Търсене

Бари - морското духче

19 Януари, 2019 - 18:59
1 Коментари

Оценка:
Общо гласували 3

Отдавна, по време на първата световна война, живяло дете на име Бари, което имало  прекрасен живот въпреки обстоятелствата. Родителите му били фермери. Цялото семейство живеело в огромна къща с прекрасен двор. Но за нещастие един ден бомба паднала върху къщата им… Само Бари оцелял, тъй като , той всеки ден излизал навън да играе с най – добрите си приятели – Елма и Тод. Момчето се прибрало вкъщи, но, уви, не намерил къщата си, а единствено останки от нея и труповете на своите родители. Бари решил, че си няма никой вече и се натъжил много. След погребението на родителите си, на него му хрумнало, че може би, ако умре ще бъде отново заедно с тях. Отишъл на брега на морето и помислил, че ако скочи там  ще е най – лесния начин , по който може да е близо до родителите си, тъй като това море било  наистина близо до останките от къщата му. Никой не знае със сигурност дали има живот след смъртта, но ето, че Бари открил отговора. Когато скочил във водата, той, усетил как става по – лек, започнал да вижда собственото си тяло да се носи на повърхността, но не видял родителите си, тъй като те вече били пресекли границата между реалния свят и отвъдното… Бари чул тънък гласец:
             - Добре дошъл в Дийп Сий Таун, друже! Надявам се да ти хареса тук долу ! – продумал този гласец. Детето се стреснало и огледало навсякъде, докато не осъзнало, че тези думи излизат от устата на риба – балон.
             - Уау! Да не би да ме поздравихте, току – що? – попитало обърканото момче.
             - Не, просто изкрещях за да те стресна. – момчето още гледало объркано тази малка луда риба – Естествено, че те поздравих, по дяволите!
             - Благодаря! – отговорил Бари.
             - Абе ти си доста странна риба – какъв вид си ? – попитала рибата, оглеждайки нашето духче.
             - Аз не съм риба. Преди бях човек – имах хубав живот, но родителите ми, бяха убити и си помислих, че единствено ако скоча тук ще бъда близо до тях, но сега съм просто духче, предполагам. – обяснило момчето.
             - Оу.. Тъжна история ! - възкликнало чудатото приятелче. – Е, все тая! Хайде да тръгваме преди Сам и компанията му да са ни намерили!
             - Кой е Сам? О, между другото се казвам Бари. Приятно ми е! – представило се момчето.
             - Казвам се Даруин, но ти ми викай Биг Ди! А Сам е акула и той много мрази дребни риби като мен и теб. Е, не, че ти си много дребна риба като гледам си похапваш доста.- пошегувала се рибката.
             - Не ям толкова много – отрекъл Бари.
             - Шегувам се бе! Ти май си сухар, а ? – попитал Биг Ди.
             - Не, просто не съм в настроение.
             - Ха, така ще кажеш.
                Докато говорели, Бари забелязал огромни сгради и странни машини, за които никога дори не бил чувал.
             - Еха! Какви са тези неща ? – попитал той.
             - Добре дошъл в Дийп Сий Таун, година 2019. Тук времето е различно приятелче. – каза Даруин с мазна усмивка на лицето си.
             - Значи тук съм на почти 80 години ? – попитал Бари
             - Не бе, кратуно! Тук си на колкото си. А впрочем на колко години си ? – попитал Биг.
             - Аз съм на 10 години. А ти
             - Ъ-ъ. Биг Ди никога не казва на колко е. – намигнала рибата. – Хей, искаш ли да те запозная с моите приятели?
             - Ами да, добре! – съгласил се малкия дух.
             - Хей, Катрин, Джизабел, Ото! Елате имаме си нова стръв- Ъъъ приятел – поправил се Биг Ди.
 Катрин била рибка мандарин, Джизабел – риба Бета, а Ото – той бил красива риба клоун.
             - Хей, доста голяма риба имаме тук. Изглежда интересна – възкликнала Катрин.
