Търсене

Кармен Мишу - "Балканска сага"

10 Ноември, 2011 - 18:48
0 Коментари

Кармен Виктор Мишу-Бойчева e родена на 01.10.1970 г. в гр. Видин. Там завършва Френска езикова гимназия и впоследсвие медицина в Букурещ, Румъния. От 1996 г. до 2002 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести – гр. София като научен сътрудник ІІІ ст. в областта на епидемиологията. През 2009 г. завършва фармация в Констанца, Румъния. Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски. Говори гръцки, защото баба й и дядо й са с гръцки корени. Личи си, че още от рождение Кармен Мишу е „обречена” да бъде космополитна личност, да не страда от комплекса на срамуващия се, самоколонизиращ се българин. Въпреки това интересът към историята е видим както в първия и роман „Балканска сага”, така и в следващите. Aвторка е на книгата „Нестинарка”, сборник с разкази „Синият фургон”, романът „Тангра и неговият син”.


Балканска сага„Балканска сага”, макар и съвременен български роман, не скъсва с традиционните форми на изказ и въпреки това надмогва догмата на установените форми на писане. С тънък психологически усет авторката успява да улови не само духа на времето, но и да представи едни пълнокръвни, изключително витални образи на млади, волни, на моменти фриволни, дори разкрепостени жени, които не се съобразяват с порядките на обществото, противопоставят се на закостенелите форми на общуване, осмеляват се да говорят свободно и да изискват уважение към себе си и решенията, които взимат, без да афишират идеите на феминизма. „Балканска сага” е роман на съвремието, макар и положен в рамките на миналото. Героите са модерно мислещи хора, хора на свободна Европа, за които границите са само спънка за нормалното, пълнокръвно и сърдечно общуване. Съдбата на героите е представена на фона на октомврийското въстание от 1923 година и несигурните дни на втората световна война, когато „Европа хищница”, пощуряла се обръща срещу живата плът на Полша, Франция, Германия...Тези събития обаче са само фон, на който героите израстват.

Това е разказ за една абсурдна любов в едно абсурдно време. Разказ за имащите и тези, които искат да имат. Главната героиня Зана Илиева се нарежда до фаталните жени в българската литература – Ирина („Тютюн”) и Фани Хорн („Осъдени души”), а любовника й Марин се оглежда в образа на Йожен дьо Растиняк („Дядо Горио”) и Жорж Дьороа („Бел Ами”). Рядко в българската литература се среща такава палитра от герои и етноси, такава полифония от различни култури, които обаче са заедно, за да се нарекат българи. Тук в една къща живеят българи, турлакиня и турчин. Красавицата Зана Илиева се омъжва за евреин и емигрират в Палестина. Това е романтичен разказ за свободни хора, любов и неподправена толерантност. Освен като семейна сага, романът спокойно може да бъде определен и като психологически. Той спокойно и без свян говори открито за любов, секс, пари, насилие, другост. А именно от това има нужда съвремието ни- да се научи да назовава нещата с истинските им имена.

Изпратено от Велика Гюлемерова



Коментари