Търсене

К и изкуството на любовта

12 Февруари, 2013 - 13:50
0 Коментари

С действие, развиващо се през 30-те години на двайсети век, „К” разказва истинската история на страстната и непозволена любовна връзка между Джулиън Бел - син на Ванеса Бел, племенник на Вирджиния Улф и любимец на групата Блумсбъри - и красивата китайска писателка и интелектуалка Лин Чен. На яркия и оживен фон на декадентския Пекин, Лин обучава Джулиан в даоисткото изкуство на любовта - но страната около тях е разделена от културни противоречия и над нея е надвиснала сянката на приближаващата война, която ще се отрази върху живота и на двама им с трагични последствия.

„К: Изкуството на любовта” е еротичен, затрогващ и завладяващ роман, вдъхновен от писмата на Джулиън Бел.

„К” е написана с удивително емоционална простота - тя е пластична, целенасочена, пряма и изпълнена със силни емоции, но също и с поезия и изящество… една история, която е дълбоко очарователна”.
~ Андрю Моушън

Eротичен разказ, който за пръв път обединява Кръга от Блумсбъри с Обществото на Новолунието - неговият малко известен източен еквивалент”.
~ SUNDAY TELEGRAPH 


Хонг Ин израства в бедните предградия на Чонкън, разположени на река Яндзъ в Китай. Писателка и поетеса, тя е най-известна в англоговорящия свят със своя роман, „Лятото на предателството” и една автобиографична книга, „Дъщеря на реката”. Сборникът ù с разкази, „Червило, наречено „Червена чушка” е преведен на десет западни езика и на японски. 

Откъс от книгата:

Този път и двамата бяха по-спокойни. Съблякоха се, без да бързат, и се прегърнаха. Вече беше среднощ и в стаята беше по-хладно дори с включеното отопление. От време на време Лин се опитваше да го покрие с юргана, но той го отмяташе назад: искаше да вижда тялото ù, без нищо да му пречи. По същата причина настоя да оставят лампите включени. Спомни си кокалестите жени у дома, момичетата, които достигаха пубертета твърде рано, а после остаряваха преждевременно и затлъстяваха, докато Лин беше с приятни извивки на фигурата, но беше стройна. Не можеше да разбере как ориенталките успяваха да съчетаят двата елемента в едно тяло.

   Чувстваше, че сега те са много близки, много интимни помежду си. С един поглед, едно движение или един определен звук всеки разбираше какво иска другият.

   - Е, научи ме тогава - каза той - как да достигам оргазъм.

   С обвити около шията му ръце Лин каза, че не знаела, защото не била мъж.

   - Нарича се „Да удържаш белия вол”. Има съвети как се прави, но ако един мъж не може да го научи сам, никакви съвети не вършат работа. - Но, добави тя, ако Джулиън си поставел за цел да го научи, щяло да бъде по-лесно.

   - Откъде знаеш? - попита Джулиън.

   - Е, просто имам предчувствие. - Лин отново се изчерви. - Но днес беше различно. Отсега нататък ще се упражняваме заедно, нали? Даоистките класици казват, че с дванайсет успешни опита дори мъж в напреднала възраст може да си върне младостта.

   - Е, аз не искам да живия вечно. Искам да спра с теб, на К!

   Лин се засмя:

   - Това не означава дванайсет жени. Означава да правиш любов по дванайсет пъти всяка нощ!

   Джулиън си помисли за Роджър Фрай, когото смяташе за свой духовен баща. Докато изнасяше лекции върху изящното изкуство в Кеймбридж, Фрай беше заявил, че му се искало да посвети целия семестър на китайското изкуство. Беше изпълнен с благоговейно възхищение от релефните изображения на животни върху бронзовите съдове на династията Чоу, чиято сила да впечатляват, изглежда, само се увеличавала през вековете. Мисионерите от Запада така и не проумели китайското отношение към злото, което било полу-сериозно, полу-шеговито, докато на чудовищните ужаси в християнството никога не било възможно да се присмееш. Как се постигал идеалният баланс? Дали защото от управителя на леярната и неговата съпруга се очаквало да скочат в разтопения метал, за да осигурят пълната хармония между ин и ян, нужна за отливането?

   Заради изкуството на живота, китайците бяха готови да се откажат от живота за изкуството. Най-после разбираше ироничното заключение на Роджър.

  Изглежда Лин поставяше пред него предизвикателство. Сега бегло познаваше китайската философия на секса и постигането на хармония между Мъжа и Жената. Същата истина се прилага към изкуството и към човешките същества. Готов ли си да скочиш в пламъците заедно с мен? Да срещнеш ин с ян? Осмеляваш ли се?

   През целия си живот Джулиън беше копнял за сексуално предизвикателство. Английските и френските му любовници знаеха само как да кажат: „Обичам те”, когато бяха възбудени. Колко прозаично! Сега беше срещнал Древния Ориент в лицето на Лин. В отговор пулсът му се усили.

   Целуваше я отново и отново. Влезе в нея. Докато Лин стоеше на колене над него, обхванала страните му с краката си, той осъзна, че гърдите ù се променяха драматично, когато беше възбудена. Увисваха надолу като китайски теракотени чаши за чай, зърната, с деликатните им розово-кафеникави връхчета, се издаваха напред като тясното връхче на капака на чашата. Цял живот му се беше струвало, че търси някакъв цвят, цвят, който не можеше да опише с думи. В ателието на майка му стените бяха покрити с безброй картини, изобразяващи голи тела, и въпреки това цветът на зърната на гърдите на жените беше погрешен и го оставяше някак неудовлетворен. Вече не. С всяко движение на телата им, големите ореоли около зърната на гърдите на Лин се покриваха с този цвят. Блестяха от мънички мънистени капчици пот. Той въздъхна и пое едното зърно в устата си, където то набъбна. Тя обичаше да затваря очи, докато желанието ù се усилваше, показвайки тъмните, гъсти очертания на ресниците си. Ушите ù бяха деликатни, а шията - фина и дълга. Трябваше да спре да я гледа, иначе от вида на лицето ù, поруменяло от възбудата на оргазма, му беше невъзможно да се сдържи.

   Тя покри очите му с ръце и леко го ухапа по ухото.

   - Забави, задръж - каза тя.

   Но това само засили възбудата му. Да удържаш белия вол, как ли не! Как изобщо беше възможно някой да направи това с тази жена?

 

   Почти веднага, умът му се проясни. Винаги се беше страхувал, когато в една връзка жената станеше твърде сериозна. Това обичливо същество, сгушило се на гърдите му, го искаше само за секс: тя го използваше като сексуален обект. Тя просто имаше нужда от своята доза ин и ян, която да я поддържа млада и красива. Тази мисъл го успокои: тя нямаше да се опитва да му открадне свободата, беше прекрасно!

   Краката ù го стискаха здраво, тялото ù все още потрепваше, а мишият капан вътре в нея все още беше здраво затворен, макар че досега той вече беше започнал да омеква. Изглеждаше, че ще трябва да спи така през остатъка от нощта.

   Винаги се беше боял от обвързващите окови на любовта, но сега осъзна, че Лин никога не беше изричала тази дума, нито на английски, нито на китайски. Дори когато изпитваше оргазъм, тя не го питаше дали я обича. Странно, но хубаво. Тревогите му за идването му в Пекин се бяха оказали безпочвени.

 

 

 



Коментари