             - Това не е риба, а дух . Бях чел някъде за тях. Първоачално, били същества наречени хора, но единствено съм чел за по – възрастни, а това тук е още малко. – констатирал Ото.
             - Как може да бъдеш такъв  зубър, Ото ? – попитал Биг Ди.
             - Гледай си работата, Биг! Хей казвам се Ото Салсабърг. А ти ? – попитал.
             - Аз съм Бари Блекбеар. – отвърнал Бари, смеейки се.
             - Какво ти е смешно бе ? Мама ме е кръстила Салсабърг, а мама винаги е права – казал начумерено клоунът.
             - Извинявай, просто преди харесвах  салса. – продължило да се смее.
             - Абе спри, бе ! – казал Ото, размахвайки мъничките си перчици.
             - Добре, де, добре!
             - Човечето имало тъжна история. – подшушнал Биг на Катрин.
             - О, горкичкото ! Може ли големия Бари да разкаже на малката Кат ? – попитала рибката мандарин.
             - Ами лично е и не ми се говори за това. – натъжи се момчето.
За да разведри обстановката, Биг, побутна Бари и го заведе до най – близката къща за гости. Един октопод изскочил пред двете същества:
             - Ехей, Октопус. Какво правиш тук? – попитал нервно , Биг.
             - Нищо, просто дойдох да проверя дали всичко е наред. – отговорил странният октопод.
Когато си тръгнал Бари решил да попита кой е този.
             - Оу.. ами той един вид е сина на кметицата на Дийп Сий. Колкото теб е, но е  голям гадняр и по – добре никога не бъди конкуренция с него. – предупредил балона
             - Защо ми е да му бъда конкуренция? – попитал Бари.
             - Не се знае накъде ще те завлече водата, хлапе! Затова внимавай и не се отделяй от мен! – казал Биг.
              - Добре!
Когато пристигнали в къщата за гости, отишли до рецепцията, където стояла възрастна сепия :
              - Добре дошли във Фиш хаус! Ако имате въпроси се обърнете към управителката, а ако искате да наемете стая ето ви ценоразписа ! – отвърнала с носов глас бабата. Биг грабнал гнусливо плика от ръката на възрастната сепия и казал:
              - Уау! Доста солено ще ни излезе, хлапе! Но за сметка на това тук няма кой да ме тормози, така, че ще вземем една стая с две легла. – поръчал Даруин.
              - 105 корала, моля! – казала сепията.
              - Ехей, Даян, миличка! Не можеш ли да направиш малко дарение за Биг Ди? Виж даже водя новак с мен ! – намигнал и Биг.
              - Или ми даваш 105 корала или се махаш от тук. – заплашила го Даян.
              - Ох добре де ! Заповядай! – начумерено подал коралите.
Когато се настанили в стаята, Биг  Ди започнал да хленчи:
              - Абе, тия наред ли са ? 105 корала за тези руини. Крадци! – възмутил се Даруин, поглеждайки към една счупена нощна лампа.
              - Моля те, не споменавай повече думичката „ руини„. – ядосал се Бари.
              - Добре, извинявай, друже! Хайде да заспиваме, защото утре ни чака много работа.
              - Каква работа ? – попитало любопитно хлапето.
              - Ако ти кажа ще проваля изненадата. – казал Биг Ди.
              - Добре…- намръщил се Бари.
              - Не се мръщи, утре ще ти хареса и просто искам да заспиш, спокойно без кой знае какви представи за утре.
              - Тоест?
              - Ще разбереш.
Бари се въртял доста време, чудейки се какво ли е намислил Биг Ди и дали ще му навреди или е нещо наистина интересно или не.
                В мрачните дълбини на морето – далече от това градче се намирало селцето Шаркланд. Там били Сам и дружината му.
              - Ах, тези риби отново ми откраднаха плячката! – възмутил се Сам, който беше Бяла акула.
              - Да! Ще си платят за стореното! Хей, шефе предлагам да атакуваме китното им градче. – обадил се зловещ  глас.
               - Още е прекалено рано за атака, Зандър. Първо трябва да намерим начин да пробием защитата им. – обяснил Сам.
