Търсене

Петдесет нюанса сиво - романът, който прелъсти света

6 Юли, 2012 - 09:40
98 Коментари

“Защо жените харесват толкова „Петдесет нюанса сиво”? Защото е написана с думите, които мъжете забравят да казват, а жените искат да чуват.”


Ако тези изречения вече не са ви убедили, че трябва да прочетете романа на Е Л Джеймс „Петдесет нюанса сиво”, нека погледнем и към сюжета. В него студентката по литература Анастейжа Стийл е изпратена на интервю с предприемача Крисчън Грей. Мъж, от който тя е силно привлечена. Неговият поглед и властно присъствие я карат да пренебрегне предупрежденията му да стои далеч от него. Скоро обаче тя е разколебана. Разбира, че независимо от успеха и чара си, Грей е мъж, измъчван от всепоглъщаща нужда от контрол. Въпреки пречките двамата са безсилни да устоят на привличането. Впускат се в страстна и дръзка афера. Ана ще навлезе в неизследваната територия на собствените си желания. Но ще може ли да се подчини на фантазиите на Грей?


Според „Гардиън” трилогията „Петдесет нюанса” ще ни обсеби и притежава. Ще остане с нас завинаги. И наистина, сякаш точно това се случва с читателите по света. Провокативната история се превръща в най-бързо продавания роман за възрастни в историята с продажби от 1 милион копия само за 11 седмици.

С това, „Петдесет нюанса сиво” разбива на пух и прах предишния рекорд на „Шифърът на Леонардо”, който за 6 месеца продава същия тираж. Издателите от „Рандъм Хаус” са очаровани от успеха на романа. По техни думи трилогията вече е продала над 20 милиона копия.

И не само това. Според сайта за онлайн продажби „Амазон” „50 нюанса сиво” е първата книга, която е продадена в 1 милион копия в електронен формат за „Киндъл”. Феноменалният успех предизвиква различни дебати по света за фантазията и желанието, а някои го наричат „романът, който прелъсти света”.


В България, първата част от трилогията ще бъде издадена от издателство „Бард”.



Откъс:

Облегнах се на бара в кухнята и го загледах как вади от хладилника чиния с различни сирена, украсена с две големи чепки зелено и червено грозде. Остави чинията на плота и почна да реже франзела.
– Седни. – Посочи ми един от столовете и аз мигом изпълних командата.
“Ако ще се захващам с това, трябва да практикувам.”
Осъзнах, че от момента, в който се запознахме, той винаги се бе държал така. Раздаваше команди.
– Спомена за някакви документи.
– Да.
– За какво са те?
– Освен споразумението за конфиденциалност има и договор, в който пише какво можем и какво трябва и какво не трябва да правим. Аз трябва да знам твоите лимити и ти трябва да знаеш моите. Това е консенсус, Анастейжа.
– А ако не се съглася да почвам изобщо?
– Няма проблем.
– Но тогава няма да имаме никаква връзка.
– Да. Няма.
– Защо?
– Защото това е единственият вид връзка, която ме интересува.
– Защо?
– Просто съм такъв. – Той сви рамене.
– Как си станал такъв?
– Защо хората са такива или онакива? Трудно е да се каже. Защо някои обичат сирене, а други го мразят? Ти обичаш ли сирене? Госпожица Джоунс – домакинката ми, е оставила само това за вечеря.
После извади от един шкаф две големи чинии и сложи едната пред мен.
“И говорим за сирене!”
– Какви са правилата, които трябва да спазвам?
– Написани са. Ще ги видим, след като вечеряме.
Да вечерям? Как можех да ям сега?
– Наистина не съм гладна – прошепнах.
– Ще ядеш – каза простичко той. Доминантният Крисчън – всичко ми се изясняваше. – Искаш ли още една чаша вино?
– Да, благодаря.
Той ми наля вино и седна до мен. Отпих бързо.
– Яж, Анастейжа.
Взех зърно грозде. Той сви очи неодобрително.
– Отдавна ли си така? – попитах.
– Да.
– Лесно ли е да се намерят жени, които искат това?
Той ме погледна учудено и каза сухо:
– Нямаш представа колко е лесно.
– Защо мен тогава? Наистина не разбирам.
– Казах ти, Анастейжа. Има нещо в теб. Не мога да те пусна да си идеш – каза той с ирония. – Като нощна пеперуда около лампа. Така се чувствам. – Гласът му стана много мрачен. – Желая те толкова силно, особено сега, както хапеш тази устна... – Пое дълбоко въздух и преглътна.
Стомахът ми се обърна на 180 градуса. Той ме желаеше... по неговия си наистина странен начин, но този красив, ексцентричен мъж ме желаеше.
– Това клише с пеперудата и лампата май трябва да го обърнем – казах. Аз бях пеперудата, той беше лампата. И аз щях да изгоря. Знаех го със сигурност.


Автор: Иван Русланов



Коментари
21 Август, 2013 - 15:11

Здравейте! Нова съм тук Smiling Четох книгата, докато имаше фен превод. Хареса ми и бих искала да прочета и трите части. Мерси предварително.
murygiz@gmail.com

27 Август, 2013 - 17:57

Здравейте, много ще съм ви благодарна ако някой ми прати 3-тата част
email:pryordanova@abv.bg. Благодаря предварително!!!

5 Септември, 2013 - 22:01

здравейте!може ли да ми я пратите на evital@abv.bg.

7 Септември, 2013 - 22:44

Препрочетох ги Smiling Страхотна е , нямам търпение до екранизацията, макар, че едва ли ще е толкова добра. Готино четиво Eye

9 Септември, 2013 - 23:15

Някой може ли да даде първата част?

13 Септември, 2013 - 23:23

Бихте ли ми изпратили третата книга в ел. вариант на J_I_Z_E_L@abv.bg

16 Септември, 2013 - 11:53

Трилогията може да се свали от zamundа, но ако на някой му се чете в оригинал, може да ми пише Smiling

17 Септември, 2013 - 13:49

zraveite,shte moje li da mi q izpratite na tozi email- petq_sv._koleva@abv.bg , blagodarq predvaritelno Smiling

17 Септември, 2013 - 22:34

Страхотна книга,прочетох ги и трите от поредицата на един дъх Smiling

30 Септември, 2013 - 21:45

Здравеите Smiling може ли за мен книгата също - vanya_godzhelova@abv.bg

Коментари