Човешкият разум е уникален феномен на нашата планета, който организира прогреса на цивилизацията, стреми се да ни отдалечава от животинските ни корени и ни помага да се развиваме трайно в посока на божественото. Разумът у човешките масите се развива по-бавно от научно-техническия прогрес, като главната причина за това е липсата на адекватно образование и възпитание на общочовешки морал. Затова животът на планетата ни преживява кризи и трудно се регулира. Човешкият разум не се наследява директно и трябва да се изгражда у всеки човек индивидуално, като винаги остава необходимостта от потискане на първичните инстинкти и затвърждаване на хуманизма. Усъвършенстването на феномена човешкия разум е тема на темите в днешния дигитален свят. Той ни кара да вярваме, че съществува един Велик творец, определян най-често като бог. За жалост обаче, ние не се развиваме трайно в посока на божественото, отдалечавайки се от животинските си инстинкти, а продължаваме да ги проявяваме до степен да се избиваме един-друг.
Историците знаят трудния път на развитие на човечеството и са осъзнали значението на образованието в преодоляване на грешките от историята. Цивилизацията ни е преминала през големи сблъсъци, плод на екзистенциалните потребности и емоционалните доминации. Древните мъдреци преди Христа са осъзнали много от проблемите на разума в човешкия свят и са се опитвали да въведат някакъв порядък, издигали са илюзорно различни божества в култ.
Християнството дава една опростена схема на изграждане на социалното общество без особени изисквания за образование и когнитивни мисловни процеси. То задава прости правила за живот, които да направят възможно бъдещето на човечеството, без народите да се избиват помежду си. За времето си християнската религия е изиграла огромна роля в прогреса на цивилизацията ни. Основните постулати на библията задават социалните правила, при които се цели, човеците да стават по-добри и да не допускат надмощие в мисълта си на животински първични реакции и решения. При всичките си несъвършенства библейската регулаторна система въвежда морално-етичен механизъм, който затвърждава житейските правила чрез редовно повторение, което има значение като принцип и до днес.
С написването на книгата авторът поставя няколко цели, които могат да бъдат формулирани накратко така:

  • Да се направи опит за обяснение на функциите на разума от гледна точка на теорията на кибернетиката. Тъй като всички животински видове представляват големи саморегулиращи се системи с йерархична структура, включително и човешките общества на всички нива, и са еднакво зависими от общата природа, те са длъжни да спазват общи системни правила, за да оцеляват.
  • Да се обърне особено внимание на морала като част от функциите на разума. Изграждането на разума не може да става само с натрупване на знания, а със системно йерархично надграждане на когнитивната му структура, свързана с висши регулаторни функции, които включват моралните правила в обществото.
  • Да се обясни, защо човечеството трябва да развива интензивно и да оптимизира постоянно образованието си, в т.ч. и индивидуалното самоизграждане на когнитивността си в посока хуманизъм.
  • Книгата да предлага един минимален обем от дигитални знания, необходими на човека в днешния глобален свят.
  • Да се представи съвременна концепция за чиста природа и свързаната с това енергетика.
  • В текста да има силно синтезирана форма на историята на България, която да формира идентичността на българите.
  • Устройството на държавата и политическата система да се разгледат в контекста на системната теория и развитието на разума, като се посочат главните причини за системната деструкция на обществото.
  • Книгата е замислена като будител с послание и образователна информация за българите.

Представената информация е доста всеобхватна, но е оптимизирана, за да не се претоварва читателя. И също така задължителна за посрещане на предизвикателствата на XXI век.

Развитието на нашата цивилизация зависи от развитието на разума на хората, а той се развива еволюционно с постоянно образование и самоусъвършенстване.
Разумът и когнитивността не се наследяват, а се изграждат първоначално по модела на възпитание и обучение и се надграждат след зрелостта чрез самоусъвършенстване при всеки човек индивидуално до края на живота.
— Тотю Вълчев, автор

 

„Колкото и човешкият разум да се развива, той не се наследява директно и трябва да се изгражда у всеки човек индивидуално, като винаги остава необходимостта от потискане на първичните инстинкти и затвърждаване на хуманизма.“

Теорията на системите помогна на учените да създадат суперкомпютрите и изкуствения интелект, но тя не се използва ефективно за моделиране и управление на обществото по отношение на базовия общочовешки морал и хуманизма. Затова в книгата ще се фокусираме върху системните структурни и регулиращи функции на разума за съществуване на човека.