Зандър бил акула - чук . Преди време и той като Бари е имал хубав живот, но, когато си играел на повърхността с братчето си, хората ги видели, изплашили се и простреляли по – малкия му брат. Тогава Зандър започнал да мрази нормалните рибки и хората.
        Междувременно рибите от Дийп Сий Таун вече започнали да се събуждат.
               - Хеей кратунооо! Ставай! Ще закъснееш за уроците. – започнал да скача Биг Ди върху момчето.
Бари попитал в просъница:
               -Какви уроци?
               - Ти шегуваш ли се ? Всичко ли трябва да ти казвам ? – попитал Даруин. Момчето го погледнало с недоумение.
               - Директорът на училището тук има съмнения, че ти ще бъдеш новият морски дух.– въздъхнал Биг Ди.
               - Аз ? Морски дух? Та аз съм само малко духче, което доскоро си играеше спокойно на ливадата пред къщата си. Дори не знам как да се бия. – учудил се Бари.
              - Затова са уроците – подсмихнал се Даруин.
Духчето и рибката балон отишли на нещо наподобяващо стадион, но не точно.
              - Каква е тази сграда? – изненадал се Бари.
              - Това е училището, за което ти говоря, но нещата се развиват малко по – различно от другите училища. Добре дошъл в училището по магия на д-р Оз.
              - Магия ли ? За да мога да се бия ? – попитал учудено.
              - Не, само да размахваш ръце и пръчка ама ей така, като лудите.
              - Оу. Само това ли ? – начумерил се Бари
              - Абе куха главо, ти не разбираш ли от сарказъм? – попитал Биг Ди.
              - Сарказъм ?
              - Ох, няма значение.
Първото нещо, което видели като влезли в училището било огромна статуя на човек.
              - Кой е този? – попитало морското духче.
              - Кой е този ли ? Той не е просто този, той е морският дух, който жертва живота си за да оцелее градчето.
              - Какво му се е случило?
              - Само едно ще ти кажа. Акулите са много опасни, дори и за мощни същества като морските духове.
Бари не продумал. Той бил прекалено изплашен за да каже каквото и да било.
Първият урок бил магия за защита.
               - Добър ден, ученици! Добре дошли в училището за магия на д-р Ричард Оз! Аз съм проф. Лио Амералд  и както виждате съм дискус. Днес ще ви науча как да се пазите от елементарна магия като магия за стреляне с огън. За целта първо трябва да се научите как да използвате правилно магията за огън. – обяснил професор Амералд.
                - И тази дребна рибка ли ще ми преподава как да използвам магии за отбраняване? – подшушнал тихо Бари на Биг Ди.
                - Тази дребна рибка е помогнала на предишния морски дух с акулите. – отговорил Даруин.
               - Хей, вие двамата ! Новото духче ! Искате ли да продължите урока ? – провикнал се професор Амералд
               - Не, сър! Съжаляваме, сър! – в един глас отвърнали Бари и Биг Ди.
                - Тогава млъкнете! Да продължим. За да усвоите добре хвърлянето на огън трябва да умеете да се концентрирате, да си представите, че огънят излиза от перките ви. А за да излезе наистина трябва да изречете думите: *ignis iacula ( иигнис якуля) и да извършите следното движение. – Амералд кръстосал перките си, след което ги изпънал, свил ги в юмрук и ги разперил.  Когато огъня се отделил от перките му, всички в залата ахнали.
                - Ето така се прави магия за огън. Някой желаещ, който да застане до мен и да опита да направи магията? – когато задал този въпрос, в залата настъпила пълна тишина.
                - Е, добре тогава. Нека новото момче излезе и се опита. – проф. Амералд посочил Бари.
                - Но.. но аз не знам как да го направя. – плахо казало момчето.
