Търсене

Накратко за ранната испанска литература

5 Февруари, 2013 - 14:32
0 Коментари

Под испанска литература разбираме на първо място литературата на Испания, а също така и за литература написана на Испански език.
Първоначално литературата процъфтява на Иберийския полуостров дълго преди еволюцията на съвременния Испански език.
Латинските писатели Сенека, Лукиан, Марциал и Квинталиан са сред тези, които са родени и живели в Испания преди разделянето на романските езици.
В проучванията от XX век има открити текстове от X и XI век, написани от мюсулмани и евреи, живеещи в Испания.
Най – известното произведение от испанската литература, което се смята за ранно класическо е сериозното и неукрасено епично стихотворение — Cantar de Mío Cid (Песента на моя герой, XII век ), което възпява живота и делата на националния герой Родриго Диас Де Вивар, наричан Cid Campeador (Лагеруващ герой — войник).
През XII век много други епични стихотворения, както и най-старите популярни стихотворения, се появяват в различни провинции на Иберийския полуостров .
Първият испански поет, чието име е известно със сигурност, е свещеникът Гонсало Де Берсео. Под покровителството на крал Алфонсо X ( 1221- 1284), самият той писател, кастиланската проза е развита и много произведения, написани на арабски и иврит са преведени на кастилски ( книжовен испански език ).
През XIV век сред най-важните писатели изпъкват имената на Лопес де Аяла, чието стихотворение Rimado De Palacio (Рими от двореца) осмива обичаите на века; Фан Перез Де Гузман, създател на историческия Generaciones y semblanzas (Поколения и биографии); принцът Дон Хуан Мануел, племенник на краля Алфонсо X, чийто Libro de los ejemplos del conde Lucanor et de Patronio (Книга с примерите на граф Луканор и на Патронио) е първата книга с къси истории на испански език; и сатиричният поет Хуан Руиз.


По време на управлението на Хуан II през първата половина на XV век в Кастилия, двама важни поети са Хуан Де Мена (1411–1456) и маркизът Сантияна, които пишат под италианско влияние. Италианските поетични форми са от голямо значение за растежа на испанската поезия отвъд народното изкуство и псевдо-провансалския език, но те не са асимилирани в испанска книжнина за следващите векове. Бележита прозаична творба от този период е романът La Celestina (Монархията, 1499), приписана на Фернандо Де Рохас.


Каталонският език е вторият след официалния испански език, който еволюира от простонародния латински в Средновековието, когато става отделен език от латински.
Може да се каже, че литературното използване на каталонския език започва с религиозни текстове известни като проповеди d'Organyà , написана в края на 11 и началото на 12 век., въпреки че по-рано Cançó де Санта Фе , 1054- 76, може да е каталонски или окситански.
Ранни каталонски стихотворения се пишат и в средата на 13 век.


Рамон Llull (13 век) е един от най – големите средновековни писатели на каталонски език, който дава тласъка на каталонската литературна традиция, която е ясно отделена от окситанския език , наложил се за времето, но и се кредитира с обогатяването на езика с голям брой думи и философия.


Тези четири основни литературни произведения са хроники написани между 13-ти и 14-ти век разказва за делата на монарси и водещи фигури от короната на Арагон.

Те са следните:

  • "Книгата на делата"
  • Crònica de Bernat Desclot известен още като "Книга на цар Петър от Арагон".
  • Хроника де Рамон Muntaner
  • Crònica de Pere el Cerimoniós


По време на управлението на Хуан II през първата половина на XV век в Кастилия, двама важни поети са Хуан Де Мена (1411–1456) и маркизът Сантияна, които пишат под италианско влияние. Италианските поетични форми са от голямо значение за растежа на испанската поезия отвъд народното изкуство и псевдо-провансалския език, но те не са асимилирани в испанска книжнина за следващите векове. Бележита прозаична творба от този период е романът La lestina (Монархията, 1499), приписана на Фернандо Де Рохас.

ЛИРИКАТА

Лириката винаги е вземала голямо място в поезията на народите.
Романтична е лириката на трубадурите и тя е в основата на окситанската и каталонската лирика, която е често неразличима, най вече преди четиринадесети век и не е учудващо, по причината че много каталунци взаимстват от Окситанския поетичен епос.
Първият каталонски трубадур е активен около 1150, който пише само любовни песни в дворцовата традиция.

В същия този период твори Сервери де Жирона има написани повече от сто произведения. Той е един от най – плодотворните творци за този период. Друг автор е Алфонсо Ил, който е от Каталуния, е поет и музикант.




Автор: Николай Пеняшки – Плашков 



Коментари