Търсене

Човекът...

16 Април, 2015 - 20:14
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 27

„Човек” - съвкупност от емоции, чувства, желания, сполуки, несполуки, и какво ли още не… а всъщност, сама по себе си, тази дума съдържа просто две гласни и три съгласни… Не е ли странно? Една дума, толкова мъничка,а значеща толкова много. Човекът е роден егоист, като не е задължително тази дълбоко закотвена черта, да се тълкува като нещо лошо и отрицателно. Все пак, това е свързано с инстинктът ни за оцеляване, самосъхранение и самозащита. И дори дълбоко в себе си, да притежаваме егоизма, като предпазваща част от заобикалящите ни неприятности и заплахи, ние продължаваме да зависим и често да поставяме над себе си, собственото ни щастие и комфорт - околните, значимите близки, познатите... другите хора. Всеки човек, притежава лична индивидуалност, която включва талант, влечения, предпочитания, желания, предразсъдъци и избор за начин на живот, криещи се в нашият собствен свят. Въпреки това обаче, някак си оставаме подвластни на желанията и чувствата на другите хора, с вероятната цел, да се впишем в средата и да бъдем приемани, като несъзнателно, ставаме част от чужди мечти, приоритети и идеали, сякаш живеем чужд живот, без да осъществяваме нашите собствени цели , без да защитаваме егото и същността си, чрез личните си интереси. Често трудна задача се оказва, да разберем кои сме и от какво се нуждаем за да живеем живота си пълноценно..за да усещаме  че сме щастлививи. Истината е, че понякога околните успяват да стимулират още повече това объркване и несигурност. Например когато ни казват, как е добре да живеем според тях, т.е водени от личните си разбирания,или опит без да се интересуват от това, какво всъщност искаме ние и дали бихме се чувствали добре, живеейки чужди животи. Всеки човек смята, че разбира другия, естеството на неговите проблеми и вероятният отговор за решението им. Истината обаче, далеч не е толкова розова и прозорлива. Често, не разбираме дори самите себе си, изненадани от реакциите ни, от избраните стратегии за справяне с проблемите, дори по отношение на смисъла, който влагаме в понятията „правилно” и „неправилно”. Понякога, единственото от което се нуждаем в търсене на верния път, е един укор, един топъл поглед и едно рамо, носещо подкрепа. Всъщност, такова нещо, като „верен път” няма, поне според мен. Имаме наш, собствен път. Един приятел, някога ми каза, че според него животът на всеки човек, е маркиран с молив и когато той върви по него, чертае с химикал. Има моменти, в които изправени пред даден избор, кривваме в противоположната на очертаната с молив посока, но въпреки всичко пътят ни е низ от избори… и дори да изтрием някъде с гумичка, пак ще се озовем там, където трябва да бъдем, може би просто ще улесним или затрудним пътя до целта. Но запомнете… ние сме точно там, където трябва да сме и ще изживеем живота си, точно така както е трябвало. Не съжалявайте за грешките – те са учители, а не грешки. Рано или късно, всичко ще си дойде на мястото, защото така работи вселената. Живейте динамично и избирайте със сърцата си.

И. Дичева

последна редакция на 16 Април, 2015 - 20:26
снимка на isitoo0