                - Нали затова съм тук. Първо се представи: кажи на колко си, как се казваш и нещо малко за това как си станал дух. – упъти го професор Амералд.                                                  
                - Здравейте! Аз се казвам Бари Блекбеър и съм роден през 1906 година. Бомба беше паднала върху къщата на родителите ми, докато си почивали и го преживях много тежко. Реших, че ако дойда тук ще бъда по – близо до тях но явно ги няма вече…
Бари направил каквото беше направил учителят преди. Като по чудо огън излезе от ръцете на нашето духче.
                - Еха! Това аз ли го правя? – зарадвал се Бари.
                - Точно така! И очевидно, че имаш потенциал, защото повечето ученици не биха се справили с това толкова бързо. Би ли ме изчакал след часовете? – попитал проф. Амералд
                - Да, сър! – отговорил Бари.
                - А сега си седни на мястото, моля! – заповядал г-н Амералд.
Бари се върнал на мястото си и Биг Ди го попитал:
                - Ама ти наистина имаш потенциал, а ?
                - Не съм сигурен още, Биг. Единственото, за което съм сигурен е, че ме е страх много и не искам да направя нещата по – зле.
                - Ако учиш добре и спазваш всичките указания на учителите, според мен ти можеш да направиш нещата много по – добре отколкото са сега. – окуражил го Даруин.
                След няколко години на учение, Бари Блекбеър, станал могъщ на теория, но не му се е отворил шанс да упражни практическите си умения до днес.
 Когато Бари станал на 18 години, той започнал да тренира по – усърдно, но не можел да използва магиите за защита които научил, а единствено по – леките заклинания, като например заклинанието за местене на предмети, което става като изречеш Motus* ( Мотус) , изпъвайки показалците на ръцете и обръщайки ги един към друг.
 Един ден, докато Бари се разхождал из Дийп Сий Таун,  Октопус  Октопода се изпречил на пътя на Бари:
                  - Здравей, зубър! Нямам търпение да те сритам на състезанието за морски дух – надменно казал Октопус.
                - Ще видим кой – кого ще надвие, Ок. – отвърнал Бари и си тръгнал.
Октопус се обърнал и казал арогантно на приятелите си:
                - Този много самоуверен е станал. Чудя се какво ли ще стане, ако го направим по – малко самоуверен? – подсмихнал се нагло Октопус.
 През това време в Шаркланд акулите си направили събрание, където крояли как да стигнат до градчето.
                - Според мен ако ги излъжем или успеем изобщо да разбием защитата им  от предишния и сегашния морски дух ще успеем да разрушим градчето им. – предложил Зандър, който станал достатъчно силен за да може да води истинска битка.
                - Не, доколкото знам  скоро ще има състезание и защитата на града ще бъде свалена за да може риби от цял свят да гледат. Тогава е идеалният момент да нападнем, защото не само ще си отмъстим, но и ще имаме плячка за месеци наред. – усмихнал се злобно Сам.
                - Да, но тогава ще има и по – голяма заплаха, защото и много морски духове ще бъдат там. – казал Зандър
                - Имаш право, но ще е много по – лесно. Все пак какво са морските духове ? Просто поредната плячка за нас. – облизал се Сам,  мислейки си колко вкусотии ще има в Дийп Сий Таун на така нареченото състезание .
                - Добре, тогава ще предложим плановете си на гласуване! – казал Зандър. – Кой иска да осъществим моят, по – безопасен план ? – никакъв отговор. – А кой иска да осъществим плана на Сам ?  - всички вдигнали перки и започнали да говорят, за това как плана на Сам е по – лесен и по – изгоден отколкото този на Зандър.
                -  Е, добре. Мисля, че решихме какво ще направим. Акули! След няколко дена нашите мечти ще бъдат реализирани! Бъдете готови за трудности! И най – важното  е да гледате да хванете най – голяма плячка! – каза Сам.
