Търсене

Иван Русланов: Всеки автор се лишава от нещо, което е скъпо за него.

2 Октомври, 2012 - 23:57
0 Коментари

Иван Русланов е победителят от първото издание на конкурса ”Търся издател” на ”Фондация Буквите”. Роден е на 18 април 1991 г, в Костинброд. В момента учи журналистика в УНСС и работи в културния отдел на вестник ”Стандарт”. Първата част от трилогията му ”Черният ангел” спечели любовта на читателите и бързо изчерпа и двата тиража на дебютната му книга. За отрицателно време той се превърна в познато лице сред ценителите на словото в България, а броени дни преди да стартира второто издание на ”Търся издател”, Иван Русланов споделя как се печели един такъв конкурс.

Разкажи ни за участието си в конкурса - как разбра за него, трудно ли се реши да участваш ?
За конкурса разбрах от един приятел, който също участваше в него. Тъй като двамата често си бяхме говорили за това, което пишем, той ме посъветва и аз да опитам късмета си в „Търся издател”. Да си призная, не смятах, че съм готов за конкурс от подобна величина, с награда издаване на книга, но пък като помислих, осъзнах, че няма какво да губя ако изпратя резюмето на творбата си.

Имаше ли някакви спънки по време на надпреварата ?
Не бих казал, че за мен е имало кой знае какви спънки. Станах свидетел на няколко скандала, които се заформиха около други участници, но реших, че по-важно е да представя идеята си пред колкото се може повече хора, дори и те да не гласуват за книгата ми, вместо да се включвам в свадите. Трябва да кажа, че това бяха няколко наистина напрегнати месеца, в които ту се отказвах, ту пак продължавах да се запознавам с интелигентни четящи хора, за които се радвам, че одобриха идеята ми и дадоха своя глас.

Какво, освен издаването на дебютната ти книга, спечели от конкурса ?
Както казах, срещнах се с много хора, които станаха и мои добри приятели. Винаги ми е интересно, когато заедно дискутираме дадена тема, когато виждам гледните им точки и се уча от опита им. Освен това, те са наистина отзивчиви и често идват при мен с препоръки за писането ми, за които съм много благодарен. Тук е моментът да благодаря на Александър Драганов и целия екип на „Цитаделата” , че както винаги подкрепиха проекта ми, на „Фентъзи Ларп центъра”, които също подкрепиха моя дебют, на екипа на сайта “Cheti.me”, задето освен, че дадоха шанс на романа, дадоха шанс и на мен да се проявя като журналист, на сайта Bookland и Gery Yo, задето също дадоха своята подкрепа за романа, на Яница Маринова, която ме покани в чудесното си шоу „Гара Надежда” и на всички отзивчиви хора, които ми удариха по едно рамо и смятат, че в романа ми има нещо смислено. Хората, с които се запознах са най-голямата награда от този конкурс.

А загуби ли нещо ?
Всеки автор, когато се захване да направи стъпка на която държи, се лишава от нещо, което е скъпо за него. Но аз не съжалявам за нищо, защото спечелих много повече. Няма смисъл да поглеждам към загубеното, защото по-смислено е да гледаме напред и да работим над това, което искаме да доусъвършенстваме. Пък и поглеждайки при загубените неща в миналото, често подминаваме истинските, за които е важно да се борим в бъдещето. Пътят е напред.

Какво се промени в живота ти след "Търся издател" ? 
Станах по-отговорен, разбрах, че не трябва да чакам на готово, а да се боря за онова, което искам. Осъзнах, че не трябва да подражавам на никого, да бъда себе си, колкото и да е трудно. Не бих казал, че животът ми се е променил кой знае колко много, но определено станах и по-уверен. С „Черния ангел” отидох и до Бургас, включвайки го в своята разработка „България през очите на младите: Емпиричен анализ и художествен образ”, с която станах част от конкурса за младежко научно творчество на Бургаския свободен университет. Макар и с друга своя творба, разказът „Последният”, спечелих и специалната награда на конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян. Научих много, не само за писането и се надявам тепърва да предстоят хубавите моменти.

A след конкурса - накъде ? Какво се случва с теб след победата - ще продължиш ли да издаваш нови неща ?
Тази година имах две публикации. Първата беше в сборника на Годишника на БСУ за студентско научно творчество с моя доклад „България през очите на младите: Емпиричен анализ и художествен образ”. Втората беше с наградения ми от конкурса на „Агоп Мелконян” кратък разказ „Последният”, който излезе в специалния брой на издателство „Буквите” „Смесена китка”. Продължавам и своята работа във вестник „Стандарт”, където съм репортер в отдел култура и стил. Също така наскоро започнах редакцията на продължението на „Черния ангел”, чието подзаглавие съм избрал да бъде „Прикритието на греховете”. Ще се постарая и то да достигне до своите читатели.

 

Чувстваш ли предимства в живота и творчеството си, след като спечели конкурса ?
Чувствам се оценен. Радвам се, когато читателите идват при мен с насоки относно това как да продължа романа, с желание да поговорим за героите или просто да ме поздравят. Благодарен съм на всеки един от тях за отделеното време. Смятам, че покрай представянията на романа си се запознах с много талантливи писатели и ще взема пример от тях, което е най-голямото предимство.

 

Скоро ще обявим второто издание на "Търся издател", какво би посъветвал участниците в него ? Как се печели такъв конкурс ?
Преди всичко искам да им кажа да вярват в себе си и да не се отказват, ако наистина искат книгата им да достигне до читателите. Вършете си коректно работата и бъдете отворени към хората. Не всички ще откликнат на поканата ви, но ще срещнете и други, които ще ви подадат ръка. Важното е да имате волята да продължавате напред и да се стараете във всичко, което правите за конкурса.

 

 

Автор: Катя Димитрова



Коментари