Търсене

"Краткият чуден живот на Оскар Уао" от Джуно Диас (откъс)

24 Януари, 2013 - 10:29
0 Коментари

Нашият герой не беше от онези доминикански екземпляри, които са в устата на всички – нито беше спортен атлет или елегантен bachatero (бел. прев. - танцьор на бачата, типично доминикански жанр), нито плейбой с десетки завоевания.

И като изключим един кратък период в началото на живота му, никога не му бе вървяло с жените (съвсем нетипично за доминиканец).

Тогава беше на седем.

В онези блажени дни на детството Оскар беше истински Казанова. Един от тези невръстни любовчии, които постоянно се опитват да целунат момичетата, а когато танцуват меренге издебват да застанат зад тях и да потъркат слабини в телата им; той първи овладя перито (бел. прев. - "Кученцето", известно меренге от творчеството на Вилфридо Варгас) и го упражняваше при всяка възможност. И тъй като тогава (все още) беше "обикновено" доминиканско момче, възпитавано в "типично" доминиканско семейство, както близките, така и приятелите окуражаваха пробуждащите му се мераци. На вечеринките – а в отдавна отминалите времена на седемдесетте, преди "Уошингтън Хайтс" (бел. прев. - квартал на Ню Йорк в северната част на Манхатън, населен предимно с доминиканци) да се превърне в това, което е днес, преди "Бергенлайн" (бел. прев. - една от най-дългите търговски улици в САЩ (Ню Джърси), населена с испаноезични емигранти) да стане изключително испаноезично владение в продължение на стотина преки, редовно се организираха вечеринки – все се намираше подпийнал роднина да побутне Оскар към някое момиченце, а след това всички подвикваха одобрително, докато малките подражаваха на страстното кълчене на възрастните.

- Да го беше видял тогава – въздишаше майка му в по-следните си дни. – Нашият малък Порфирио Рубироса! (бел. прев. - през 40-те и 50-те години бившият модел и плейбой Порфирио Рубироса – или Руби, е третият най-известен доминиканец в света).

Връстниците му бягаха от момичетата, сякаш са пипнали "Капитан Трипс1" (бел. прев. - смъртоносен вирус от романа "Сблъсък" на Стивън Кинг). Не и Оскар. Малкият имаше слабост към нежния пол и безчет гаджета. (Беше едро хлапе, поело по пътя към затлъстяването, но майка му се грижеше да е добре подстриган и облечен и преди главата му да промени пропорциите си, Оскар беше с прекрасни искрящи очи и пухкави бузки, както личи от старите снимки.) Мацките – приятелките на сестра му Лола, познатите на майка му, дори съседката Мари Колон, която беше минала трийсетте, работеше в пощата, носеше алено червило и като вървеше по улицата, люлееше задник като камбана – сякаш също до една си падаха по него. "Ese muchacho esta а bueno!" , "Какво сладурче!"

(Дали му пречеше това, че беше сериозен и очевидно жаден за внимание? Напротив!) Най-зле беше в ДР по време на летните семейни гостувания в Бан`и, когато заставаше пред къщата на леля Инка и подвикваше след минаващите жени:

"Tú eres guapa! Tú eres guapa!", "Хубавице! Хубавице!", докато накрая една адвентистка от Църквата на седмия ден не се оплака на баба му и тя сложи край на чупенето на стойкa по бързата процедура. "Muchacho del diablo! ("Проклето момиче!") Това да не ти е кабаре!"

Онова време наистина беше златната епоха на Оскар и стигна своя зенит през есента на седмата му година, когато той имаше две гаджета едновременно – първият му и последен опит за любовен триъгълник. С Марица Чакон и Олга Поланко.

Марица беше приятелка на Лола. Дългокосата малка глезла беше толкова красива, че спокойно можеха да я вземат за ролята на невръстната Диджа Торис (бел. прев. - героиня от марсианската поредица на писателя Едгар Райс Бъроуз). Олга, от друга страна, не беше от "своите". Живееше в последната къща на улицата, за която майката на Оскар мърмореше, че пуерториканците там вечно висят на верандата и се наливат с бира.

("Не можеха ли да си останат да си пият в Коамо?" – възкликваше сърдито тя.) Олга имаше поне деветдесет братовчеди, които се казваха все Ектор, Луис и Ванда. И тъй като майка й беше (по думите на майката на Оскар) "una maldita borracha", "проклето пиянде", в някои дни Олга миришеше кофти и затова децата взеха да й викат Пиклата.


Въпреки това Оскар я харесваше, защото беше мълчалива, позволяваше му да я събаря на земята и да се боричка с нея и проявяваше интерес към колекцията му фигурки от "Стар Трек". Марица беше просто красива и при нея нямаше нужда от допълнителна мотивация, освен това винаги беше наоколо и в неповторим миг на гениално просветление той реши да се пробва с двете едновременно. В началото се преструваше, че с тях иска да излиза любимият му герой Шазам (бел. прев. - герой от популярна поредица комикси за приключенията на капитан Марвъл).

Но след като момичетата се съгласиха, той свали картите. Не беше Шазам, а Оскар.

В онези невинни дни връзката им се изчерпваше със стоене близо един до друг на автобусната спирка, тайно държане за ръце и две много сериозни целувки по бузата, първо Марица, после Олга, скрити зад храстите на улицата. ("Я го вижте този малък самец – клатеха глави приятелките на майка му. – Qué hombre!" ("Какъв мъж!")

Триото просъществува само една прекрасна седмица.

