Търсене

Младите хора не са обременени с очакването, че някой друг ще свърши нещо вместо нас

29 Март, 2012 - 15:02
0 Коментари

Срещнахме се с доц. д-р Росица Стоянова - част от колектива, създал енциклопедия "Дарителството" и с Красимира Величковa - директор на "Български дарителски форум", които ни разказаха за дарителството у нас, мотивите и пътят за създадаване на енциклопедията и любопитни факти за едни от най-значимите български дарители.

Как се роди идеята за създаването на енциклопедия "Дарителството"?
доц. д-р Росица Стоянова: Тя е от доста отдавна. Работим по нея от около две години. В началото беше българо американски проект, в който трябваше да се напише историческа част за състоянието на гражданския сектор. Тогава направихме словник на фондове и фондации, които са съществували. След това направихме документално издание на подзаконови, административни разпоредби, дарителски фондове, където публикувахме и завещания. След това “Съюзът на българските фондации и сдружения” пое инициативата за това многотомно издание.
Идеята на книгата е да представи фондациите в България. Макар терминът фондации да се възприема едва през трийсет и трета година с приемането на закона за юридически лица, фондациите в днешния смисъл на думата, съществуват още от края на 19-ти век. Първите два тома излизат заедно преди години, но сега са преработени с допълнителна информация, която открихме по-късно.
Третият том  е напълно различен като замисъл и структура. Включва държавни институции, общини и обществени организации, които боравят с даренията.

Колко труд стои зад тези книги?
доц. д-р Росица Стоянова: Действително много хора и то хора от различни институции.
Като авторски колектив - девет души, но много колеги от библиотеки, музеи и архиви  са ни помагали, предоставяйки информация и снимков материал. За това не може да се даде и точен брой на хората, стоящи зад енциклопедиите. На всички етапи имахме и  стилови, езикови и научни редактори  Две от колежките са от държавна администрация, една от тях работи в архива на БАН, а друга в “Български исторически архив”. Трима души сме от института за исторически науки към БАН.

Как се развива дарителството с течение на времето в българската история?
доц. д-р Росица Стоянова: Възраждането е периода, в който се изражда новото българско общество. Това е времето, в което българите, нямайки собствена държава и институции, изграждат цялата новобългарска просвета по линията на обществени инициативи – изграждането на училищата, до голяма степен църквата, издаването на книги и вестници. Всичко става с участието на много хора.
Тогава възниква, първите организации, първите женски дружества. Първите години след Освобождението до към 1910-12г. продължават да носят този заряд. Идеята на първите дарители е главно, че трябва да се подпомогне. Това е в унисон с нуждите на държавата, която се нуждае от интелигенция, която да може да изгради институциите и държавния апарат като цяло.
Постепенно, по-трудно прохождат даренията за социални дейности. На пръсти се броят големите дарения за социално подпомагане. Това е времето, когато се появяват първите организации, които събират средства за социални институции – приюти за сираци, за възрастни хора, първите ученически трапезарии и летни колонии за деца.
Периoдът на войните е време, което тотално променя българското общество. След войните много от даренията са вече за социални нужди, защото много групи в обществото имат нужда от спешно подпомагане – пострадали от войните, инвалиди, много сираци, вдовици. Това е времето на големите дарения за социални нужди.

енциклопедия дарителствотоИма ли случаи, в които държавата да пречи на обществените орагнизации?
доц. д-р Росица Стоянова: Има, разбира се. Без да създаваме някаква идеалистична представа, може да кажем, че има едно взаимодействие.
В началото след Освобождението държавата не се намесва в дарителството. Няма особен интерес и това е нормално, защото по това време се изгражда новата българска държава и тя няма как да обхване всичко. Но като цяло на чело на държавата стоят хора с размах.
Например професор Иван Шишманов – от него тръгва идеята за летните ученически колонии. Министерството на просветата подпомага ученическите трапезарии, които са основани от гражданските сдружения. През цялото време държавата се старае да създаде една адекватна среда. Като ако трябва да очертаем някакъв процес, той е на една все по-активна намеса на държавата по линия на контрола – главно в областта на финансирането. След трийсет и осма година вече има и политически контрол върху управителния съвет на дружествата.

