Търсене

История на книгата

31 Октомври, 2011 - 00:23
1 Коментари

Писменият текст се появява някъде между 9-4 хилядолетие пр. Хр. Първоначално под формата на рисунки, които по-късно се превъръщат в пиктограми чрез опростяване на изображенията в символи. На тази основа се зараждат и идеограмите, последвани от фонетичните знаци, обозначаващи определени звуци (по-известни като срички и букви). 

        По това време в Китай коприната е използвана като основа за писане. А самото изписване ставало с четки. Други материали, които влизали в ролята на много по-късно появилата се хартия, били също: кости, бронз, керамични изделия, миди и др. В Индия пък използвали изсушени палмови листа. Всяка повърхност, способна да задържи и пренася текст върху себе си, била добре дошла за изработката на “книга”, включително и човешкото тяло – Интересно интерпретирана гледна точка във филма на Питър Грийнуей "Записки под възглавката".

 

        Книгата е свързана с желанието на хората да създават дълготрайни документи, които да ги увековечават. Ето защо, камъните, върху които първобитните хора са оставили своите символни рисунки, могат да се възприемат като първите книги. Думите библос (biblos) и либер (liber) първоначално означавали "фибра/жилка от дърво".

 

книги

Глинените плочки

        Глинените плочки са използвани в Месопотамия през третото хилядолетие пр. Хр. Каламусът (calamus) - инструмент с формата на триъгълник, се използвал за изработването на писмени знаци във влажна глина. Плочките със символите се изпичали на огън, за да се изсушат. В Ниневия са открити 22 000 плочки, датиращи от 7 век пр. Хр. - това била библиотеката на царете от Асирия, които притежавали работилници с преписвачи и съхранители на тяхно разположение.

 

Дървените плочки

        Още един предшественик на книгата били дървените плочки (покрити с восък), използвани от римляните. Върху тях можело да се пише и изтрива с помощта на острие. Те били добро средство при обучението на деца.

 

Папирусът

        Плочките били изместени от папирусът, който бил значително по-лек и лесен за пренасяне. Той бързо се превърнал в най-разпространеното средство, върху което се пишело през античността.

        Книгите, изработени от папирус, имали формата на руло и съдържали няколко листа, закрепени един за друг с обща дължина около 10 метра. Някои книги, като историята за царуването на Рамзес III, надхвърляли 40 метра. Книгите се разгъвали хоризонтално, текстът бил изписван от едната страна на папируса, разделен на колонки. Заглавието стояло върху етикет, закрепен на цилиндъра (тубосът), в който се поставяла навитата книга. 

 

Пергаментът

        Пергаментът безкомпромисно изместил папируса. Според легендата той е творение на Евмен II, владетелят на Пергам (Pergamon) - от където идва и името на материала. Неговото производство датира от около 3 век пр. Хр. За изработката му използвали животински кожи (овце, магарета, антилопи, диви бикове и др.). Предимството на пергаментът била неговата дълготрайност, здравината му и възможността текстът да бъде изтриван. Но от друга страна - цената му била висока и времето, което отнемало изработката на документ върху него - също не било малко.

 

Нещо като книжна култура

 старинни книги       Авторите от Античността не притежавали права върху творбите си. По това време не съществувало авторското право. Всеки имал свободата да копира чужд текст и дори да изменя съдържанието му. И докато "редакторите" печелели, единственото предимство за авторите била славата и задоволяването с "безсмъртието", което носела книгата.

 

        От политическа и религиозна гледна точка книгите били цензурирани от рано: творбите на Протагор били изгорени, заради мнението му, че човек не би могъл да знае дали бог съществува или не. Културните различия довели до знаменателни и разрушителни за книгата събития: през 303 г. император Диоклециан заповядал изгарянето на огромен брой християнски текстове. Християните по-късно пък опожарили доста библиотеки. 

 

Разпространение и съхранение на книгите в Гърция

        Малко информация, засягаща книгите в Древна Гърция, е оцеляла до днес, освен няколко вази (от 6-5 век пр. Хр.) със символни изображения върху себе си. 

