Търсене

Избягала

20 Май, 2018 - 16:25
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 3

31 глава – Какво следва след скарване?

 

-          Какво беше това демонстративно излизане днес? – започна Блейк.

-          Не ми се прави на жертвата в този случай. – прекъснах го аз ядосано. Още преди да каже нещо друго продължих – Елиза е опасна и се опитах да те предупредя, но ти не ме послуша, какво друго можех да направя?

-          Ти просто ревнуваш, Жул, не придавай на това такава важност. – връзката ми махна пренебрежително с ръка сякаш това беше нещо маловажно.

-          Ти пък не омаловажавай нещата. Блейк, почувствах нещо нередно в това момиче! – не исках да се караме, но той не ме приемаше сериозно.

-          О, моля те, казах какъв ти е проблема – ревност. – ядосах се още повече.

-          Защо не ме слушаш? – извиках аз с надежда да се досети, че говоря сериозно и това момиче представляваше опасност.

-          Жул, виж, харесвам те, дори мога да кажа, че те обичам, но няма смисъл да ме ревнуваш от Елиза. – Блейк се приближи към мен бавно и се наведе, за да ме целуне, но аз го отблъснах.

-          Когато ме изслушаш, тогава ще ме целуваш. – бях толкова ядосана, че едва овладявах магията си. Тя напираше да излезе под каквато ѝ да е форма и това малко ме притесняваше. Можех да се нараня или дори него. Опитах се да се успокоя.

-          О, добре. – връзката ми отново се опита да ме целуне и аз отново не му позволих. – Е, добре, нека така да бъде. – измърка той.

-          Моля те, остави ми и ме чуй. – повторих за десети път сигурно, но никой не ме слушаше.

-          Да, знам какво искаш и съм готов да ти го дам. – поведе ме към леглото и ме обзе паника. Не исках да правя това. Не сега. Събрах целият си кураж и го спрях, обвих ръце около врата му и се надигнах на пръсти, за да достигна ухото му.

-          Блейк, аз не съм някоя от момичетата ти за една нощ и никога няма да бъда. – прошепнах му го бавно и ясно. Той се отдръпна малко и явно се осъзна защото отиде в другия край на стаята. Аз седнах на леглото и зачаках да видя какво ще стане. Укротих магията си и сега имах цялото време на света.

-          Аз, аз се извинявам. Не знам какво стана. Не знам какво си мислех. – очевидно съжаляваше за случката. Не смееше да ме погледне.

-          Блейк, не искам това да се повтаря. Знам, че това е нещото което искаш, но аз не съм готова. Не мога. – аз също не гледах към него. Бях забила поглед в пода и това ми помагаше да се фокусирам. Усетих, че връзката ми се доближава и бавно седна на леглото до мен.

-          Извинявай. – повтори той. – Знам, че не го искаш, но просто изведнъж реших, че сега е моментът и дори не се замислих.

-          Ами, нека да не избързваме. – осмелих се да го погледна.

-          Да, съгласен съм. – той също премести погледа си върху мен. Видах в очите му, че наистина ме разбира и това ме направи много щастлива.

-          Не ревнувах. – казах след известно време.

-          Знам. Няма защо да ревнуваш, защото за мен си единствена. – прегърна ме и отново се почувствах в безопасност.

-          Радвам се, че Елиза не те е омаяла, защото не знам какво трябваше да направя, за да си те върна, тя е много хубава. – това беше самата истина. Момичето беше като кукла Барби, а Блейк беше перфектния Кен за нея. Връзката ми се засмя.

-          Така си е, но едва ли Том ще е доволен ако ме види с Елиза под ръка. Не си струва да се караме за момиче. – помня как близначките се караха за момчета непрекъснато. Едва смогвах да им помня имената. Докато единия ден едната беше с него на следващия се занимаваше с другата. Толкова скубане на коси съм прекратявала през последните месеци, че дори ума ми не го побира.

-          Напълно съм съгласна. – целунах го преди да е отговорил. Той ме повдигна и ме остави да легна на голямото легло. След това се настани зад мен и ме прегърна. Лежахме така известно време.

-          Какво ще правим с Елиза и Саймън? – мислех го цял следобед и пак не измислих нищо което да ни помогне.

-          Нямам представа. На първо време ще страним от тях. – това ми дойде на ум, но беше лош план.

-          Ами Том? Той ще бъде с нея поне в следващите дни. – и за това мислех. Пак ударих на камък.

-          Не можем да му кажем. – отсякох. – Едва ли ще му направи нещо. Наистина се надявам да е с него, защото го харесва, а не защото иска да се добере до нас. – това беше мисъл която непрекъснато се въртеше в главата ми. Том нямаше да знае истината, но когато Елиза си замине ще е съкрушен.

-          Аз също си мисля за него. Май наистина е хлътнал по това момиче, а тя може само да си играе с него.

-          Може дори да е още по-лошо. – щях да продължа, но Блейк прокарваше пръсти надолу-нагоре по ръката ми и ме разсейваше.

-          Да. Но дали може да се направи нещо? – замисли се той.