„Животът на планетата Земя е в криза и заради по-бавното развитие на разума спрямо скоростта на развитие на научно-техническия прогрес. Главната причина за това е липсата на адекватно образование и възпитание на базов морал и на хуманизъм.“

Дигиталните технологии записват и окачествяват всеки показател на физическата реалност на земята и всяка една дейност на човека. Науката от хилядолетия до днес е систематизирана и достъпна в мрежата и всеки може да намери отговор на всякакви въпроси. Обществото може да се ръководи по хуманитарни правила, обучението и възпитанието станаха общодостъпни за всеки. Липсва обаче онази система на обществено съзнание, която да утвърждава трайно хуманизма извън унаследения животински инстинкт за надмощие над останалите като самоцел в оцеляването.

„За да си обясним всички процеси в човешкия разум, които трябва да усъвършенстваме, за да не погубим уникалната ни цивилизация, в този текст ще си припомним основните природни закони и постиженията на науката.“
„Човешкият род не може без семейство, духовен живот и хуманизъм, другото е утопия за необразованите.

 

Съдържание

Анотация
Увод
ГЛАВА I. Еволюцията на разума
ГЛАВА II. Разумът в системната теория
ГЛАВА III. Основите на дигиталния свят
ГЛАВА IV. Разум и общество
ГЛАВА V. Енергетиката на XXI век
ГЛАВА VI. Безжичната комуникация
ГЛАВА VII. Началото на електрониката в България
ГЛАВА VIII. Основни компютърни имплементации
ГЛАВА IX. Основни компютърни умения
ГЛАВА X. Българската идентичност
ГЛАВА XI. Предизвикателствата пред България
Заключение
Биографична справка за автора

 

За автора

Тотю Вълчев е потомък на два прогресивни български рода, които са му завещали да се стреми да бъде полезен като тях на родината си. Единият е от Горнотракийската низина, а другият – от Троянския край. Дядото на автора по майчина линия е от Клисура и е завършил като един от първите българи Лайпцигската селскостопанска академия в началото на XX век, след което е бил околийски агроном на Пазарджишка околия. Дядото по бащина линия е от Троян и е изградил последователно като първопроходец три фабрики.

Тотю Вълчев е абсолвент на първата математическа паралелка в VIII СПТУ, София, чийто наследник днес е Националната природоматематическа гимназия. Започва следване в МЕИ София по специалността „Автоматика и телемеханика“ като в третата учебна година след конкурс се прехвърля да завърши образованието си във ВТУ Карлмарксщадт (днес гр. Кемниц). През 1969 г. завършва висшето си образование със специализация „Теория и техника на кибернетиката“ и в България оглавява съвместен проект между България и ГДР за проектиране и изграждане на първата гъвкава автоматизирана производствена систем (ГАПС) за производство на зъбни колела. След завършване на проекта от ГДР го канят на редовна аспирантура, като той завършва една година предсрочно и получава титлата д-р инж. по теория на системите в кибернетиката. От 1972 до 1986 г. работи в Централен институт по изчислителна техника в София като ръководител на секция и отговорен конструктор на 14 устройства и системи на изчислителната техника с 5 защитени авторски свидетелства и над 100 млн.лв. начислен икономически ефект от продажбата при производителя.
От 1987 до 1991 г. след разпускане на СИВ и ликвидиране активната дейност на ЦИИТ, авторът преминава на работа в Институт ИКАС, където се занимава с изработване на анализи в областта на изчислителната техника и автоматизацията. След закриване на ИКАС от 1992 до 1995 г. работи като самостоятелен графичен дизайнер на реклами и опаковки. След това изгражда първата малинова ферма в Горнотракийската низина, която бива ликвидирана при голямото наводнение през 2005 г.
Впоследствие работи в холандска компания за разработка и внедряване на напълно затворени и автоматизирани оранжерии, както и съпътстващи енергийни стопанства.
Автор е на десетина книги, като в последните десет години се занимава и с изучаване на обществените отношения от системна гледна точка и философия на разума.


 

За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте един от бутоните по-долу: