Търсене

"Инфлация на чувствата" и "Храна за върколаци" - две книги, една история

10 Октомври, 2013 - 15:09
0 Коментари

„В разстояние на само четири месеца, Добромир Славчев заяви себе си като автор в две поетични книги с любовна лирика – „Инфлация на чувствата” и „Храна за върколаци...

Метафорични, драматични и въздействащи, стиховете на Добромир  Славчев носят съзнание за традициите на българската поезия и се позовават на класическата рима... Микрокосмосът и макрокосмосът се сблъскват в поетически взрив...  Съприкосновението с нещо толкова истинско и толкова изстрадано първо стъписва, а после грабва читателя... От тях лъха оригиналност, примесена с виталността на българския фолкор и философията на хайку. В лириката му има живопис, има драматургия, любов и обещание за вечност...“

С тези думи Виолета Тончева анонсира творчество на Добромир Славчев по време на представянето на втората му книга.


Актьорът пък Вели Чаушев, казва следното за това:
 
"Това за мен е блага, добра поезия. Такава, каквато е призвана да бъде истинска добра поезия... Поезията има своите върхове, но ако ги няма отстъпите към тези върхове, самите те биха седели оголени. Добромир е от тези, които вървят към върха..."

Публикувани със знака на издателство „Сиела”, 2013, двете стихосбирки бяха представени с успех във Варна.

В премиерата на „Инфлация на чувствата” през май редакторът Димитър Милов говори за несъмненият талант на Добромир Славчев, а актьорите Мая Новоселска и Вели Чаушев поднесоха избрани стихове. Интерес предизвика и срещата на публиката с „Храна за върколаци” състояла се в началото на септември в рамките на тазгодишното издание на Международният филмов фестивал „Любовта е лудост”, със специалното участие на актьорите Вели Чаушев и Джоко Росич.  

„И  двете книги са белязани с Любов –  любовта с голямо „Л“, както споменава отново Виолета Тончева, сякаш в подкрепа на думите на поета Димитър Милов споделени за сриховете на автора:

„Лириката на Добромир Славчев въдейства със своята изключителна чистота и нежност... Нейното слънце разтопява снега, натрупан понякога на преспи в душата, за да потече в живителен порой. Неговата поезия, носи мирис на живот. В нея има обич и болка, разочаровние и любов... В творбите му има вик за близост и взаймност... Стиховете му заживяват с неговия сърдечен ритъм... И ни правят съпричастни. А това вече е знак за истинска поезия...“

Поетичните миниатюри на Добромир Славчев нямат заглавия, те разказват различни сюжети, изстрадват по различен начин любовта, за да завършат с поанта.




( Из“Инфлация на чувствата“)

* * *

Те чувствата към теб са без предели,

съдбата бе към мен доволно зла

и дните ми отдавна са се спрели,

облякоха се в сребърна мъгла.

И днес съм заприличал на отшелник,

прокудил се във свойта неизбежност,

и нося белези от всеки с тебе делник,

само че са всичките от нежност.



(Из“Храна за върколаци“)

* * *

Сънувах те

със червени обувки,

да не би в кръв да си газила?

И те обсипах

в съня си с целувки,

преди утрото да е полазило.

Поне Господ да ми прости,

ако все пак

си тръгна без време,

а тези шарки

с цветята по роклята ти

да знаеш... че са от мене!