Търсене

Лев Николаевич Толстой

Толстой е четвърто дете. През 1830 г., при раждането на по-малката му сестра, носеща майчиното име - Мария, графиня Волконска умира. И така, женската ръка в семейството по време на детството на бъдещия титан на руската литература, е „леля Татяна” - далечна братовчедка на графа, която поема домакинството. 

Лев Толстой пази доста топли спомени от детството си. Баща му, за разлика от повечето благородници от този период, предпочита спокойния живот. Дори лова не му допада и вместо с него, граф Николай се занимава повече с децата си – разходки из полето и горите, езда. Възпитава ги с блага дума и шеги, като рядко посяга към по-силови методи. Също така не една и две нощи Лев, заедно с братята и сестрите си, слуша историите на слепия Лев Степанович, който по думите на писателя е изключителен разказвач. Освен това, семейството води разнообразен живот, като често роднини и приятели посещават имението за дни или просто за вечеря. Децата, заедно с възрастните участват в почти всичко – от рециталите на пиано, до литературното четене на разкази или поезия. Според Лев роднините му са повече от прекрасни хора, което е една от причините да има подобно, почти вълшебно детство. 

През 1836 г. обаче спокойните дни в провинцията приключват за бъдещия автор на „Война и мир”. Граф Толстой се мести в Москва, за да могат децата му да посещават добро училище. През следващото лято смъртта го застига и семейството му го погребва в Тула. Дните след погребението са едни от най-тежките в живота на най-малкия му син. Лев Толстой дълго време не успява да приеме неизбежността на логичния завършек на живота, като към болката от загубата се присъединява и смъртта на любимата му баба, която почива две години по-късно. Двете събития водят до разделяне на семейството, като Николай и Сергей попадат под попечителството на графиня Александра Остен-Сакен, а Мария, Дмитри и Лев се връщат в Ясна поляна, където живеят с леля си Татяна. 

През 1841 г., когато Лев е на тринадесет, още една смърт е на път да промени живота му - тази на графиня Остен-Сакен. Заедно с братята си, бъдещият писател се мести в Казан, за да живее с поредните си настойници – семейство Юшкови. Въпреки болката от многобройните загуби, Лев започва да се подготвя за влизане в Казанския Университет. Желанието му е да учи във факултета по ориенталски езици, заради което изучава арабски, турски, латински, също както и немски, английски и задължителния по онова време френски. Така се запознава и с творбите на множество популярни автори като Дикенс, Гогол, Лермонтов, Шилер и т.н. 

Това, заедно с дузината езици, които научава в университета, ще помогне в бъдеще на Лев, но по времето, когато започва да учи турско-арабска литература, шестнадесетгодишния Толстой е по-запленен от новооткритите удоволствия на обществото. Детството е приключило и е дошло времето да започне истинския живот. Така Лев се отдава на балове, алкохол и хазарт. От една страна този живот, от друга неспособността да се адаптира към начина на обучение във факултета, в крайна сметка го принуждават да изостави този си първи опит да вземе диплом, и през 1847 г. следва ново завръщане в семейното имение Ясна поляна. 

Според самия писател, през тези няколко години не е имал никаква идея какво да прави с живота си. В дневника си пише за объркването и разочарованието от себе си, което го кара да агонизира. Прави опит да приведе в ред работите около недвижимата собственост, но това отново го изтласква към живота на младия благородник. Пътувайки между Санкт Петербург и Москва се свързва с доста съмнителни типове покрай хазартното си увлечение и дълговете от залагания започват да нарастват главоломно. Леля му Татяна се опитва да го откъсне от този живот, и в редките мигове, когато е трезвен, Толстой осъзнава колко е права - или поне така пише в дневника си. Имотите започват да се стапят. Лев прави повторен опит да влезе в университет с надеждата, че това ще му помогне да започне политическа кариера, но голямата промяна идва едва със завръщането на Николай в Ясна поляна. 

Вече офицер, големият брат успява да убеди по-малкия да се присъедини към армията и 1851 г. заминават на юг към Кавказ. Живеят в различни села в региона, срещат се с обикновени хора, което дава своето голямо отражение в мирогледа на Лев. Дългата му и описателна кореспонденция с роднините подтиква Толстой към писателското поприще, и така, през 1852 г., в „Съвременник” излиза първата част от автобиографичната му трилогия - новелата „Детство”. През 1857 г. завършва третата част и така пътят е намерен. Всъщност, по-късно писателят признава, че голяма част от написаното там е измислица, така че „автобиография” е далеч от точно определение. 

