Търсене

Можеш да се родиш писател и никога да не станеш такъв, ако не напишеш поне ред

24 Януари, 2012 - 12:09
0 Коментари

Литературен клуб "Петя Дубарова" в СОУ "Свети Климент Охридски" в Кърджали е лауреат на 9 национални и 2 международни конкурса за поезия и проза.

Създаден е преди 2 години с ръководители Снежана Тодоринска и Виолета Михова. В публичното пространство охридските литератори са утвърдени чрез публикации в различни издания.

Пред 2011 година клубът е удостоен с отличие и плакет от националния конкурс за поезия “Пролет моя” на името на Никола Вапцаров.
През Коледата на 2012 г. литературният клуб спечели три първи места от националния конкурс за православна поезия и проза организиран от "Обединен детски комплекс" в Бургас.
От 162 участника децата от град Кърджали са с най-високи отличия. За най-оригинална творба на конкурса от 1-ви до 12-ти клас е отличена Виктория Наскова(първи клас). Тя получава и признанието на читателите.
Във втората възрастова група - от 5-ти до 8-ми клас, Селин Славова и Ангел Петров са на първо  място.
През ноември Ангел Петров е на ІІІ-то място в нац. конкурс "Варна - морето, морето".


Срещнахме се с ръководителката Виолета Михова.
 
Как започна всичко? Какво ви вдъхнови да създадете клуба по литераутра?
Преди 4 години тогавашните първолачета можеха да докосват с пръстчета слънцето, да рисуват без боички в безкрая. Имаха десетки публикации на стихове, разкази и рисунки в рубриката "Mлада муза" на в. Труд. За първи път се явиха на литературен конкурс в София - "Моето училище" и всичките участници - Десислава, Любомир, Емре, Селин и Ангел, спечелиха първите места във възрастовите си групи.
Децата показаха желание да остават след часовете, да говорим за литература, да четем произведения и да създават стихове, гатанки, разкази. Продължиха с участията в обявените детски конкурси, където заслужено получаваха признания. Всички тези постижения на малките охридчета не са подаръци от слънцето и тревичките, от топлия вятърко, а са постигнати с много труд и любов към литературата.
Клубът същесвуваше, но си нямахме име. Миналата година девет годишният Ангел Иванов, който е и поет, и състезател по мотокрос с престижни републикански отличия, участва на международния конкурс в град Казанлък "Белоцветните вишни". Получи специалната награда на издателство "Палмира". Аз също бях класирана, но той не знаеше. Когато застанахме ученик и учител на едно стъпало на награждаването, изпита неуписуема гордост. Поети и писатели го бяха обградили с обич и внимание. Момчето бе много развълнувано и сподели пред колегите, че любимата му авторка е Петя Дубарова. Рецитирайки нейни стихове, една сълзичка се търкулна по бузката му. Тогава разбрах защо клубът ни си няма още име. Защото едно дете трябваше да произнесе с обич името на момичето поетеса. И така обсъдихме с другите участници в клуба името на Петя и от този миг решихме той да се назовава Петя Дубарова.

деца поети
От какво черпят вдъхновение децата поети?
Най-често от природата. Те нямат социалния опит, затова всичко, което ги развълнува, го записват с думички. Понякога работят и по зададена тема с опорни думички , които летят с криле на белите им листове. Случка или преживяване също би могло да ги вдъхнови, важното е хората около тях да не са злобливи , да не спират творческия им копнеж с некомпетентни слова, а да ги окрилят. Децата поети знаят, че работат на твореца не е само да го напишеш, а неколкократно да се върнеш и преработиш, там където е необходимо.


Раждат ли се писателите или се създават?
Заложбите трябва да се развиват. Всяко дете крие дълбоко в своята задушевност нещо съвършено, което трябва неиминуемо да се открие и развива с годините. Можеш да се родиш писател и никога да не станеш такъв, ако не напишеш поне ред. Талантът е 1%. Всичко останало е доброта и много труд.


Как функционира клубът?
Клубът е пожелание и в него членуват тези, които искат и имат желание да творят. Имунизирани са откъм сраната на славата. Наградите не са всичко за тях.
Имаме фиксирани часове в дните вторник и петък, където работим в зала различна от класната стая. Всяко дете си има вълшебно тефтерче и папка, където съхранява своите чернови. Четем класици и свои произведения. Всеки от членовете изказва мнение - какво му харесва, защо, би ли могъл да го промени, да замени с друга подходяща думичка. И така те не само се докосват до литературата, но се превръщат и в създатели, което е прекрасно. Разбира се, освен тези дни, те винаги могат да бъдат в залата и в свободното си време извън училище, както и го правят. Понякога, когато не им се пише, рисуват без боички по сините страници на безкрая. Опитай и ти, много е вълнуващо.


Пожелай ни книга
"Стръкчета трева" на Уолт Уитман - неповторим американски поет. Прочетете я за да намерите своя вътрешен глас. Цитирам от стих на Уолт - "На несполучилите във стремежите огромни - издигам паметник високо, високо над другите".


Коментари