Търсене

Интер-вю

28 Февруари, 2014 - 00:33
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 54

– Добро утро!

      – О, утро ли е вече и как е дотук? Добро ли е?

– Кажете нещо за себе си, моля?

     – Моля нещо за себе си. Да го кажа ли?

– Да, ако обичате…

     …да обичам…

– Да, ако обичате - кажете?

     Казах вече - моля се да мога да обичам.

– Не познавате ли любовта?

      – Познавам ли любовта?

– Все пак сега или някога сте обичали някой…

      О, да…, понякога…, но мен повече…

– Не ви разбирам…

     Разбирам, но и това не можах.

– Какво не можахте?

     Да обичам…Но се моля за себе си – да мога.

– Съвсем се объркахте. Ще перифразирам въпроса си: имали ли сте човек, когото да обичате или обичате?

     Човек не съм имал, не мога и да притежавам…

– Оф, явно обичате да увъртате! Няма сензация. Добре, кажете какво закусихте тази сутрин… Да запълним някак материала...

     Моята сутрин още не е настъпила, осезателно и материално...

– Поне кажете с какво изкарвате хляба си?

      Изкарвам го с време в безвремието.Не обичам хляба да ми присяда. Колко ли е часа?

– Не обичате хляб, но го консумирате, нали…Наближава 9, да не закъснявате?

     – Почти закъснявам, но 9 е още рано. Закъснението може да се навакса, липсата на любов не може…

Пак подхванахте тази объркана песен…Кажете защо не обичате хляб?

      – Вие ме подхванахте…Явно мелодията не ви е позната и ви стъписва. Не ме разбрахте, обичам хляб, но ми присяда…когато не е споделен с някой…

– Непознатото в този разговор е мнението ви за любовта…А колкото до хляба, той е за насищане, не за споделяне…

      – Разговор ли, аз бих го нарекъл монолог…Този монолог не засити вашата потребност за споделеност, защо хлябът да засити мен?

– О, ясно! Говорите напук! Изгубихте времето ми, в което можехте да кажете нещо стойностно за себе си! Да промените нещо днес…Този шанс няма да се повтори!

     – Времето отразява вечност, която вие предпочитате да затворите в часовник. Този шанс, който споменавате, тази сутрин – да, няма да се повтори, а предстои. Сутринта ми още не е настъпила…

– Да, но така ви е настъпила преди да се събудите, че и да се молите, няма да я промените. Вечността запечата вашата неадекватност! Предаването беше на живо! А и вече закъснявате – минава 9!  

     Естествено, че е на живо. 9 отразява само вас и вашия разграфен и ограничен циферблат. Аз не нося часовник и не бързам. Но се моля да ви обикна още днес, за да не закъснея за вечното утре, когато хлябът ми ще е толкова по-вкусен…

– Сбогом! Нищо не казахте…

     Добро утро! Нищо не питахте! Добре ли отговорих?

снимка на La cumparsita