През 1854 г., по време на Кримската война, е прехвърлен към частите, участвали в защитата на Севастопол. Това го вдъхновява за нови творчески опити и между 1855 и 1856 публикува няколко кратки разказа за събитията. В този момент Толстой най-сетне взема решение как ще продължи занататък. Прави опит да образова децата на мужиците, обгрижващи имотите му, основавайки училище - опит, оказал се повече от неуспешен. Пътува из Западна Европа, където вече е известен покрай превода на „Детство” на английски. Отново обаче го застигат старите страсти и настъпват нови тъмни времена. Изоставя ръкописа на „Казаците”, който бива публикуван незавършен, и се впуска в старите занимания. И така до 1862 г., когато през септември, на тридесет и четири годишна възраст, се жени за сестрата на един от приятелите си – София Андреевна. 

В периода 1863 до 1888 г. им се раждат тринадесет деца – Сергей, Татяна, Иля, Лев, Мария, Петър, Николай, Варвара, Андрей, Михаил, Алексей, Александра и Иван. Преди да се венчае, Толстой, в желанието си да бъде приет такъв какъвто е бил и такъв какъвто е, дава на Соня - както я нарича галено - дневниците си. Въпреки първоначалния шок от прочетеното, все пак сватбата се състои. Вече улегнал, Толстой започва да пише „Война и мир” през 1862 г., като шестте тома биват публикувани в годините до 1869. Освен това строи лятна вила в Самара, където да може да черпи творческо вдъхновение. 

Може би тя помага, защото малко след това Толстой започва следващата си епична творба – „Ана Каренина”. Първите глави се появяват на бял свят още през 1876, а като цяла книга бива публикувана две години по-късно. По същото време писателят започва да усеща първите нотки на неувереност дали това е животът, който иска. Задава си въпроси за духовността и душата. Самоубийствени мисли започват да се въртят из главата му, депресията помрачава рационалния до този момент поглед. Изследва мотивите си, самобичува се за егоистичните подбуди, които са водели много от решенията му в живота, за това, че се е отдавал на всяко познато забавление без да мисли за другите, само за собствено удовлетворение. 

Всичко това го тласка към написването на автобиографичната творба „Изповед” през 1879 г., с която започва и последният период от живота му. На духовно просветление и мир. След нея Толстой пише няколко статии и новели, критикуващи правителството и църквата, включително „Изследване на догматичното богословие” (1880), „Моята вяра” (1882), „Но какво да правим” (1886) и т.н. Освен тях, тогава написва и произведения като „Смъртта на Иван Илич” (1886), „Кройцерова соната” (1890), „Отец Сергий” (писана между 1890 и 1898 г.), „Хаджи Мурад” (1896-1904) и т.н. Също така написва и „Възкресение” (1901), заради която бива отлъчен от Руската православна църква. Въпреки това възгледите му добиват голяма популярност и имат голям кръг последователи, които се посвещават на т.нар. „толстоизъм”. 

Той се появява по онова време, когато Толстой става пацифист, следвайки ученията на Исус, а също така се отказва се от тютюна, алкохола и започва да се отдава на благотворителност. Започва да контактува с Махатма Ганди, с когото обменят мисли относно концепцията за ненасилствена съпротива, покрай която бързо се сприятеляват. Писателят се включва в множество религиозни и мирни инициативи, включително в апела към царя с настояване да избегне гражданска война на всяка цена. 

През 1902 г., Толстой отново се мести в Ясна поляна, където от време на време продължават да го навестяват спомените от бурния живот, причинявайки му душевни терзания. Както пише Чертков в „Последните дни на Лев Толстой”, писателят продължава да се измъчва от решенията, които е взел десетилетия по-рано. Това води до решението отново да промени начина си на живот, и на 28 октомври 1910 г., но докато пътува към избраната цел заболява и прекарва последните си дни в дома на началника на гара Остапово по Рязанско-Уралската железопътна линия. Толстой умира на 20 ноември 1910 г. от пневмония. Погребан е в обикновен дървен ковчег, без големи церемонии, в семейното имение Ясна поляна, на мястото, на което брат му Николай му е казал, че всеки може да намери тайната на щастието. 

И така приключва бурния и противоречив живот на граф Лев Николаевич Толстой. Човек оставил богато литературно наследство, учение, следвано от множество последователи, чийто живот без съмнение е един от най-интересните в историята на литературата.

Цитати от този автор

Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.

Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.

Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.

За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.

Постоянство и решителност са двете качества, които осигуряват успеха във всяка работа.

Прави каквото трябва, да става каквото ще.

Коментари