Един ден след училище Марица сгащи Оскар зад люлката на детската площадка и му постави ултиматум: "Или тя, или аз!". Той я хвана за ръката и дълго и сериозно обяснява колко я обича, напомни й, че са се съгласили да делят всичко, но Марица отказа да го слуша. Тя имаше три по-големи сестри и много добре знаеше какво може да очаква от деленето. "Не искам да те виждам повече, докато не я разкараш!" Марица, с шоколадова кожа и очи на кошута, вече беше овладяла мощта на Огун (бел. прев. - ковач, бог на огъня и войната в хаитянската митология), с която щеше да се разправя с всички наред до края на живота си. Оскар унило се прибра у дома при комиксите отпреди появата на евтините корейски имитации – "Херкулоидите" и "Призрак от космоса" (бел. прев. -  анимационни поредици на "Хана и Барбара" от шейсетте години, адаптирани впоследствие като комикси.)

– Какво е станало? – попита майка му. Тя тъкмо се приготвяше да отиде на втората си работа и екземата на ръката й приличаше на загоряло по дъното на тенджера.

– Момичета! – проплака жаловито Оскар и мама Де Леон избухна:

– Tú ta llorando por una muchacha? ("За момиче ли ревеш?")

Сграбчи го за ухото и той се повдигна на пръсти.

– Стига, мамо! – изпищя сестра му. – Недей!

Майка му го бутна на пода.

– Dale un galletazo! ("Шибни й един") – извика ядосано тя, – че да видиш как ще те уважава малката puta ("курва")!

Ако беше друг тип, може би наистина щеше да обмисли възможността за galletazo. Той обаче не само че растеше без бащинска фигура край себе си, която да му покаже какво означава да си мъж, но и не притежаваше и помен от агресивност и не налиташе на бой. (За разлика от сестра си, която тупаше момчета и групички от по-мургави момичета, които й завиждаха за изящния нос и правата коса.) Бойният рейтинг на Оскар беше нула, дори и Олга с клечестите си ръцe можеше да го победи и да го направи за смях. И дума не можеше да става за сплашване и насилие. Затова той седна да помисли. Не му трябваше много време, за да вземе решение.

Все пак Марица беше красива, а Олга – не; понякога Олга миришеше на напикано, а Марица – не. Марица можеше да им идва на гости, а Олга – не. ("Пуерториканка тук? – възкликна презрително майка му. – Jamás!" ("Никога") Логиката му не се различаваше особено от двоичното мислене в "да" и "не" на насекомите. На другия ден на детската площадка и в присъствието на Марица той скъса с Олга и тя се съдра от рев.

Тресеше се като парцал в старите си дрехи и по-големите с поне четири номера обувки. Сълзи, сополи и прочее. По-късно, когато и двамата с Олга надебеляха чудовищно, щом я видеше да се влачи по улицата или да се пули тъпо на автобусната спирка за Ню Йорк, неизменно го пробождаше чувство за вина и се питаше до каква степен хладнокръвното скъсване с нея всъщност беше допринесло за настоящата й прецаканост. (Спомняше си, че тогава не беше почувствал нищо, дори и сълзите й не го трогнаха и само измърмори: "Не се дръж като бебе.")

Но пък адски го заболя, когато Марица го заряза. Понеделника след като разката фамилията на Олга, той се появи на автобусната спирка с любимата си кутия за сандвичи с героите от "Планетата на маймуните" (бел. прев. - класика в областта на научната фантастика филм) и там завари красивата Марица и грозния като гъз Нелсън Пардо да се държат за ръце. Нелсън Пардо, който изглеждаше като Чака от "Земята на изгубените" (бел. прев. - маймуноподобно същество, герой от телевизионния сериал, излъчван в средата на седемдесетте години)! Нелсън Пардо, който беше толкова глупав, че мислеше луната за петно на небосвода, което Бог е забравил да изтрие. ("Но скоро ще стигне и до него" – уверяваше той целия клас.) Нелсън Пардо, който щеше да се превърне в най-добрия взломаджия в квартала, а след това да се запише в армията и да загуби осем от пръстите на краката си в Първата война в Залива. В първия момент Оскар си помисли, че греши, слънцето блестеше в очите му, беше недоспал. Застана до тях и взе да се любува на кутията за сандвичи, дивеше се колко реалистично е нарисуван страшният доктор Заюс.

Но Марица дори не му се усмихна. Преструваше се, че не го вижда. "Трябва да се оженим" – рече тя на Нелсън, той се ухили тъпо и завъртя глава, за да види идва ли автобусът. От обида Оскар направо онемя, приседна на бордюра и усети как нещо неудържимо се надига в гърдите му и му изкарва акъла от страх и преди да се усети, се разплака; сестра му Лола се приближи и го попита какво е станало, но той само поклати глава. "Я го вижте това mariconcito! ("педалче"), обади се подигравателно някой. Друг ритна любимата му кутия за сандвичи и одраска лицето на генерал Урко. Оскар се качи в автобуса разреван и шофьорът, за когото се знаеше, че е бивш наркоман, изсумтя: "Не се дръж като бебе, за Бога!" Как скъсването се беше отразило на Олга? Не, всъщност той се питаше как скъсването се отрази на самия него?

На Оскар му се струваше, че в мига, в който Марица го заряза и – шазам! – животът му пое надолу. През следващите няколко години не спря да дебелее. Пубертетът се стовари отгоре му със страшна сила и превърна лицето му в нелицеприятна гледка, като го нашари с пъпки и го беляза с притеснение, а интересът му към фантастиката, заради който до този момент никой не го беше закачал, изведнъж го превърна в Загубеняк с главно З. Не можеше да си намери приятели дори и животът му да зависеше от това, беше твърде скован, твърде срамежлив и  доколкото можеше да се вярва на хлапетата от квартала – твърде "странен" (имаше навика да използва сложни думи, които беше научил предишния ден).



Коментари