Може ли да става въпрос за частни дарители и граждански организации извън партийна линия по време на социализма?
Красимира Величкова: Дарители има, но те са единични. За граждански организации не може да се говори, защото партията е покривала всички обществени нужди. Да се предположи, че някой отвън трябва да помогне, се е приемало като критика към партията. Затова историята на дарителството свършва до 51-ва година, когато с постановление на ЦК на БКП се национализират всички фондове и собствености на организации и се преливат към държавния бюджет.

доц. д-р Росица Стоянова: Има само едно изключение и това е завещанието на Палавеев, защото то е формулирано, така, че ако държавата го присвои ще изгуби парите, които се намират в Швейцария.  


Красимира Величковa: Срещат се и материални дарения за музеи. Някой решава да дари кореспонденцията на своите предшественици, която има историческа стойност. Ако отидете в музей “Земята и хората”, ще видите, че енциклопедия дарителството80-те години, когато е изграждан, той има своите дарения, но във вид на експонати. Аз самата си спомням, че когато бях малка и стана земетресението в Стражица, имаше дарителска акция, но това са по-скоро изключения, които потвърждават правилото, че в един период между петдесет и пета и осемдесет и девета година дарителството като традиция и като инструмент за промяна  в обществото не го е имало.

Какъв е профилът на дарителя:
доц. д-р Росица Стоянова: Това са хора с много различни лични съдби. Често добре образовани, а като професии - учителите и лекарите най-често са склонни на такива дарения. И като цяло жените от тогавашната средна класа – с възможности, търсещи изява. Тогава те срещат и известни подигравки във вестниците. Един кмет ги нарича „танцуващата благотворителност”, защото това е времето на баловете.
Като лична мотивация има богато разнообразие.  Даренията стават основно чрез завещания. Обикновено това са хора, които нямат деца. Други имат някаква лична трагедия или радост в семейството. Например една от първите участнички в конкурс за красота дарява част от наградата на едно от софийските дружества.
В някои от даренията можем да подозираме дори известни угризения на съвестта. Например Рачо Петров, който е бивш министър-председател на България, герой от сръбско-българската война, но осъден за злоупотреби, в края на живота си доста широко разтваря кесията си за различни институции.
Профилът е разнообразен,но във всички случаи има едно чувство за гражданска отговорност и съпричастие към съдбата на другите.

Красимира Величковa: Най-големият дарител в България в момента – това са компаниите – от гледна точка на обем на даренията. Една световна гледна точка е, че компаниите не трябва просто да изкарват пари, но и да имат отговорност към обществото, в което оперират. В този смисъл, ако трябва да очертаем някаква разлика сега – тогава, то тогава най-често даренията са били индивидуани. Тоест аз изкарвам парите и решавам да даря. Докато сега дарението се прави от името на компанията, създавайки един образ, който е по-човечен, по-близък до клиентите, обществото.
Идеята за корпоративната социална отговорност започна да се случва. И ако сега е един доброволен принцип и въпрос кой иска да изглежда добре, то след време ще бъде норма. Естествено зад тези компании седят собственици и управители - хора, които имат свои предпочитания и идеи за дарителството, но като цяло този образ на компанията дарител е неодушевен.
От друга старна дарителят в България е анонимният дарител, който изпраща SMS. Над 70% от хората, които са дарявали в последните години, даряват чрез SMS – тоест малки регулярни дарения, при които обаче ангажиментът приключва дотам.
Ние въведохме силно дарителството с SMS чрез дарителската сметка DMS. Така голям брой организации имат достъп до този механизъм. Но все по-често чуваме отзиви от организации, че не е достатъчен, защото за тях дарителството е да имаш отношение към хората, които даряват. А чрез SMS няма как да имаш отношения.
Започваме да виждаме част от старите дарители, които даряват с по-дългосрочна визия за някаква промяна, която те искат да осъществят в обществото, давайки средства. Но обикновено това са хора, за които няма да чуете като дарители. Първо не са толкова много, второ не се чувстват толкова уверени като дарители, защото нямат много опит като такива. Предпочитат да правят това, което правят, тихо, анонимно и да не застават с имената си зад каузите, които подкрепят.
Това е едно ново раждане на дарителството като такова с всичките му модерни форми, в което има нужда да се натрупа нова история, която да даде самочувствие на дарителите да се заявят като такива. Вероятно след  сто години, когато някой пише историята на дарителството от 89-та да 2020-та, днешните дарители ще бъдат разглеждани като много въвлечени, много допринесли, но истината е, че съвременният дарител е само едно очертание без образ. Все още.

