Търсене

Размисъл

22 Януари, 2012 - 20:57
3 Коментари

Оценка:
Общо гласували 78

Стоя самичка с бабата в стая,
и мисля си, кога ще дойде края.
Оставих рожба, майка и родина
да дойда тук и стана една слугиня.

Какво се случи така и не разбрах,
но взех решение и си казах:
Отивам аз в чуждата страна
за да спечеля някоя пара.

И често връщам се назад в живота,
къде сгреших,защо, кога и как,
но карам аз напред както пилота
и моля се дано се върна скоро пак.

Зове ме бащината стара къща
и дворчето с разцъфнали асми,
градската чешма на сред площада,
с бликналата ямболска вода.

Навсякъде,където и да ида,
аз връщам се в родния си край,
и свива се сърце ми наранено,
за мен Българио си земен рай.

Не ще те заменя с никоя друга
родино,в земния простор,
за мене ти си мойта татковина,
и моя болка, радост и съдба.

Друго от същия автор:

последна редакция на 23 Януари, 2012 - 00:50
снимка на elenida

Коментари
22 Януари, 2012 - 22:39

Тежко е да си емигрант...

23 Януари, 2012 - 19:35

Пожелавам ви скоро да се съберете със сина ви! Smiling

23 Януари, 2012 - 22:26

Сега вече не е проблем аз да си отида или той да дойде,скоро беше при мен а за великден аз ще си ходя,но,благодаря ви за пожеланието,хубава и спокойна вечер.

Коментари