Търсене

Галена Стоянова: Изживявам всяко приключение заедно с героите си

17 Юни, 2012 - 10:43
0 Коментари

Родената през не толкова далечната 1996-та година авторка вече има зад гърба си три написани романа. Големият дебют идва с издаването на фентъзи пътешествието „Фрея”. Романът е представен пред широката публика на 15 декември миналата година. Талантливата млада надежда в момента учи в английската гимназия „Гео Милев” и тепърва ще ни изненадва с нови проекти.

Коя е Галена Стоянова? Разкажи ни малко повече за себе си.
Аз съм реалист, но безнадежден романтик и мечтател. Имам собствено мнение и характерът ми се разбира чрез книгите, които пиша.

Как осъзна, че писането е твоето призвание?
Не съм го осъзнавала, то просто дойде, като начин да се разтоварвам, начин , който ми помага да избягам от този свят, макар че и в книгите ми има доста мрачни моменти.

Кога дойде идеята за "Фрея" и какво те вдъхнови да създадеш свой приказен свят?
Идея за Фрея никога не е имало. Седнах и спонтанно започнах да пиша. Всичко после се подреди от самосебе си. Фрея е просто име, под което се крият толкова неща, които могат да се разберат от прочитането на книгата и някои, които са лични. Всъщност, ние много си приличаме. Така че беше лесно да пиша за нея. В подобен свят винаги съм искала да бъда и знам, че това не е възможно в истинския живот. Затова изживявам всяко приключение заедно с героите си, за да се почувствам по-близо до вълшебството.

Колко време отне подготовката на романа?
Около половин година. Написах го, когато бях на 14.

Галена СтояноваЛесно ли е един млад автор като теб да намери издател, който да повярва в него?
Вярвам, че на талантите (ако мога да се причисля към тази група) винаги трябва да им се дава път. А за трудността- няма нищо лесно в този живот. За да успея, трябва да се боря, това е ясно. Всичко важно се получава с цената на много труд и понякога страдания.

Тази година участва на конкурса за дебютни романи „Южна пролет” в Хасково. Участвала ли си и преди в други конкурси?
За книга - не.

Дълго ли събираше смелост преди да се решиш да издадеш книгата си?
Смелост- не знам, но знаех, че искам хората да четат това. Желание винаги е имало.

Част от средствата от продажбите на книгата ти отиват за болница „Света София”. Какво всъщност подтикна теб и екипа ти към тази благотворителна инициатива?
Дарявам част от печалбата на тази болница, която лекува деца с церебрална парализа и други подобни болести, тъй като и аз съм я посещавала и знам какво е. Въпреки че аз не съм толкова засегната. Аз и до днес имам подобни проблеми. Винаги ми е било тъжно да гледам как хората страдат. Иска ми се да премахна цялата болка от лицата им. Но, ето, имам възможността да започна от някъде и да променя нещата.
Ако едно дете се усмихне заради мен, значи съм успяла.

Какво ни очаква в продължението на романа ти?
създаването на една легенда фреяДрама, приключения, самоосъзнаване, зрялост (колкото мога да бъда зряла на 15 години). Простичко написана книга, която цели хората да се заинтригуват от нея, а защо пък да не открият себе си или някаква поука.

Ти ли си Фрея?
От части да. Но не бих се разкрила изцяло на света. Тогава от мен няма да остане нищо.

Сподели с нас откъс от книгата ти
"Беше красива нощ, изпъстрена със звезди и почти пълна луна. Кайл потегли към една странична кафява пътечка. Виждах всичко като в ясен ден. Дърветата отсрани на пътеката правеха гледката да изглежда по-романтична, докато не се взрях по-добре в тях. Те се бяха присвили като бабички и сякаш пазеха пътя от някое чудовище. Клоните им се сплитаха като в мрежа на паяк, а листата им се вееха като предупредителни знаци. Въпреки че беше адски красиво, усещах напрежението във въздуха и от всяко живо същество също. Беше много тихо, дори и щурците не свиреха и съм сигурна, че ги видях да скачат от храст на храст с някакви кафяви торбички на крилцата им. А, как ги бяха сложили там, не знам. Не ме питайте."


Автор: Иван Русланов



Коментари