За какво се дарява най-често?
Красимира Величковa: В момента основно се дарява за здравеопазване, защото е нашето общество има много непокрити базисни нужди. Когато става въпрос за живота на едно болно дете, никоя друга кауза не може да се съизмерва. На второ място е социалното подпомагане - домове за възрастни хора, хора с увреждания. И на трето място за образование - стипендии, подкрепа за университети, училища.
Като получател номер едно на даренията винаги е бил неправителствения сектор, но има едно изместване в последната година,особено сред корпоративните дарители, които даряват на някакъв вид подразделения на държавните институции - училища, агенции, министесрства.
Данъчните облекчения, които дарителите могат да ползват, когато даряват към държавата са 50%, а когато даряват към неправителствена организация - 5%. В този смисъл държавата толерира даряването към нейните структури. В момента данъчната среда с най-ниския десет процентен данък е такава, че с данъчните облекчения не са мотив за дарителите. Те даряват, защото каузата е важна за тях, вярват в нея и имат доверие на този, който ще я осъществи.

Разкажете ни история от енциклопедия “Дарителството”
Йорданка Филаретова - книгидоц. д-р Росица Стоянова: Йорданка Филаретова - една много напредничава за времето си жена - дъщеря от известен софийски род. Баща й е един доста състоятелен човек. Получава добро образование. Била е ученичка на Сава Филаретов и е около 16 годишна, когато се омъжва за него. Само няколко години след това Филаретов умира и тя остава с едно дете. Връща се в София, води много активна кореспонденция с Найден Геров. Една изключително напредничева за времето си жена. Има публикации във възрожденския печат. След Освобождението живее в София. Нейна е инициативата за създаване на едно от първите женски дружества в София. Това е женското благотворително дружество “Майка”, което открива първото стопанско училище в София, което се намира зад Съдебната палата.
Филаретова прави едно много голямо дарение, с което се строи сградата. Малко по-късно тя участва като медицинска сестра в Сръбско-българската война, шие дрехи за войниците. Но я сполетява и другата голяма трагедия - синът й, когото тя изпраща в Русия да учи, умира. Тя тръгва да прибира тялото на сина си, но нещо се случва и не успява да го прибере. Връщайки се, тя вече е доста променена психически и отново решава да направи огромно дарение.
Първоначално решава да дари на църквата. Започват безкрайни преговори със светия синод.  Но те отказват да го приемат. Тогава тя събира свои приятели, съмишленици и правят комитет, после дружество. Филаретова дарява имот в близост до църквата “Света Неделя”. Тегли заем и едновременно започва строеж на старопиталището и доходното здание, съответно в момента медицинксия колеж зад хотел “Родина” и Министерство на здравеопазването. По-късно модернизират сградата, правят болнично отделение. Има стопанство, от което се издържат старите хора. Самата Филаретова живее и умира в старопиталището. Погребана е в църквата Покров Богородичен, изградена отново от фондацията.
Двйасетте години започват един мегаломански проект. Поръчват иконостас за Руската църква от Истамбул. Пак тегли големи банкови заеми и в годините на криза, когато падат наемите, започват тежки финансови задължения. Седемнадесетте членове основатели в дружеството имат правото да взимат миродавни решения. Има финансови злоупотреби. 38-ма - 39-та година по сигнали, подадени отвътре в дружеството, министерство на финансиите прави проверка и резултатите не са направени публично достояние, защото ако това стигне до знанието на обществото, няма да е добре за дарителството като цяло. Имало е вероятно неуредици, но това е всъщност начин държавата да сложи ръка върху едно от най-големите и заможни благотворителни дружества в България. Те го обявяват за фондация със засилено участие на държавата.
Интересен пример малко след войните са смесените фондове , в които участват частни дарители, обществени организации, местната власт и държавата. Най-голям и представителен е фонда за подпомагане на сираците от войните, който е под покровителството на двете принцеси. Формира се 1913г., след това разширява дейността си и за сираците от Първата световна война. Сираците са толкова много, че не е възможно да се подпомогнат всички, но доста успешно действа до 25-та година, когато се приема закона за подпомагане на пострадалите от войните и целият фонд преминава към министерството на войната.