     Настъпил деня на състезанието за следващия морски дух и Бари бил много развълнуван. Станал, облякъл си доспехите, които  си бил приготвил специално за състезанието, изчакал Биг Ди, който не участвал, но искал да подкрепи Бари, след което се отправили към арената, където щяло да се проведе. Бари помислил, че вече е закъснял, но си отдъхнал, когато видял, че всички още се подготвят. Той започнал да тренира заклинанията, които щели да му потрябват и най – вече тези, които мислел да използва срещу Октопус. Състезанието започнало. Единият съдия  и водещ бил професор Лио Амералд, а другия съдия бил самият д-р Ричард Оз.
                - Добро утро, ученици! Днес ще се проведе за първи път от много години състезанието за новият ни морски дух! Това състезание, освен, че ще покаже на всички, кой е новия дух, то, ще научи останалите на концентрация, как да разсъждават и оцеляват, чрез заклинания. – обяснил професор Амералд. – В първи кръг всеки състезател разполага с буркан, в който се намират  различни насекоми, разпределени спрямо това, кой към какво насекомо има фобия. Вие ще трябва да отворите бурканите чрез заклинание, след което да контролирате умовете на тези насекоми, така че да могат да правят, това което им кажете, след това, вие трябва да ги превърнете в бележки, на които ще пише какво ви трябва за следващия кръг.Имате 10 минути! Старт! - изяснил професорът посочвайки огромната маса с наредени буркани. Пред Бари се появил буркан, в който летял панически молец. Бари затворил очи, свил ръцете си във формата на топка малко над капака на буркана, след което отворил сините си очи и изрекъл заклинанието „ Apertus”(Aпертус) и бурканът се отворил.  Молецът започнал да се върти около Бари, но вместо да се изплаши, той, просто си представил, че молецът си е още в буркана и направил заклинанието за движение, което е описано по – горе. За да се превърне в бележка, Бари си представил бележка и изрекъл заклинанието „Conversione”( Конверсионе), след което докоснал с два пръста слепоочията си и посочил с тези пръсти молецът. В  бележката, която направил, Бари прочел следното: „Добра работа! Вие приключихте с този кръг за 5 минути. Следващия кръг е наречен човешки шах. Така ще разберете доколко може да разсъждавате, но внимавайте, защото и най – малката грешка може да коства живота ви! Списъците с отборите ще бъдат казани, след като изтече времето на този кръг!”
  Когато отделил поглед от бележката, Бари видял, че и Октопус е приключил точно след него и забелязал, че се усмихва много подло, затова през цялото време би нащрек.
   Времето за първи кръг приключило и г-н Амералд, започнал да обявява победителите:
                -Победители в този кръг са : Бари Блекбеър, Октопус Октопода, Клеър Фишбъри и Кенет Пъстридж. Отбори за следващия кръг са Бари Блекбеър с Клеър Фишбъри, а срещу тях са Октопус Октопода и Кенет Пъстридж. За да допълним отборите по шах, ние сме изобретили роботи на вашето ниво, които ще ви помогнат за играта на шах. – обяснил професорът. – Който остане на игралното поле, той преминава към следващия кръг! Старт!
 Бари беше цар, а кралица беше Клеър Фишбъри. От другия отбор Октопус беше царят, докато Кенет беше единия офицер. Като царе Бари и Октопус определят накъде се движат фигурите. Бари беше първи на ход :
                - Пешка А2 на А3! – заповядал Бари и роботчето се премести на зададеното от господарят им квадратче.
                - Пешка Х7 на Х6! – заповядал Октопус и черното роботче се преместило.
Играта продължила докато не останали само Бари и Октопус, когато ударил звънеца за приключена игра.
Професор Амералд станал и обявил:
                - Победители в този кръг са Бари Блекбеър и Октопус Октопода! Момчета, в следващия кръг, вие трябва да се сражавате един срещу друг.
