Търсене

първа кръпка в туниката на Времето - антрацитена / из "утре е Вчера обърнато наопакИ"

3 Декември, 2017 - 17:19
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 3
да си излюпиш бяловранчЕ


 Еххх, да ти се изяйчи* бяло гардже в клана на черните гарвани значеше, че имаш проблем. Гооолям проблем... Нещо като в семейство на бели хора да се роди шоколадче. Веднага зад опашката ти плъзват шушукания, в кварталния магазин все някой „уж без да иска“ ще те клъвне и избута назад, а приятелите изведнъж се оказват мнооого заети и спират да ти идват на гости. 
Та кой е чул от черно и сиво да се получи искрящо бяло?! Тук има нещо гнило, дааа - съмнителна е работата. Но... такова бе малкото, нежно изтърсаче в семейството на антрацитено черния гарван Матео Гррре и сиво-синята му врана Деяна, които вече си имаха три съвсем нормални и стандартни гарванета – Да́виде, Амо и Жельо... Неее, противно на това, какво би си помислил някой в дадената ситуация, Матео и Деяна бяха най- влюбените и верни птици, готови да дадат за другия и последното си перце. Сигурна съм, че и през ум не би им минало да посрамят семейното гнездо със съмнителни връзки. Само кукувицата, както знаете, снася своите яйчица в чужди гнезда. Но и тя навярно има своите причини за това – нали е жрица на Пролетта. А на жриците много неща са им забранени- никакво семейство, никакви деца... И все пак- това е друга тема. 
Ние ще се върнем в гнездото на гарваните, където напук на науката генетика сладко и неустоимо чаровно зяпаше и пищеше за храна Гаргабела- малката бяла вранка на семейство Гррре. Дали бе наказание или благословия от небето този искрящо бял цвят мама Де не знаеше, но майчиното ѝ сърце искаше да вярва, че е второто и преливаше от обич и тревога когато пъхваше в розовата човчица поредното червейче или зрънце. Наоколо бе пролет и ухаеше на зелено и дъхав крушов цвят.
- Знаеш ли, Де – Матео прегърна с крило своята любима вранка – днес докато стоях и размишлявах, кацнал на големия буков пън на полянката зад къщичката на леля Рошопашка, из-под старите му корени изпълзя една странна сребристо-черна змия и ми заговори.
- Така ли? Леле! И какво искаше тази твар от теб, Тео? Направи ли ти нещо лошо? Мама казваше, че змиите са силно отровни и коварни изчадия. Също, че могат да хипнотизират жертвите си за да ги изядат.
- Не, не, мила, нищо лошо. Каза ми, че знае какво ме мъчи, но не е позор, а щастие, че ни се е излюпила бяла дъщеричка. Това било нещо мнооого специално, което не на всекиго е дадено, затова трябва да сме горди и благодарни, че точно ние сме от избраните.
Каза ми също, че ако пък толкова искаме да разберем какво и защо ни се е случило да отидем край рекичката на върбата Гърбушилка. Там на всяко първо пълнолуние в месеца долитала последната бяла драконка от Диамантените планини, много мъдра и милосърдна, която знае отговорите на всички тайни. Всеки на когото нещо му тежи отивал при нея. Тя никого не връщала.
А между другото, когато змията си отиде, леля Рошопашка се показа на балкончето си и ни покани на кафенце от жълъди. Само тя не ни обърна гръб откакто си имаме Гаргабелчето – златна душица носи тази рошла. Обещах ѝ, че ще наминем някой следобед.
- Милата леля Роши. Непременно ще я посетим тези дни.
Но забрави ли, че довечера е концертът на Далибор Орелски?! Имам нужда от малко музика, скъпи. От мнооого музика. След толкова нерви и ядове. Да си отпуснем душичките с нещо красиво.
- Не съм забравил, разбира се. Ето днес пристигнаха черният ми смокинг и новата ти вечерна рокля. Не е ли прекрасна?! Аризема ми избра и подходящи за нея сапфирени огърлица, обици и гривна. Ще отиват идеално на сините ти очички.
А между другото, къде са нашите момчета? Принцесата ни спи, а те нещо ми се губят – не дойдоха да ме гушнат, не крякат, не се бият, гра-гра-граххххх.
- Оооо, те ли... Отидоха в кристалната пещера. Долетя приятелчето им – Гаро и каза, че кристалите за нещо били сърдити.
..... *изяйчи - излюпи от яйце .....

Ключови думи: 
последна редакция на 3 Декември, 2017 - 17:22
снимка на Gargabela