Търсене

Люлката

26 Април, 2012 - 23:08
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 104

Не бях се прибирала години.

Когато влязох в двора, видях малка пейка. На нея бяха седнали баба и дядо. И сякаш всичко беше същото.

Откъснах си смокиня. Баба направи най-хубавите мекици с мед. Дядо ми шиеше панталон.

По плочките пълзеше гол охлюв. Беше валял дъжд.

Само старата люлка я нямаше. Беше ми любима. Тати я беше направил от дълга дъска. Аз сядах в края и се издигах към небето. Бях лека и щастлива.

Попитах дядо:

-          Къде е люлката?

Той посочи и каза:

-          Сковах една пейка от нея.

В този момент разбрах, че вече нищо не е същото.

Панталонът, който уши дядо, беше къс. Баба не ми се скара, задето се накапах. Смокините бяха на ниско. Тати го нямаше.

Само голият охлюв и дъждът ми бяха познати.

Люлката, която даряваше лекота и щастие, беше натежала.

Превърната в урна. Там скрих усмивка от детството и скоро я прежалих.

Заради баба и дядо. Те обичаха новата малка пейка.

Не бях идвала години.

последна редакция на 27 Април, 2012 - 21:54
снимка на La cumparsita

Коментари