният човек, бавният човек, мислещият човек… те могат да изработят смисъл. Вярвам в това.

И в този смисъл, като идващ от литературата, предлагам спасение в литературата, в четенето, в историите. Напоследък има няколко изследвания, че четенето на романи развива емпатията и това също е решение срещу безкрайната самота и криза, в която живеем

…в продължение на една година книгите да излизат без имената на техните автори. Тази анонимност да помогне на критиката и читателите да прочетат текстовете, а не имената. Защото нашата литература гъмжи от паметници на имената.

За мен разказаната тъга е по-лека, по-светла тъга. Тъжният, колебливият човек е героят, който аз лично харесвам.