       След като приключили, Биг Ди посрещнал Бари с думите:
                - Чудесна работа, човече! Видя ли физиономията на Ок след като осъзна, че си истинска конкуренция? Направо си помислих, че ще те унищожи с поглед!
                - Видях я, но не мисля, че съм по – добър от него. Все пак той знае повече магии от мен. – заявил тихо Бари.
                - Я стига, бе! Не давам да ти потъват гемиите! Ще го победиш! Та ти си бари Блекбеър – един истински морски дух – опитал да му повдигне настроението, Биг.
                - Утрешният дуел ще покаже. – казал Бари.
               Когато Бари се прибрал, отворил учебника по магии и започнал да чете наред:
                - Магии с лечебни свойства…. Магии за изпепеляване…. Ето ги, Магии за зашеметяване и за объркване на опонента. Хмм…. Risus (Ризус) – изрекъл Бари и посочил към манекена му за тренировки. След като изрекъл тази думичка, на манекена се появили клоунска перука, и грим.
                -Confractus ( Конфрактус)! – манекенът паднал и се разпаднал на части. – Леле.. Не знаех, че мога да правя това.
Когато Бари разбрал, че може да направи нещо такова, той повдигнал самочувствието си относно състезанието.
Вечерта Бари решил да се разходи заедно с Биг Ди, Катрин и Ото.
                - Леле, не мога да повярвам, че утре е дуелът ти с Октопус! – изумил се Ото
                - Честно казано, аз не мислех, че ще успееш да стигнеш до втори кръг. – признала си Кат.
                - Аз пък винаги съм вярвал в теб, друже! Не ги слушай! Със знания и труд всичко се постига. – повдигнал духът му Даруин.
                - Е, хора, беше ми много приятно, но трябва да се прибирам. Все пак утре имам състезание и ми трябва повече енергия – заявил Бари.
                - Добре! До утре! – казали всички в един глас.
                - До утре!         
                Денят на състезанието.  Бари бил толкова нервен, че  се събудил часове преди него за да може да увеличи шансовете си за победа, упражнявайки се.
Наближило време за състезанието.. На отиване, Бари се спречкал с Октопус:
                - Здравей, слабако! Готов ли си да бъдеш размазан?
                - За разлика от теб, аз съм се подготвял и дори да загубя, поне ще запомня ценен урок. – отвърнал Бари.
                - Леле, доста си самоуверен за обикновен дух.. – започнал да се заяжда, Ок.
                - Не съм самоуверен, просто знам собствените си сили. И пак за разлика от теб не мисля, че ще победя – да, ще се постарая, но ще се радвам дори и ти да биеш, защото победата не е всичко. По – важното, е, че, когато допусна грешка, аз ще се поуча от нея, а ти, дори да победиш няма да видиш грешките, които си допуснал. – заявил Бари.
                Октопус се объркал.
                - Добре, отворко! Ще видим кой е по – силен на арената.
                - Добре. – съгласил се Бари.
        Настъпил часът двамата състезатели да стъпят на арената.. Професор Амералд се появил на трибуната:
              - Добре дошли отново на състезанието за новият ни морски дух! Двамата състезатели достигнали трети рунд са : Бари Блекбеър и Октопус Октопода, които ще се сражават един срещу друг. Нека пожелаем късмет на момчетата и нека по – добрият победи! При моя команда започвате да се сражавате!
         Химнът на училището започнал да звучи… Когато химнът спрял да се чува професор Амералд извикал:
             - Готови ли сте момчета? Старт!
За момент Бари затворил очи, опитвайки да реши с коя магия да започне.
                 -Ignis iacula ( Игнис Якуля)!  - и Бари изстрелял огнена топка от ръцете си.
                 -Protecto(Протекто – магия за защита)! Confractus (Конфрактус)! – изрекъл веднага Ок опитвайки да убие Бари.
                 - Discedite (Дисшедите – магия за отклоняване)! Risus (Ризус)! – извикал Бари.