        Разпространението на книги, съставянето на каталози, съхраняването им, както и развитието на литературната критика, се появили в Гърция през епохата на Елинизма със създаването на големия брой библиотеки - отговор на жаждата за знание, прокарвана от Аристотел. Тези библиотеки били и демонстрация на политически престиж:

      Библиотеката на Александрия, създадена от Птоломей Сотер, съхранявала500 000 тома в храма на музите и 40 000 в храма на Серапис. 

        Библиотеката на Пергам съдържала 200 000 тома, които по-късно били преместени от Марк Антоний и Клеопатра в храма на Серапис, след като храма на музите бил разрушен. 

 

Книгоиздаването в Рим

        Книгоиздаването е основано в Рим през 1 век. Търговията с книги прогресивно се разрастнала по времето на Римската империя (в Лион вече имало магазини, в които се продавали книги – точно така, едни от първите книжарници). Разпространението на книгата нараствало успоредно с разрастването на империята. 

        Библиотеките по това време били частни или създавани специално по волята на по-значими личности. Юлий Цезар например пожелал библиотека в Рим, доказвайки, че тези институции са символ на политически престиж...

 

Книгата през Средновековието

        В края на Античността, между 2 и 4 век, книгата се променила от пергаментен свитък в по-близко до днешния вид издание с отделни страници. Това позволявало по-лесно достигане до точно 

определено място в текста. Освен това поставянето на книгата върху маса било по-удобно и позволявало на четящия да си води записки, докато чете. А с появата на главните букви, пунктуацията и разделянето на думите една от друга, четенето станало по-лесно и вече не се налагало да се произнасят думите на глас. Въвеждането на съдържанието и индексирането пък улеснили директното достигане до необходимата информация. Тази форма е толкова ефективна, че и днес - 1500 години след появата си, все още се прилага в същия модел. 

История на книгата

В Китай...

        ...книгата - било тя от кост, черупка, раковина, дърво или коприна, датирала от 2 век пр. Хр. Хартията е изобретена в същата тази страна някъде около 1 век.Откритието на техниката, използваща кората на къпиновия храст, се приписва на Тсай Лоуйен (Ts`ai Louen), но се допуска, че е открита дори по-рано. Текстовете били пресъздавани чрез релефно отпечатване. Книгата съществувала под няколко форми в Китай - свитък, гравиране върху дърво, спираловидна книга, страници с подвързани краища и т. нар. книги-пеперуди (близки до съвременните).

 

Книгата в арабската цивилизация

        През 8 век арабите се научили да произвеждат хартия по метода на китайците и разпространили технологията в Европа. Те създали впечатляващи библиотеки, отразяващи богатата им култура. Арабите са и тези, които разпространяват в Стария континент творбите на гръцките мислители. Пример за това е преоткриването на трудовете на Аристотел, преиздадени от арабския учен Авицена. 

 

Трансформацията на 12 век

        През 12 век започнал възходът на европейските градове, а с това се променили и условията за производството на книги, както и тяхното влияние върху хората. Това съживяване е съпътствано от интелектуалния ренесанс, с който се характеризира периода. С появата на първите университети, се зародила и нуждата на студентите и преподавателите от специализирана литература. Развитието на търговията и буржоазията довело със себе си нуждата от специализирани и основни текстове (право, история, романи и др.). Професията на продавачите на книги ставала все по-важна. 

 

Отпечатването

        Изобретяването на технологията на принтирането от Гутенберг (около 1440 г.) бележи навлизането на книгата в индустриалната ера. Издаването на книга се преврнало в масово производство, изискващо голям капитал и също такъв пазар. Цената на всяка една отделна книга обаче се намалила в голяма степен, което спомогнало за дистрибуцията на формата като цяло. Печатната книга такава, каквато я познаваме днес, датира от 15 век. А книгите, отпечатани преди 1 януари 1501 г. се подвизават под определението старопечатни.



Коментари
17 Октомври, 2012 - 14:05

Този текст е пълен с неверни факти, погрешни термини и нелогични съждения. Ако държите на читателите си, го свалете.

Коментари