Съществуват и много частни дарения, насочени към подпомагане на македонските бежанци. В България има огромна македонската емиграция и самите емигранти правят огромни дарения за подпомагане на бежанците или хората там в Македония. Много духовници също правят дарение към българската екзархия за подпомагане на образованието.
Едно от най-големите и най-старите завещания е това на Петър Берон, който желае с него да се подпомогне българската просвета. С изпълнение на завещанието се заема Евлоги Георгиев и се решава, че с парите трябва да се подпомогне мъжката гимназия в Одрин. Много интересни са и тракийските бежанци, които с помощта на държавата и свои средства правят фонда “Баш Клисе” за подпомагане на тракийската общност в България. Закупува се Тракийския научен институт.
Самите бежански организации се занимават с благотворителност по един много дискретен начин. Когато днес говорим за анонимни дарения често става въпрос за неувереност, опит дарителя да се предпази, желание дарителството да остане в точно определен мащаб, да не се развива. Преди тази анонимност е израз на някаква скромност - не искаш да афишираш това добро дело, не търсиш отплата. Македонските бежанци правят взаимноспомагателни каси, но дори не казват на кого се дават средствата, за да не се обиди някой. Има го и това, че много хора не искат да си признаят, че имат нужда от това.

Вие самта участвате ли в доброволчески организации?
доц. д-р Росица Стоянова: Участвала съм в кампаниите с SMS-и. Иначе не липсата на желание, а на време не ми позволява да съм по-активна в доброволчеството. За сметка на това малката ми дъщеря много се интересува от такива кампании. Наскоро се записа в “Младежки червен кръст”.

Признак на какво е нарастващата активност на младите в доброволчески актове?
Красимира Величковa: В последните две години забелязваме страхотен интерес и желание от младите хора. Голяма роля за това играе facebook и социалните мрежи, защото информацията много по-лесно стига до хората. Младите хора не са обременени с очакването, че някой друг ще свърши нещо вместо нас. Ако ние все още си мислим, че държавата трябва да свърши нещо за нас, за детето ми, да изчисти, то младите хора, които нямат отношение към държавта, са много по-инициативни. Много често обаче виждаме, както Славейков казва, „самонадеяни млади хора, които мислят,  че откриват топлата вода”. Трябва да се прекъсне тази тенденция и да работим заедно. Така ние, които работим по - професионално, да вземем от вашата енергия и да я използваме, а вие да вземете от нашия опит. За да има по-голям ефект, повече смисъл за повече хора.

Автори: Радостина Чипанова, Фанка Василева



Коментари