Търсене

Героите от Април 1876 - мъченици за свобода

1 Февруари, 2013 - 18:30
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 176

    Всички те - апостолите на България - мъченици за свобода. Толкова дълъг път извървяха и мъка понесоха, падаха и ставаха, но не се предадоха.
    Васил Левски създаде тайни комитети, Любен Каравелов създаде БРЦК, Стоян Заимов, Панайот Волов, Захари Стоянов... толкова много апостоли жадни за свобода - ново начало, тези толкова бележити хора се хвърлиха в битка, без страх, без нищо - със себе си носеха само по едно оръдие и надежда.
    Знамето, което те носеха и повяваха с гордост бе ушито и направено с труд, надежда и гордост от Райна Княгиня редом с Георги Бенковски и с неописуем хъс за освобождение.
    Всички те - революционери знаменити, се бореха и умряха за една свободна България. То бяха кървави писма, вестници с такива имена, книги и стихове, устави и документи. И всичко това, тези статии бяха свързани с нашето Българско национално революционно освобождение.
    Април - име, което буди сълзи и гняв. Име, което звучи като разбуждане за свобода. Име, което значи смърт и кръв, и вечна слава. Ние се забравихме, но историята помни онези времена на геройства и срам. Историята помни огъня и страха в очите на всеки българин. Ние гледаме напред - към бъдещето, което ни обещава прогрес и развитие. И рядко се сещаме защо е там този храм, тази черква, покрай която минаваме. На нас ни е достатъчен и един празничен ден, за да се почувстваме българи, но историята крещи едно име, един месец, един ден - 20 април 76 година. Пет века сън и покорство, пет века една злокобна песен приспива народа и всичко друго заглъхва - и тежкото дрънчене на оковите, и писъците на децата и девиците, и песните, изпети със задавени сълзи над нечий гроб. Пет века обаче един народ ОЦЕЛЯВА! На фона на всички унижения, мъки и страдания е имало българска памет, а когато е била на път да изчезне, някой се е сетил да я измъкне от тези османци, които я омърсявали и българите показали нейната сила и мощ. И именно тогава, когато е нямало България, българинът станал патриот.
    И единно апостолите рекли: Време е!

    През април без подготовка, без оръдие, с едно знаме - СВОБОДА или СМЪРТ, с една светла надейда, с пламък във всяко сърце и не без страх, но с надежда, народът заявява своето - Да бъде!

    По наше време всичко се знае. Правят се паметници и се пишат книги. Това може да се пипне с ръка. Важното е какво се крие зад всички мемориали и страници. Важна е не кървавата диря, а към какво ни отвежда тя. Но жалко е народе български! Сега ни е добре, освободени сме, имаме собствени права и задължения. Но не можем да проумеем през какво е преминал един народ, един апостол на XIX век. Днес, от твоята глупост, народе, отново ще затънем.

   

снимка на Даяна Николова

Коментари