Търсене

Мая Кисьова: Любимостта при мен се определя най-вече от реакцията на слънчевия сплит

17 Януари, 2013 - 13:45

Мая Кисьова е свободнопрактикуваща актриса от 1999 г., живее и работи в София. Завършила е Математическа гимназия в Разград със златен медал, две магистърски степени във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и НАТФИЗ "Кр. Сарафов", пише дисертационния си труд. 

С над 25 роли в театъра, режисьор и продуцент на три камерни спектакъла, с над 30 публикации в сп. "Театър", "Литературен вестник", "Капитал Light", Teatra Vestnesis - Latvija. Почетна значка "Отличник на комитета за култура", номинации "Константин Кисимов" за млада актриса и "Нова българска драма". Автор на книгите: "39 спирки по пътя" и "Три луни"- лирика; "Словесни репетиции" - театрално-критически и художествени текстове; "Исторически аспекти на реалацията "актьор - драматург" - монография; "еМОрфей" - пет пиеси и един актьорски дневник.

Какво място заемат книгите в живота ти?
Основно. Много често не съм имала в дома си маса за хранене, но библиотеката ми винаги е била мястото, където започват и свършват решаващите периоди в живота ми. Ето, преди седмица излезе новата ми книга, и аз, по моя си традиция, сега ще си направя празник – ще преподредя библиотеката си.

Книгата, която последно те погълна?
Обикновено аз ги поглъщам (смее се), но има и такива, с по-мащабни магически качества, в чиито кратери сама се хвърлям. “Златните плочи на Харати”, Ернст Мулдашев.

Имаш ли любим литературен жанр или тематика?
Любимостта при мен се определя най-вече от реакцията на слънчевия сплит. Дразнителят с високи карати може да бъде както хайку отпреди 4 века, така и динамичен разказ за тийнейджърски проблеми, класицистичен драматургичен текст или роман на сърдит писател-съвременник.

Как подбираш какво да четеш?
От позицията на опита си, се старая да игнорирам качествата си на анализатор. Когато след първите 10 реда се усетя, че започвам да анализирам, благодаря мислено на произведението, автора му и повода, по който е попаднало в ръцете ми, и го оставям. Разбира се, тук не влизат нещата, които професионално трябва да чета. Или правилото ми на всеки 5 години около Нова година да препрочитам “Война и мир” на Толстой.

С кой литературен герой би искала да си приятел?
С Хамлет. За да мога да го утеша. А защо един ден и да не го изиграя?

Кой и защо не чете?
Не знам. Познавам хора, които не четат, но това не им пречи да бъдат хора. Познавам и такива, които непрекъснато четат, на са пълни морални уроди с объркана ценностна система. Нямам нито времето, нито правото да бъда дидактик.

От какви книги имат нужда хората?
От красиви. Във всяко едно отношение. Но погледнете анкетата на в. Гардиън за 100-те книги – какъв диапазон, какво богатство. Кой може да бъде убедителен с вайкане, че човечеството се кибернетизира, след като прочете тази анкета?

С кой писател искаш да седнеш на по чашка?
С Мишел Уелбек. Оказа се, че и той, и аз се интересуваме от квантова физика. В монографията си “Исторически аспекти на релацията “актьор-драматург” съм описала нещо, от което – видях случайно в едно негово интервю – се вълнува и той. Експериментите на Ален Аспе (1982) и парадокса EPR.

Кои са книгите на твоето детство?
“Пепеляшка” и “Вилервале в южното море”. Някакъв хороскоп ми показа, че съм била мореплавател в минал живот, и то пак съм била жена. Дали съм имала “собствена стая”J?

Пожелай ни книга...
Да улучите тази, която в момента ви е нужна. По интуиция.

 


Коментари