Търсене

Заблудата на капитана

19 Септември, 2013 - 21:16
2 Коментари

Оценка:
Общо гласували 110

В един тесен кораб със скромен екипаж, един капитан, всяка вечер  разказваше за своето съкровище.

Златно, лъчисто, безкрайно било. Истинско. Но отдавна невиждано.

Когато описваше ценностите му, той винаги ръкомахаше, пушеше, отпиваше от чая, пък и от другото. Накрая се усмихваше. Сякаш на нещо невидимо, но достойно за цяла вечност щастие.

Екипажът му беше свикнал да разчита карти. Мисълта за нещо неотбелязано там, ненамерено  от тях самите и почти неразбираемо (освен от капитана им), не носеше същото удоволствие. По-скоро бреме – невъзможността да видят отвъд себе си и своята ограниченост. Бремето да повярват, без да са докоснали. 

И тъй като те бяха просто екипаж, и както казахме по-рано - скромен, те слушаха своя капитан, въпреки невъзможностите си. И понякога даже си позволяваха да мечтаят, когато той поглеждаше надолу и мълчеше за кратко.

От време на време лулата му гаснеше. Той се стараеше да пести тютюна си. Искаше да пуши за удоволствие, а не по принуда. Но когато  мислеше, той по навик бъркаше в джоба си и вадеше тютюн. Посягаше към огъня, който разпалваше отново лулата и най-вече му печелеше миг усамотение. Докато гледаше пламъка, той долавяше топлината му. И усещаше в лъчите светлината на своето съкровище.

Негово съкровище блестеше.

Отразяваше се в моретата и океаните, блестеше в крилете на птиците към поредния им полет… Носеше се в прегръдката на своя нов конквистадор… Покоряваше познати и непознати. И се увеличаваше.

Някога той го държеше в шепите си, а днес две шепи не биха побрали и лумен от светлината му. А той имаше големи шепи.

Блестеше навсякъде.

Но не и на неговия кораб. Тясната каюта беше като черна дупка. Жадно поглъщаше всяко съкровище.

За да запази усещането му, той беше длъжен често да го описва. Недоверието на екипажа още повече убиваше лъчите, от които той ежедневно черпеше сила. Разказите му губеха сила, така както едно невъзможно тълкуване за картина би убило автора й.

Лулата му често гаснеше. Но не и съкровището.

Той намери далекоглед и всяка вечер учеше моряците да гледат в далечината. Някои виждаха…Други бяха неспасяеми. Мнозина се съпротивляваха. Но той не се отказваше.

Отпиваше доволно от чая, пък и от другото и настояваше, че неговата упоритост и вечност щастие е докоснала поне няколко недовиждащи нещастника. Докато палеше тютюна си, се наслаждаваше на затихващата, пулсираща светулка, която колкото повече расте, толкова повече се смалява.

Накрая на пътуването някак си всеки бе повярвал в скъпоценното.

И мнозина изпращаха съобщения и маркираха на картата новия дом на съкровището. И  бленуваха непознатото и чуждо ценно нещо. Всички махаха към далечната светлина, която почти угасваше през невъзможния далекоглед…Но никой, никой не се усмихваше така, както капитана. Защото невидимото, в което те току що бяха повярвали, отдавна бе дамгосало изражението му…

…с изкривена радост по нещо притежавано, но завинаги загубено.

п.с.

Усмивката за нещо предстоящо е различна от трепета по нещо познато, но безвъзвратно загубено.

Капитанът, който е имал съкровище, е богат защото го е познал.

Този, който не е видял, но е повярвал в него, е блажен.

Но и най голямото съкровище е нищо за блажените моряци и тъжните капитани, щом расте непознато в далечен свят, а се смалява в  техния.

Съкровището е истинско, но измамно.

последна редакция на 19 Септември, 2013 - 21:25
снимка на La cumparsita

Коментари
19 Септември, 2013 - 22:33

Smiling

снимка на coachkors
coachkors (непотвърден)
7 Ноември, 2013 - 03:39

Lovelorn boy just graduated soon, Coach Factory Online, because the girls went to another city to work, even though its just how diverse communication tool, http://www.laurenpoloralph.com/, but one city and another city, Coach Purses Outlet, destined to exist a certain distance, MCM Bags Outlet Online, heart to heart communication suddenly become so difficult, boys want is the most pure feelings, http://www.guccishoes-factory.net/, not too little, Coach Purses Outlet Online, the other one is a girl, http://www.mmonsterheadphones.net/, has been the third decade of life head, Michael Kors Outlet, except what feelings do not lack, Coach Outlet, because feelings, Gucci Shoes Outlet Online, trying to go with her boyfriend, more than a year, Michael Kors Outlet Online, eventually parted ways, Louis Vuitton Outlet Online, her reason is simple, so and so for so many years, Michael Kors Bags Outlet, do not want to force yourself, http://www.north-faceoutletonlines.net/, also remember many years ago, met a boy talking about his own story, Laush Ralph Polo Outlet Online, one day, Coach Factory Store Online, the boy received a strange letter from a girl, Beats By Dre Pro, from afar sent the letter mean girls have a female friends, really like this boy, North Face Jackets Outlet, but ashamed to speak, North Jacket Outlet Online, write the girls want to be a go-between, Louis Vuitton Outlet, who can give them.