Търсене

Петдесет нюанса сиво - романът, който прелъсти света

6 Юли, 2012 - 09:40
98 Коментари

“Защо жените харесват толкова „Петдесет нюанса сиво”? Защото е написана с думите, които мъжете забравят да казват, а жените искат да чуват.”


Ако тези изречения вече не са ви убедили, че трябва да прочетете романа на Е Л Джеймс „Петдесет нюанса сиво”, нека погледнем и към сюжета. В него студентката по литература Анастейжа Стийл е изпратена на интервю с предприемача Крисчън Грей. Мъж, от който тя е силно привлечена. Неговият поглед и властно присъствие я карат да пренебрегне предупрежденията му да стои далеч от него. Скоро обаче тя е разколебана. Разбира, че независимо от успеха и чара си, Грей е мъж, измъчван от всепоглъщаща нужда от контрол. Въпреки пречките двамата са безсилни да устоят на привличането. Впускат се в страстна и дръзка афера. Ана ще навлезе в неизследваната територия на собствените си желания. Но ще може ли да се подчини на фантазиите на Грей?


Според „Гардиън” трилогията „Петдесет нюанса” ще ни обсеби и притежава. Ще остане с нас завинаги. И наистина, сякаш точно това се случва с читателите по света. Провокативната история се превръща в най-бързо продавания роман за възрастни в историята с продажби от 1 милион копия само за 11 седмици.

С това, „Петдесет нюанса сиво” разбива на пух и прах предишния рекорд на „Шифърът на Леонардо”, който за 6 месеца продава същия тираж. Издателите от „Рандъм Хаус” са очаровани от успеха на романа. По техни думи трилогията вече е продала над 20 милиона копия.

И не само това. Според сайта за онлайн продажби „Амазон” „50 нюанса сиво” е първата книга, която е продадена в 1 милион копия в електронен формат за „Киндъл”. Феноменалният успех предизвиква различни дебати по света за фантазията и желанието, а някои го наричат „романът, който прелъсти света”.


В България, първата част от трилогията ще бъде издадена от издателство „Бард”.



Откъс:

Облегнах се на бара в кухнята и го загледах как вади от хладилника чиния с различни сирена, украсена с две големи чепки зелено и червено грозде. Остави чинията на плота и почна да реже франзела.
– Седни. – Посочи ми един от столовете и аз мигом изпълних командата.
“Ако ще се захващам с това, трябва да практикувам.”
Осъзнах, че от момента, в който се запознахме, той винаги се бе държал така. Раздаваше команди.
– Спомена за някакви документи.
– Да.
– За какво са те?
– Освен споразумението за конфиденциалност има и договор, в който пише какво можем и какво трябва и какво не трябва да правим. Аз трябва да знам твоите лимити и ти трябва да знаеш моите. Това е консенсус, Анастейжа.
– А ако не се съглася да почвам изобщо?
– Няма проблем.
– Но тогава няма да имаме никаква връзка.
– Да. Няма.
– Защо?
– Защото това е единственият вид връзка, която ме интересува.
– Защо?
– Просто съм такъв. – Той сви рамене.
– Как си станал такъв?
– Защо хората са такива или онакива? Трудно е да се каже. Защо някои обичат сирене, а други го мразят? Ти обичаш ли сирене? Госпожица Джоунс – домакинката ми, е оставила само това за вечеря.
После извади от един шкаф две големи чинии и сложи едната пред мен.
“И говорим за сирене!”
– Какви са правилата, които трябва да спазвам?
– Написани са. Ще ги видим, след като вечеряме.
Да вечерям? Как можех да ям сега?
– Наистина не съм гладна – прошепнах.
– Ще ядеш – каза простичко той. Доминантният Крисчън – всичко ми се изясняваше. – Искаш ли още една чаша вино?
– Да, благодаря.
Той ми наля вино и седна до мен. Отпих бързо.
– Яж, Анастейжа.
Взех зърно грозде. Той сви очи неодобрително.
– Отдавна ли си така? – попитах.
– Да.
– Лесно ли е да се намерят жени, които искат това?
Той ме погледна учудено и каза сухо:
– Нямаш представа колко е лесно.
– Защо мен тогава? Наистина не разбирам.
– Казах ти, Анастейжа. Има нещо в теб. Не мога да те пусна да си идеш – каза той с ирония. – Като нощна пеперуда около лампа. Така се чувствам. – Гласът му стана много мрачен. – Желая те толкова силно, особено сега, както хапеш тази устна... – Пое дълбоко въздух и преглътна.
Стомахът ми се обърна на 180 градуса. Той ме желаеше... по неговия си наистина странен начин, но този красив, ексцентричен мъж ме желаеше.
– Това клише с пеперудата и лампата май трябва да го обърнем – казах. Аз бях пеперудата, той беше лампата. И аз щях да изгоря. Знаех го със сигурност.


Автор: Иван Русланов



Коментари
31 Май, 2014 - 23:28

Може ли да ми я изпратиш gabicutegirl@gmail.com ? Благодаря предварително!

16 Юни, 2014 - 20:35

Обожавам трилогията. Невероятна е.

9 Юли, 2014 - 12:47

Ako nqkoi ima knigata na angliiski molq da mi q izprati na tozi e-mail:sandra.oh@abv.bg.Blagodarq predvaritelno Smiling

18 Юли, 2014 - 09:28

На мен не ми хареса...

19 Юли, 2014 - 23:32

...

22 Август, 2014 - 15:59

dupetata@abv.bgTRILOGIQTA ISKAM

1 Септември, 2014 - 02:47

Mожете ли да ми я пратите на kristinaangl@gmail.com

5 Септември, 2014 - 20:20

Страхотна книга, която не те оставя на мира от първа до последна страница!
Горещо препоръчвам!

14 Септември, 2014 - 12:03

Може ли да ми изпратите книгата на v.vasileva95@gmail.com , Благодаря Smiling

22 Септември, 2014 - 20:34

Как мога да си сваля книгата?

Коментари