Търсене

Избягала

20 Май, 2018 - 15:26
1 Коментари

Оценка:
Общо гласували 3

32 глава – Случката на покрива

 

-          О, колко си смела! – чу се детския глас на Елиза и се обърнах към коридора който води до стаите. Саймън се беше облегнал на стената, толкова небрежно на пръв поглед, но всъщност бе по-уплашен и от мен. Когато погледнах към сестра му разбрах, че тя е водачът на мисията. Гледаше ме със злобен поглед, който беше способен да пробие дупка в теб, но не се предадох, тя не можеше да ме изплаши. Бях се сблъсквала с къде, къде по-страшни неща и бях готова за битка. Изведнъж получих видение. Катрин и Жаклин на мястото на Саймън и Елиза, но това не беше всичко. Видях Блейк как върви към мен и вика и в следващия момент е повален на земята. Върнах се в реалността. Близначките заместваха Саймън и сестра му, но връзката ми не я виждах никъде.

-          Милата ми кака. – като чух гласа на Кат и ми се стопли сърцето, но се сетих, че не е момент за сантименталности.

-          Здравей те, момичетата ми. – отговорих с престорена топлота, знаех че мога да ги откажа и без да се стига до бой. Може би, ако ги накарам да си спомнят, че няма смисъл от това което искат ще се предадат.   Знаете ли колко ми липсвахте? – тръгнах към  Кати, знаех че тя ще се поддаде. – Кат, ела, моля те. – протегнах ръце и тя тръгна към мен, усмихнах ѝ се окуражително. Катрин ме прегърна и в същия момент усетих как Жаклин се приготвя за удар. Бях готова за това и само чаках подходящото време. Усетих статичното електричество във въздуха и бутнах Кати настани като в този миг вдигнах щита си. Огнената топка беше на метър разстояние от мен и се удари в защитата ми. Помислих си какво да използвам, за да не ги нараня, но и да ги отблъсна. Реших че първо трябва да отстраня Жаклин за кратко, но за това е необходимо да сваля щита си, а това значи, че има шанс да пострадам. Рискувах. Докато пусках защитата махнах с ръка и една лампа от ъгъла на стаята полетя към Кат.  Другата си ръка насочих към Жаклин като призовах огнено въже което се стрелна към нея и се завърза около крака ѝ. Дръпнах невидимото въже и момичето се строполи на земята. Знаех че Катрин вече е на крака, както и това, че се забавих и сега тя ще ме атакува. Още преди да осмисля тази мисъл нещо ме удари по гърба и ме бутна на пода. Веднага се изправих, но и близначките бяха в готовност. Сега нямаше как да бягам или да се бия без да използвам заклинания от по-висока степен. Това което щях да използвам е като сълзотворен газ. Правила съм го милион пъти, не е толкова вреден просто ще ги заслепи за кратко и ще мога да се измъкна. Не си мислете, че бягам. Такова нещо няма, просто искам да ги победя без да ги нараня, както и да спася семейството си. Хотела не е най-подходящото място, затова ще ги изведа на открито, като например покрива. През тези две седмици в които бях отседнала тук покривът ми беше като убежище. Там прекарвах по-голяма част от времето си и сега съм благодарна на това. Покривът е на мой терен, познавам го отлично. Потърках ръцете си една в друга и не се получи нищо. Казах заклинанието правилно, но защо не се получаваше? Трябваше да има малко искри и една лека експлозия в ръцете ми и след това въздуха да се промени и да ги замае. Нещо не беше наред, но не знам какво точно е. Близначките се изсмяха на жалкият ми опит да направя нещо толкова просто и толкова познато за мен. Изведнъж ми просветна. Блейк. Нямах достатъчно енергия, за да направя заклинанието. Стаята беше на не повече от петнадесет метра не би трябвало да не мога да черпя необходимата ми енергия. Освен ако нещо не се е случило с него…

-          Бягай! – провикна се някой и аз и това направих. Не бях на себе си. Толкова се бях притеснила за връзката си, че дори не осъзнах, че това е той. Щях да припадна от облекчение. Изтичах до него и в същия момент направих отново глупавото заклинание, което този път проработи. Близначките не знаеха къде се намират. Лобито се задими и не се виждаше нищо. Дръпнах със себе си Блейк и вдигнах щита си, за да ни предпази от магията. Тръгнах по коридорите по точно определен маршрут. Знаех пътя до покрива на всеки етаж. Тогава дори не подозирах, че това ще ми потрябва някога, просто имах доста време за убиване. Стигнахме за единадесет секунди. Това може би е рекорд, който не трябва да забравя да отбележа, ако остана жива. Блейк беше плътно зад мен, въпреки че чак сега  осъзнавам че съм го влачила през целия път.  

-          Добре ли си? – казахме в един глас.

-          Да, миличък. – отвърнах му запъхтяно и го гушнах толкова силно, че май чух нещо да пука. – А ти? Нещо направиха ли ти? Въобще какво стана?