След като изрекъл заклинанието за разсмиване, на Октопус му се появили пола, мигли и гривни на всяко пипало. Бил объркан, защото не знаел за това заклинание..
                - Ако беше отворил учебникът си щеше да видиш за това заклинание и да разбереш, как да го отблъснеш. – изсмял се Бари. – Stupefaciunt (Ступефашиунт – заклинание за зашеметяване) .
Октопус започнал да се клатушка насам – натам, но се оправил бързо.
                - Et Volant (Ейт Волант – магия за изтласкване на противника) – извикал Ок.
Тази магия изтласкала толкова бързо Бари в стените на арената, че за момент изгубил съзнание и всички помислили, че Октопус е победил. Но Бари се съвзел и изрекъл тихо:
                - Sana (Сана – магия за лекуване)…… - и извикал силно, без Октопус да очаква – Accensus (Акчиенсус – магия за упояване)!
При изричането на това заклинание Октопус останал в безсъзнание. Бари се изненадал, че го победил толкова лесно.
                Преждевременно в Шаркланд се готвели войски пълни с акули, готови да завладеят Дийп Сий Таун.
               

 

 

 

 

 

-Готови ли сте братя?! Днес е денят на падението на Дийп Сий Таун! Днес акулите ще възстанат и ще можем да се храним нормално без да ни пречат морските духове и останалите апетитни риби! – започнал да вдъхновява останалите Сам.- Да тръгваме!
                Редици пълни с акули се запътили към Дийп Сий Таун.
Преждевременно в Дийп Сий Таун:
- Трябва му лекар! Има ли лекар тук?! – това беше майката на Октопус.
- Да, не се притеснявайте! – спокойно заяви д-р Руфа. – Това заклинание временно поваля опонента, след което просто има опасност да повръща и да му се вие свят.
След като прегледа Ок, д-р Руфа помоли медиците да го отнесат в болницата за да може да се възстанови по – бързо.
        Професор Амералд излязъл на трибуната:
- Нашият победител в това състезание и нов морски дух е ….
В момента,в който е тръгнал да изрича името на Бари, се чул зверски глас:
- Дойде времето да паднете Дийп Сий Таун! Надявам се новото ви духче да е готово за битка. – извикал с насмешка Сам.
- О, не! Това е Сам с неговата войска.. Направо цял Шаркланд се е струпал тук! – извикал Биг Ди.
- Какво искаш Сам?! Защо си дошъл тук с толкова много акули? – попитал Амералд.
- Искам възмездие! Искам спокоен лов! Искам вашият град да бъде мой! – злокобно заявил Сам.
-Приятели, готови ли сте?! Нека сразим този град!!! АТАКА! – заповядал Зандър.
- Няма да ви се дадем така лесно! – казал Бари.  – Даруин, Кат, Ото нека се съюзим и заедно да надвием акулите! Професоре, ще имаме нужда и от Вашата помощ!
- Б- Бари! Аз също ще се бия! – едва казал, Ок.
- Октопус, сега имам нужда да се възстановиш. Когато се почувстваш по – добре си свободен да се присъединиш. – казал Бари.
- Добре. Сега отивай да защитиш града ни, Бари. Вярвам в теб! – усмихнал се леко, Ок.
Битката била тежка. Но рибите начело с Бари успели да достигнат до Сам и неговите последователи.
Бари се затичал към Сам, съвсем самичък, не преценявайки какви може да са последствията.  Малката Кат видяла, че Зандър се е затичал хищнически към Бари и скочила н пътя му.. Зандър я захапал и тя паднала на дъното..
- Кат, не!! – извикал през сълзи Ото. Бари се ядосал и изкрещял, сочейки към Зандър.
 -Mortem (Mортем) ! – и Зандър се изпарил..
- Не!!! Моят най – верен слуга! Сега ще си платиш за това, Бари Блекбеър!
В същото време се появил Ок и казал през усмивка:
- Не мисля така!
- Така ли и какво ли ще ми сториш? Ха, същия си като баща си! Безполезен, малък октопод.
Усмивката на Ок трепнала, но пак си останала на лицето му:
- Ето това. Rigescunt Indutae (Риджескунт Индунте)! – и Сам се вледенил.
- Se diffundens (Се дифунденс)! – изкрещял Бари. След това заклинание замръзналото тяло на Сам се разпръсна на милиони ледени частици..
