Търсене

Хорхе Луис Борхес

Хорхе Луис Борхес е роден на 24 август 1899 в Буенос Айрес. През 1914 г. младият Борхес се установява в Женева, където завършва Калвинисткия колеж. По време на престоя си в Швейцария той се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме. От 1919 г. е в Испания, където попада в кръговете на местните писатели ултраисти. През 1921 се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на различни литературни и философски издания. През 30-те години, вследствие на наследствено заболяване, зрението му започва прогресивно да се влошава, докато остава напълно сляп.

Работи в Националната библиотека, от която е уволнен за антиперонистки изказвания, а при новия режим е назначен за неин директор; преподава в университета в Буенос Айрес, пътува. Започва творчеството си с поезия, но славата си на световно признат автор дължи на своите кратки разкази и литературни есета. 

Хорхе Луис Борхес е бил и литературен съветник на издателството Емесе Едиторес, а от 1936 до 1939 година води седмична рубрика в „Хогар“. През 1938 година е назначен за първи асистент в общинската библиотека в работническия квартал Мигел Кане. Той е натоварен с каталогизирането на книгите, но сбирката на библиотеката е толкова малка, че му остава много свободно време за писане.Умира на 14 юни 1986 в Женева.

Цитати от този автор

Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение.

С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш на някого и че партньорство, не значи сигурност. Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор..., нито подаръците са обещания...

Факт е, че поезията не е на книгите в библиотеката...
Поезията е срещата на читателя с книгата, откритието на книгата.

Аз бях много хора. Бях писател, известна личност и критик... Но никога не успях да бъда Този, когото Тя желаеше да дари с топлината си...

Като всеки писател съдеше за достойнствата на другите по техните творби, но искаше другите да съдят за него по целите и замислите му.

Не мога да моля да ми бъдат простени греховете; прошката е чужда проява, а да се спася мога само аз. Прошката пречиства оскърбения, не оскърбителя, когото почти не засяга.

Няма по-сложно удоволствие от мисленето.