Търсене

Мадлен Алгафари: Позитивното мислене означава нова гледна точка към проблемите, а не премахването им от живота ни.

27 Септември, 2012 - 01:46
0 Коментари

Срещнахме се с психотерапевтът и писател - Мадлен Алгафари, за да разберем мнението й за книгите за самопомощ.

Доколко са ефективни книгите за самопомощ?
Една книга никога не може да замени една жива терапия. Но явно има хора, които търсят отговори в тези книги – готови извлечени сентенции. Има някои фрази от типа „Тази книга промени живота ми”, които аз приемам леко недоверчиво. След като прочете една книга, човек се ентусиазира, харесва му, а после минава време и се вижда доколко са трайни тези промени.
Но със сигурност има книги, които променят животи. Да, книги библии. Променят гледните ти точки, карат те да се замислиш и да действаш.

Повечето книги за самопомощ казват „Бъди такъв, такъв и такъв!” Това не слага ли читателя в рамка и не го ли кара да бъде нещо, което не е?
Човек трябва да пречупи прочетенето през себе си. То не може да бъде императив – това е непрофесионално. Човек чете, сверява си часовника, прекарва през себе си, избира за кое е готов и за кое - не. Не тряба да приемаме готова позиция.
Като в този американски стил „10-те еди си какво” – 1во, 2ро, 3то и размахвания с пръст „Прави така!”. Тази дидактична форма не е най-удачната.
Зависи, разбира се, какъв е читателят. Има хора, за които е подходяща, но винаги прочетенето трябва да се премисли и пречупи през самите нас.

Кои хора харесват книгите за самопомощ?
Хората, които търсят отговори. Хората, които се уважават. Ако един човек се мрази и не смята, че заслужава да се развива, той няма да търси тези отговори.

Може ли да се направи аналог между въпросите, на които отговарят книгите за самопомощ и въпросите, на които отговаря Библията?
Мога да направя връзка със стила, в който свещените книги са написани – използвайки главно символи. Така думите стават директно достъпни за душата. Текстът говори на език, който душата веднага разбира, дори и съзнанието да не може.

Масовата продажба на такива книги в Америка за какво говори?
За Азовост. При нас го има повече Колектива. И когато има повече Аз, повече се сещаш, че заслужаваш да си добре. Друг е въпросът, че там животът, нацията, отчуждението, начинът на работене, предлага по-малко свободно време и затова книгата вкъщи е по-бързия и лесен начин от посещаването на терапия.


Може ли действително да черпим от мъдростта на тези книги, без да сме достигнали сами до нея чрез житейския си опит?
Човек най-много се радва, когато в книгите намира това, което вече знае. Чувства се утвърден и си казва „Точно така!”.
Много е важно да се мине през преживяване!
Зависи пак от човека. Някой остава дотам и забравя в момента, в който е затворил последната страница на книгата. Не успява да го приложи докато не го научи живота. Осъзнатото търсене на житейските уроци, влизането в ситуации, които да те научат, е някак си по-безболезнено. Защото иначе, когато дойде неволята да те учи, може много шоково да ти преподаде същия урок. В това се състои мъдростта, не интелигентността – мъдростта.

Но книгите не са достатъчни. Иначе нямаше да има психотерапия. Книгата логично ти обяснява нещо. На ниво рацио ти го разбираш и си убеден в него, обаче съпротивите, когато един човек не разбира нещо – те са ирационални. Тоест клина, който трябва да се избие е емоционален. Ирационален клин да се избие с рационален – не става. Затова преживяното по време на терапия, емоцията може да премахне тази бариера, задръжка, скрупул, които иначе пречат.
А това, че на теория си го разбрал... примерно четеш за прошката и си казаваш – „Точно така, логичнчно е как човек се облекчава като прости, сега ще помоля за прошка.” и главата го разбира. В живата ситуация обаче влизаш и не можеш да го направиш, защото друго вече се появява като бариера. Дори да си казваш „Ама как така, нали схванах, че е полезно и редно? Защо тогава не мога да го направя?”, там вече имаме друг клин за избиване, който не разбира логиката, за който си има хватки и терапевтичен алгоритъм.


“По важен от автора в една книга може да е само читателят.” Как се отнася тази мисъл към книгите за самопомощ?
Читателят е съавтор. Винаги съветвам хората, които четат такава литература да прекарват прочетеното през собствения си личен опит, защото има опасност да се залитне. Но четенето винаги е полезно, така че четете, трупайте!

Защо жените четат повече литература за самопомощ?
Защото жените са повече обърнати към себе си за разлика от мъжете, които са обърнати повече към социума и прагмата. Жената - към ирационалното. Но вече и много мъже започват да четат подобни книги, което говори отново за една обща ориентация към духовното, към това какво се случва отвътре. 

Доколко помага позитивното мислене?
Има една малка грешка, която хората правят. Позитивното мислене означава нова гледна точка към проблемите, а не премахването им от живота ни. Позитивно мислещият чете болките като поуки и уроци и знае как да се възползва от тях, а не очаква да ги няма. Това е позитивното - как преживявам страданието - по един много по-мъдър, космически начин. Като полезен урок, а не като наказание. Тогава си истински позитивно мислещ!

Обществото ни е консуматорско. Може ли да кажем, че търсенето на този вид книги отговаря на желанието ни да изконсумираме дори и щастието - непременно, непрекъснато да си щастлив и успял?
Малко идеалистично звучи това човек да е непрекъснато щастлив. Означава, че той избягва болките си. Понякога такова мислене се създава от подобни книги. Това, че сме нетърпеливи във всичко - включително и да сме щастливи, се дължи на прекалено ускорения ни начин на живот. Така е - искаме, но трябва и да сме търпеливи. Както баба ми казваше “Тестото втасва за 30 минути, а не за три. И да го сложиш във фурната, няма да втаса, а ще превтаса”.

Автор: Радостина Чипанова, Cheti.ME



Коментари