-          Добре съм, нищо не са ми правили. Събудих се и видях че те няма, намерих бележката на пода и веднага дойдох. Не знам как, но успях да притъпя магията си, за да не ме усетят. – бях толкова щастлива, че е добре и не са го наранили и от сега нататък е лесно щом сме двамата, че дори не забелязах, че нещо не е наред. На покрива беше студено и това беше основателна причина да бръкна в джоба си. Както очаквах бележката беше там. Сега трябва да подходя много внимателно, защото не знам дали някой не се е вселил в тялото му или е просто взет образа му. Ако е второто е добре, защото при използване на магия срещу него ще нараня човека който се представя за Блейк, но не и самият Блейк. Но ако има вселен човек в тялото ще нараня който не трябва. Много трудно ще позная кое от двете е. Мозъкът ми е блокирал и не знам какво да правя, а точно в момента се нуждая от него най-много. Мисли, Жулиет. Мисли. Добре, ако е образ на тяло тогава на него няма да има рождени белези или пък такива от порязване. Сега трябва да се сетя Блейк има ли някъде такъв белег. Толкова пъти съм гледала тялото му все нещо трябва да съм забелязала. Сетих за едно по-тъмно петно, точно на сгъвката между врата и лявото му рамо. Остава само да проверя дали има такова петно на този Блейк който седи пред мен. Отидох при него и го прегърнах като преплетох пръсти зад врата му. Беше само с тениска и тънко яке което правеше нещата още по-лесни. Облегнах глава на лявото му рамо и с едната си ръка започнах да си играя с крайчеца на тениската. Блейк се размърда, но аз не се отдалечих от него.

-          Какво ти има? – попитах тъжно. – Утре може и да не се видим, може да не сме на този свят, а ти не искаш да ме прегърнеш дори! – дори успях да заплача. Това го стресна и започна да ме успокоява. Успях да се докопам отново до яката на тениската и бавно започнах да я свалям надолу. В същото време си мислех къде са близначките и колко ли минути им трябват за да дойдат. Видях че по цялото му рамо няма никакви петна и това ми беше достатъчно. Изрекох заклинанието и се отдръпнах назад. Нападателят ми беше доста изненадан, че попада в прозрачна сфера, където не може да мръдне. При всяко негово движение през тялото му минаваше леко електричество което не можеше да му навреди, а само да го държи неподвижен.

-          Не мърдай, идиот такъв! – викнах му. – Кой си ти? – зададох въпроса си доста сериозно, но не последва отговор. Това ме принуди да стегна ръката си в юмрук при което през фалшивия Блейк премина по-силно електричество. Явно магията не беше доста добре направена, защото започна да се разваля и да се показва истинското лице на човека в клетката. Това което видях беше голяма изненада. Очаквах някоя от близначките, но не, това беше Саймън. Пуснах го и той се свлече на земята. Изтичах до него и го погледнах през вещерското си зрение. Оказа се, че Саймън е обикновен човек. Трябваше да намеря истинския Блейк и да се оправя с Катрин и Жаклин. Слънцето изгряваше и нямах много време, преди хората от хотела да се събудят и да видят нещо което не трябва. Замъкнах припадналото тяло на Саймън зад единия комин и го скрих там, за да не го нараним допълнително. Близначките се появиха от нищото пред мен. Бях готова да ги атакувам, ако не бях забелязала Блейк зад тях.

-          Предай се най-после Жулиет. Знаеш много добре, че нямаш шанс срещу нас. – каза просто Жаклин и започна да оглежда маникюра си. Въпреки че изглеждаше доста убедителна в това което говореше аз знам че не е.

-          Знаеш че без Блейк си за никъде, нали? – подхвана Кати. – Когато го изтощим ти няма от къде да черпиш енергия и ще станеш слаба, което означава, че ние печелим. Ти избираш как да стане. Бързо или бавно. – подсмихна се доволно и хвана Блейк за ръката.

-          Ясно е, че ще бъде бързо, просто изберете коя да е първа. – казах ядосано – Нямам време за детинщините ви, затова давайте да приключваме. – докато изричах това хвърлих една огнена топка към Катрин, не я уцелих, а и не целях това. Исках да я накарам да се защити и да се мръдне, за да може Блейк да избяга. Всичко мина по план. Жаклин дори не разбра какво стана и падна на колене, олюля се и се подпря на земята с длани които надра от малките камъчета. Изпъшка и едва се изправи на крака.

-          Да не би да счупи някой нокът? – попитах загрижено. Блейк ме хвана за рамото и изведнъж се почувствах по-силна. С нищо не показах какво се случи, останах си също толкова задъхана и толкова изнемощяла както преди малко. Използвах мъничко от силата си и формулирах съобщението до връзката си.

Саймън е човек. Ранен е и е зад комина. Вземи го и бягай. Скрийте се някъде и се погрижи за него, аз ще ви намеря после.  

След малко добавих „Това е заповед!”.

Усетих как кимна леко и заотстъпва назад към мястото където беше Саймън. Приготвих се за атака, първоначално не мислех да ги нараня, но нямам избор. Изблик на енергия премина през мен и скоро щях да избухна. Това което щеше да стане не беше хубаво, но беше неизбежно.

-          Бягай! – изкрещях и събрах блуждаещата из мен мощност на едно място. Ръцете ми бяха нажежени до бяло, дори мисля, че и аз цялата бях пред запалване. Овладявах всичко доколкото можех. Изчаках възможно най-дълго, въпреки че знаех че не е достатъчно на Блейк да се скрие. Не можеш повече. Пуснах всичко в себе си на свобода. Не знам какво стана, чух само писъци и викове.  

снимка на Ionii

Коментари
4 Юни, 2018 - 11:01

It's awesome to go to see this web site and reading the views
of all friends regarding this paragraph, while I
am also keen of getting knowledge.

my homepage - Anak sehat