Търсене

Яна Цветкашка:Книгите са ми особено ценни. И книго-обгрижването ми стана още по-важно и мило.

31 Август, 2012 - 09:50
1 Коментари

Коя е Яна?
Яна е "malukindian" или "малкия индианец" или "индиана" и най-вече - Яна. От Пловдив, живее в Пловдив и ръкоделства в Пловдив(ско) - понякога вкъщи, понякога в "Ръкоделницата". Доскоро работеше отговорно в някои от големите (по нашите ширини) издателства, от скоро отговорно се грижи за обличането на книгите с пижами. Шие. Кръпкосва. Апликира. Старае се да намери подходящ текстилен израз на своите и нечиите идеи по въпроса за книгоподвързиите, облеклата и най-общо казано - пижамите за книги.

"Пижамите" за книги не са много известни в България. Откога се занимаваш с тяхната изработка и как дойде първоначалната идея да започнеш да правиш това?
Да, "пижамите" не са много известни в България, но стават все по-популярни. Моите първи "пижами" се появиха преди около две години. Като идея за нестандартен и силно различен (но със сигурност необходим) аксесоар и подарък за рожден ден на приятелка.

Тя винаги има книга в чантата си. "Облечена" с нещо (по-често -  в... хартия).
Аз самата винаги чета на път (дори в семейното возило... на глас... навик от детството ми остана да четем един на друг вкъщи). А от малка подвързвам. В училище, учебниците ми, макар и част от тях с твърди корици, задължително биваха занесени на книговезци малко след началото на учебната година. За тетрадките и бележниците получавах по-голяма свобода на действие (т.е., можех да залепя и някой друг дефицитен стикер!)

Книгите са ми особено ценни. Имам бакалавърска степен по книгоиздаване. Работих десетина години в някои от големите издателства. И книго-обгрижването ми стана още по-важно и мило.
И така нещата... просто се случиха. В стремежа си да зарадвам тази си приятелка, с която освен всичко друго, ни свързва и четенето. Две години по-късно, съм още по-щастлива - заради всички онези, които подкрепиха (и продължават да подкрепят) артистично-шивашките ми книжни идеи.

книжни подвързии


Коя е най-сложната част в изработката на "пижама"?
Всичко е сложно. И същевременно не е сложно. Сложно е когато трябва да разбера нечия идея и представа. Подборът на цветовете е сложен. Намирането на подходящите платове е труден (за съжаление... работя с естествени материи, а разнообразието им в качествено, количествено и естетическо отношение е по-скоро оскъдно по нашите ширини).

За сметка на това, когато всичко е обмислено, премислено и подготвено, остава невероятното удоволствие в чертане, кроене, рязане, гладене, намиране на най-подходящо копче и тематичен книгоразделител. Защото всеки детайл е важен. За да е завършена пижамата. И възможно най-подходяща за книгата и човека, който я е пожелал.
Защото съм от тези, които абсолютно вярват, че в ръчно-създадените и персонализирани нещица, всеки оставя по нещичко от себе си.

Какво е мястото на книгите в живота ти?
Не знам точно какво място заемат книгите в живота ми... Предполагам "задоволително".
В чисто физически аспект - живея с тях. Трупам ги на камари и купчинки до главата си (прочетени и препоръчани за четене), до леглото си... Разнасям ги в подвързии (и без) до "Ръкоделницата" и обратно вкъщи. Нося ги в раницата си (често не само по една)... И както казах вече - четем докато пътуваме (семейно)...

В "духовен" аспект... не съм и предполагала дори с колко хора ще ме свържат книгите и четенето. Това сериозно. И без преструвки. В универститета и изобщо докато учех книгоиздаване, намерих друго "сбъркано" на тема книги другарче. Толкова "сбъркана", в добрия смисъл на думата, че сега едно от задължителните неща, които проверявам ежедневно е блогът й - http://neverstopreading.tumblr.com (с подзаглавие - It's healthy)

Покрай книгите и книгоиздаването намерих и друга "сбъркана". Докато работех за едно от големите издателства, попаднах на едно щураво другарче, което и до днес тича, носи, убеждава, спори, изживява и силно преживява всяка книга с нейните успехи и неуспехи. До степен, каквато само онези, които работят или са работели в бранша, биха разбрали.
Веднъж една колежка (дългогодишен мениджър на търговски отдел, пак в голямо издателство) ми "сподели", че нямало как да си нормален и да работиш с книги!? Вероятно е права. Всеки с неговата си лудост и книгите. Моята стигна до кроене, чертане, рисуване, рязане и сглобяване на дрехи за книги! И четения... Всеки втори вторник на месеца. Четем. В "Ръкоделницата".

книжни подвързии

Какво четеш в момента?

Препрочитам си "Кон на втория етаж" на Здравко Попов. Защото е достатъчно слънчев и позитивно весел...
Завърших си "Писма от тъмния вилает" на Джеват Карахасан... защото Босна ми е силно непозната и тъкмо толкова интересна. Не заради войната обаче, а с човешките си истории. И най-вече защото Андрич не е точно моят тип разказвач по темата...
И започвах "Дом на края на света" на Майкъл Кънингам... макар и в не съвсем добър превод и редакция.

Пожелай ни книга
"Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава" са две новели на Георги Марков, които всякак бих "пожелала". И не защото е дисидент или заради "убийството с чадъра", камо ли заради "задочните репортажи". За мен и двете са земни, силни, неполитически обвързани... та, тъкмо заради това!

автор: Фанка Василева, Cheti.ME

книжни подвързии

книги подвързии

книги

Книги подвързии

книги подвързии

книги подвързии

книги подвързии

книги подвързии

книги подвързии

книги подвързии

Книги подвързиикниги подвързии

книги подвързии

книги подвързии

книги подвързии



Коментари
7 Септември, 2012 - 08:54

Поздравления! Вдъхновяващо..

Коментари