-          Да, първо трябва да спреш да правиш това. – сложих ръката си на неговата и я спрях. – Защото не мога да оформя трезва мисъл в главата си. – признах си аз, а той се засмя.

-          Знаеш ли какво? Може би искам да спреш да мислиш и просто да се отдадеш на нещо просто и нормално за една двойка. – това доста ми допадна, но реалността ме връхлетя.

-          Не може да искаш такива неща от мен при положение, че навън има опасност и не само за мен и теб, а и за брат ти, който е беззащитен. – Блейк премисли думите ми и осъзна, че съм права.    

-          Добре, тогава какво ще правим?

-          Засега ще се държим нормално. Нито Саймън, нито сестра му са показали някакви признаци на злодеи. Нека да ги оставим и ако стане нещо ще му мислим. – умълчахме се и разбрах, ме връзката ми мисли резервен план. Обърнах се към него и сложих дланта на лицето му. Той ме погледна и се гледахме така доста време. – Не го мисли сега. Какво ще кажеш да продължиш да правиш онова нещо от преди малко? – Блейк ми се ухили и ме придърпа към него.

-          Няма проблеми. – така както се беше появило мрачното му настроение така и си отиде. През следващия час не спря да ме прегръща, да ме целува и да ми повтаря колко ме обича.

-          И аз те обичам. – сърцето ми щеше да изскочи докато изговарях тези прости думи. Бях много щастлива.

-          Нали няма повече да ревнуваш? – попита гаджето ми и се намръщи и аз го последвах.

-          Не, обещавам ти. – наистина нямаше място, а и време, за ревност.

-          Радвам се, защото не знам какво щях да правя без теб. – Блейк ме целуна за пореден път.

-          А аз не знам какво ще правя, ако скоро не получа нещо сладко. – измрънках и връзката ми се засмя.

-          Не изяде ли десерта на вечеря? – попита той.

-          Да, дори помолих да ми донесат допълнително. – признах си аз.  

-          Какво искаш да ти донеса? – Блейк стана и оправи пуловера си.

-          Ами… шоколад и… бонбони. – връзката ми поклати глава и излезе. Докато лежахме осъзнах, че вече нямам страх, че ще направи нещо когато не съм готова, въпреки изблика му преди малко. Защото може би съм готова. Може би е време да направя крачката. Едва ли е толкова страшно, нали? Та аз съм Жулиет Уелст. Замислих се за Блейк дали… дали той го е направил с Мери? Реших, че преди да се хвърля в дълбокото ей така, трябва да разбера някои неща. Да, той е каза нищо когато му казах, че няма да бъда от момичетата за една нощ, но…

Блейк влезе в стаята с една голяма торба и я остави пред мен на леглото.

-          Това е всичко което намерих в … - явно забелязал настроението ми.- Какво има?

-          Чудех се дали си правил секс досега? – казах му го направо и той беше леко шокиран. Седна да другия край на леглото.

-          Не виждам смисъл да те лъжа. Да. – някак си го предчувствах.

-          И коя беше късметлийката? – не исках да прозвучи сякаш го упреквам, но май така се получи.

-          Мери. Но не е била единствена. – харесва ми това, че не се опитва да лъже и да отбягва въпросите ми.

-          Ами другите? Кои са били те? – поинтересувах се аз.

-          Ами момичета. – започна да увърта.

-          Беше казал, че си излизал само с Мери. – смръщих се, защото явно  ме е лъгал.

-          Да, така е, другите са просто момичета. Честно, дори не помня имената им. – сигурно си мислеше, че това оправя положението, но беше точно обратното.

-          Така е още по-зле. – уведомих го аз и се обърнах на една страна, за да легна. Не спях, просто си лежах и размишлявах. По едно време усетих как Блейк ляга зад мен и обви едната си ръка през кръста ми. Долепи устни до ухото ми и започна да говори бавно.

-          Не се цупи за тези неща. Това е минало. За днес ми стигат всичките ни караници. Моля те, Жул. – целуна ме по врата и замълча.

-          И аз се изморих да се карам с теб. – въздъхнах накрая. Обърнах се с лице към него и го целунах продължително.

Не помня кога съм заспала, но чувството да се събудя в прегръдките на Блейк беше удивително. Погледнах часовника с крайчеца на окото си и видях, че е три и половина. Бавно се измъкнах от хватката на връзката си и отидох до тоалетната. На излизане забелязах бележка на пода пред вратата на стаята. Наведох се и я вдигнах. Зачудих се от кой ли беше. Нещо ми повтаряше да не отварям проклетата бележка, но аз не се подчиних. Разгърнах сгънатия на четири лист и прочетох посланието.

„Ще те чакам във фоайето на етажа в четири. Ела сама иначе той ще пострада.”

Почеркът беше толкова познат…

„Целувки: Саймън”

Не може да бъде. Защо точно сега? Реших, че няма да будя Блейк, не само защото така пишеше в бележката. Ще се справя и сама. Облякох една тениска и скъсани дънки и точно в четири бях на уговореното място. Сама.

 

снимка на Ionii