Търсене

Петдесет нюанса сиво - романът, който прелъсти света

6 Юли, 2012 - 08:40
98 Коментари

“Защо жените харесват толкова „Петдесет нюанса сиво”? Защото е написана с думите, които мъжете забравят да казват, а жените искат да чуват.”


Ако тези изречения вече не са ви убедили, че трябва да прочетете романа на Е Л Джеймс „Петдесет нюанса сиво”, нека погледнем и към сюжета. В него студентката по литература Анастейжа Стийл е изпратена на интервю с предприемача Крисчън Грей. Мъж, от който тя е силно привлечена. Неговият поглед и властно присъствие я карат да пренебрегне предупрежденията му да стои далеч от него. Скоро обаче тя е разколебана. Разбира, че независимо от успеха и чара си, Грей е мъж, измъчван от всепоглъщаща нужда от контрол. Въпреки пречките двамата са безсилни да устоят на привличането. Впускат се в страстна и дръзка афера. Ана ще навлезе в неизследваната територия на собствените си желания. Но ще може ли да се подчини на фантазиите на Грей?


Според „Гардиън” трилогията „Петдесет нюанса” ще ни обсеби и притежава. Ще остане с нас завинаги. И наистина, сякаш точно това се случва с читателите по света. Провокативната история се превръща в най-бързо продавания роман за възрастни в историята с продажби от 1 милион копия само за 11 седмици.

С това, „Петдесет нюанса сиво” разбива на пух и прах предишния рекорд на „Шифърът на Леонардо”, който за 6 месеца продава същия тираж. Издателите от „Рандъм Хаус” са очаровани от успеха на романа. По техни думи трилогията вече е продала над 20 милиона копия.

И не само това. Според сайта за онлайн продажби „Амазон” „50 нюанса сиво” е първата книга, която е продадена в 1 милион копия в електронен формат за „Киндъл”. Феноменалният успех предизвиква различни дебати по света за фантазията и желанието, а някои го наричат „романът, който прелъсти света”.


В България, първата част от трилогията ще бъде издадена от издателство „Бард”.



Откъс:

Облегнах се на бара в кухнята и го загледах как вади от хладилника чиния с различни сирена, украсена с две големи чепки зелено и червено грозде. Остави чинията на плота и почна да реже франзела.
– Седни. – Посочи ми един от столовете и аз мигом изпълних командата.
“Ако ще се захващам с това, трябва да практикувам.”
Осъзнах, че от момента, в който се запознахме, той винаги се бе държал така. Раздаваше команди.
– Спомена за някакви документи.
– Да.
– За какво са те?
– Освен споразумението за конфиденциалност има и договор, в който пише какво можем и какво трябва и какво не трябва да правим. Аз трябва да знам твоите лимити и ти трябва да знаеш моите. Това е консенсус, Анастейжа.
– А ако не се съглася да почвам изобщо?
– Няма проблем.
– Но тогава няма да имаме никаква връзка.
– Да. Няма.
– Защо?
– Защото това е единственият вид връзка, която ме интересува.
– Защо?
– Просто съм такъв. – Той сви рамене.
– Как си станал такъв?
– Защо хората са такива или онакива? Трудно е да се каже. Защо някои обичат сирене, а други го мразят? Ти обичаш ли сирене? Госпожица Джоунс – домакинката ми, е оставила само това за вечеря.
После извади от един шкаф две големи чинии и сложи едната пред мен.
“И говорим за сирене!”
– Какви са правилата, които трябва да спазвам?
– Написани са. Ще ги видим, след като вечеряме.
Да вечерям? Как можех да ям сега?
– Наистина не съм гладна – прошепнах.
– Ще ядеш – каза простичко той. Доминантният Крисчън – всичко ми се изясняваше. – Искаш ли още една чаша вино?
– Да, благодаря.
Той ми наля вино и седна до мен. Отпих бързо.
– Яж, Анастейжа.
Взех зърно грозде. Той сви очи неодобрително.
– Отдавна ли си така? – попитах.
– Да.
– Лесно ли е да се намерят жени, които искат това?
Той ме погледна учудено и каза сухо:
– Нямаш представа колко е лесно.
– Защо мен тогава? Наистина не разбирам.
– Казах ти, Анастейжа. Има нещо в теб. Не мога да те пусна да си идеш – каза той с ирония. – Като нощна пеперуда около лампа. Така се чувствам. – Гласът му стана много мрачен. – Желая те толкова силно, особено сега, както хапеш тази устна... – Пое дълбоко въздух и преглътна.
Стомахът ми се обърна на 180 градуса. Той ме желаеше... по неговия си наистина странен начин, но този красив, ексцентричен мъж ме желаеше.
– Това клише с пеперудата и лампата май трябва да го обърнем – казах. Аз бях пеперудата, той беше лампата. И аз щях да изгоря. Знаех го със сигурност.


Автор: Иван Русланов



Коментари
12 Януари, 2014 - 13:03

i az iskam knigata.kak da ia svalia

13 Януари, 2014 - 23:04

Здравейте! Бихте ли я изпратили и на мен!email: andreeva.martina@gmail.com Благодаря, предварително!

17 Януари, 2014 - 15:59

an.kostova@gmail.com Благодаря!

28 Януари, 2014 - 21:52

Zdraveite,
s molba da mi ya pratite na:

maleev@yahoo.com
Obeshtavam da se revanshiram Smiling

Blagodaria & priiaten den

4 Февруари, 2014 - 16:23

Може ли някой да ми прати книгата на имейл skuka_._@abv.bg
Благодаря предварително (:

7 Февруари, 2014 - 16:50

Трилогията е страхотна! Имаше моменти, в които започва да доскучава, но определено си струваше четенето. Няма да съжалявате! Smiling

13 Февруари, 2014 - 22:12

може ли да ми изпратите книгата на този email: ivazhekova@abv.bg

22 Февруари, 2014 - 15:24

Moje li knigata Smiling Izpratete mi q na tozi email: tedinka788@abv.bg

28 Февруари, 2014 - 22:57

невероятна книга!

7 Март, 2014 - 22:14

Книгата(ТРИЛОГИЯТА) си е супер,чак ми липсва и мисля пак да я повторя Smiling

Коментари