                Битката взела доста жертви, но след унищожението на Сам,акулите явно се изплашили и побегнали с подвити опашки.  Професорът се качил отново на трибуната, усмихнат до уши, и извикал:
                - Мисля, че вече всички знаете, че акулите скоро няма да се появят, поне докато не открият но лидер, но според мен няма нужда да се притеснявате, защото вече видяхте в действие нашият победител, не само в това състезание, но и в тази пагубна битка. Неговото име е Бари Блекбеър. А сега е редно да запазим една минута мълчание, защото рибите, които загинаха, те го направиха за да защитят нас. Светла памет на Катрин Раунти и Олег Клоундай.
                След като приключила церемонията, Бари и Биг Ди се запътили към къщата на Бари.
                -Леле, Кат ще ми липсва много. Тя ми спаси живота.. – затъжил се Бари.
                - Хей, хей! Шампионе, не тъжи, тя не го направи напразно, тя го направи в името на града. – успокоил го Даруин.
              - Имаш право. В нейно име се заклевам да пазя и почитам този град като мой роден край. Нито една рибка повече няма да пострада, докато аз ви защитавам. – обещал Бари.
                На следващия ден Бари отишъл на тренировки, но излизайки от къщата, той срещнал Октопус.
                - Здравей, Ок. Изглеждаш по – добре. – установил Бари.
                -Благодаря. И, хей, благодаря ти че спаси Дийп Сий Таун. Исках да се извиня за държанието си. – обяснил Ок.
                - Но аз мислех, че ме мразиш.. – казал Бари.
                - Не. Не те мразя. Честно казано не те харесвах, но аз съм характер, чието доверие се печели трудно. Но, ето, ти спаси града на майка ми, града, благодарение на теб си остана такъв какъвто си беше. Исках да те помоля, ако може да започнем на чисто и да станем приятели? – попитал Ок.
                - Разбира се. Хей, какво беше онова? Онова за баща ти? – полюбопитствал Бари.
                - Малко преди да се родя баща ми е починал.
                - Оу, съжалявам. – казал Бари.
                - Недей, той не беше добър. Беше един от последователите на Сам. Но, когато мама забременяла с мен, той искал да се върне и да се откаже от слугуването си, но Сам го убил. Е, поне сега си отмъстих.. – усмихнал се леко Ок.
                - Радвам се, че ми сподели, Ок. Аз, Даруин и Ото ще сме винаги до теб. – окуражил го Бари.
                - Благодаря!
                -Хей, хайде да отидем заедно на тренировки. Какво ще кажеш? –попитал го Бари.
                - С удоволствие, но трябва да помогна с някои неща на майка ми. – казал Ок.
                - Е. тогава винаги си добре дошъл!
Октопус и Бари се разделили…

….Няколко години по – късно….
                - Хей, Бари! Зад теб! – някой извикал панически.
Както обикалял границите на града, Бари се обърнал и какво да види, малка акула търсеща плячка.
                - Хей, Ок! Нека покажем на това същество къде не трябва да ловува?! –  усмихнал се Бари към Ок.
                - Хмм,  не е никак лоша идея. – отвърнал Октопус.
През тези изминали години Бари поканил Октопус, да му бъде помощник и акулите повече не посмели да припарят Дийп Сий Таун. Край.

снимка на sonq84

Коментари
19 Януари, 2019 - 19:03

Добър ден на всички! Аз съм начинаещ писател. Извинявам се, че приказката ми няма никакви картинки, това е поради причината, че още не съм ги нарисувала, но вече имам образите в главата си. Надявам се да ви е интересно, защото тази приказка е направена с ел деата да се научат да вземат добри решения и да бъдат добри към другите. Освен това те трябва да се научат да не се влияят от лошите и да не обръщат внимание на обиди и негативна енергия. Надявам се да съм ви грабнала вниманието ^_^

П. С. : Приемам критики Smiling