„Сталинград” на Антъни Бийвър е една от онези книги, които не се четат, а се преживяват. Тя убожда сърцето и вика духа на ужаса, за да ни разкаже за събитие, което не можем просто да наречем битка. То е колосална човешка касапница, превърнала се в повратна точка на Втората световна война. То е рана, която дори времето не може да излекува напълно и спомен, който светът трябва да запише в графа „никога да не се повтаря”.
Антъни Бийвър, бивш офицер от британската армия и автор на няколко книги за войната, се наема да облече в думи един страховит военен сблъсък, да оцени сложността му и да ни срещне с участниците в него. От нахлуването на немската армия в съветските земи през 1941 г. до капитулацията ѝ през 1943 г. От руския култ към снайпериста Василий Зайцев до очарованите от саможертвата германски войници. От жадните за величие тирани до пълното незачитане на загубените човешки животи, които наброяват повече от един милион. Един милион деформирани от болка лица и бомбардирани мечти.
Хитлер се вижда как полага свастика на съветската карта, но не взема предвид глада и изтощението, върлуващи из армията му по време на продължилото 200 дни сражение. Германия е победена от комбинация от фактори: необятността на руските територии, дължината на захранващите линии, калта, студът и най-вече – готовността на руснаците да се бият до смърт. И тук Антъни Бийвър не митологизира. Фанатичният героизъм и желязната дисциплина, продукт на съветската система, се оказват непобедими. Немалък фактор е и непоколебимостта на Сталин да екзекутира всеки свой войник, който направи опит да се предаде, да отстъпи назад или да откаже да застреля другарите си.
Германия се хваща в капана на илюзията за превъзходство, но това виждаме само ако погледнем картината отдалече. Тази книга отдава значение на детайлите – покритата с трупове земя около Сталинград, замръзналите посинели тела, жаргона на войниците, повсеместните зарази и тоталната дехуманизация. По време на подобна трагедия може само да се умира физически и духовно. В името на държавата.
„Сталинград” е книга с барутни страници и кървави букви. Книга за годините, в които Отвъдното се простира по течението на река Волга. Книга за жертвоприношение, което не може да бъде прежалено със свещи, молитви и покаяние. Книга за смърт, която трябва да живее в паметта ни. В името на историята.

Битката за Сталинград е не само психологическата повратна точка на Втората световна война, но и променя облика на съвременното военно дело. През август 1942 г. огромната Шеста армия на Хитлер стига до града, който носи името на Сталин. През последвалите пет месеца на обсада руснаците се борят да задържат Сталинград на всяка цена; по-късно правят удивителен обрат, като обкръжават и хващат в капан своите нацистки врагове. Битката за развалините на града струва живота на повече от един милион души. „Сталинград“ показва преживяванията на войници от двете страни на фронта, които се сражават в нечовешки условия, както и на цивилните, попаднали на бойното поле, в което се е превърнал градът. Антъни Бийвър разговаря с оцелели от двата лагера и открива напълно нов материал в различни германски и съветски архиви. Особено важна информация се съдържа в ежедневните доклади, изпращани от политическия отдел на Сталинградския фронт до главния комисар на Червената армия в Москва, които, за разлика от повечето други съветски източници, представят вярна и неукрасена картина на ситуацията. „Сталинград“ е единствен по рода си, незабравим разказ за храброст, жестокост и човешко страдание. Историци и критици от цял свят дават висока оценка на книгата като точно и изчерпателно описание на най-ужасяващата битка от Втората световна война.

В архива на руското Министерство на отбраната в Подолск авторът попада на доклади, изпращани всеки ден до Политотдела на Червената армия. В тях има сводки не само за безпримерен героизъм, но и за „извънредни събития“ – случаите на измяна (дезертьорство, самонараняване, „антисъветска агитация“, пиянство). От тях става ясно, че съветското командване е екзекутирало в Сталинград около 13 500 червеноармейци, което е почти цяла дивизия. И авторът на „Сталинград“ признава, че най-голямата трудност за него е била да определи съотношението между искрената саможертва на червеноармейците и жестоките репресивни мерки, използвани от специалните подразделения на НКВД. Тъкмо тази безмилостност на съветската система, пише той, подтиква голям брой бивши червеноармейци да се сражават на страната на германците. Само край Сталинград в състава на Шеста армия има около 50 000 съветски граждани в униформи на Вермахта. Факт, който в днешна Русия продължава да бъде тема табу. Оказва се, че Бийвър просто е имал късмет, когато през 1994 г. започва проучванията си в руските военни архиви. През 2001 г., когато приключва следващата си книга „Берлин: разгромът“, шведски колега го уведомява, че руските спецслужби са започнали да проверяват регистрите на архивите, за да разберат какво точно четат западните изследователи. И скоро полуотвореният прозорец до архивите е здраво захлопнат.

В Путинова Русия Сталинград е синоним на победата във Великата отечествена война, символ на руското единство и величие, ето защо всеки критичен прочит на „съдбовната обсада“ се възприема по особено болезнен начин. В германския държавен архив във Фрайбург авторът пък попада на купища писма, свидетелстващи за настроенията сред немските войници. Тези писма, иззети по заповед на Гьобелс, никога не са виждали бял свят. От тях научаваме как през януари 1943 г. хлебният порцион във вече призрачната Шеста армия е бил намален до 75 грама дневно, как „хората говорят за смъртта, все едно става дума за закуска“. За да се стигне до капитулацията на 2 февруари 1943 г., когато 91 000 немски войници и офицери, включително 22-ма генерали, се предават в плен. Това е повече от поражение за Вермахта. „След Сталинград нито един немски войник нямаше съмнение за изхода от войната“, пише офицер, ранен в сраженията. В същото време, както свидетелства писателят Василий Гросман, тогава военен кореспондент, 3500 цивилни са мобилизирани в Сталинград, за да работят в погребалните отряди. Върлуват всевъзможни болести. Военнопленниците са „кретащи призраци, облечени в дрипи“, сред немците и румънците са описани множество случаи на канибализъм. В цяла Европа обаче Сталинградската битка има могъщо антинацистко въздействие, а крал Джордж VI дори поръчва да се изкове Меч на Сталинград, който да се поднесе в дар на жителите, оцелели в тази преизподня.

Започнала като операция „Барбароса“, германската офанзива от лятото на 1941 г. в Съветския съюз няма за първоначална цел превземането на града, който носи името на най-големия враг на Хитлер. Последният ламти за Кавказ заради нефтените залежи там и за житните нивя на Украйна. Постепенно обаче личната омраза, ирационалният оптимизъм и маниакалността на диктатора вземат връх над военната логика и действителното състояние на нещата. Сталинград се превръща в метафора на поражението за целия Вермахт, но смъртта и страданията там са съвсем буквални. Ако прибавим и екстремните природни и климатични условия на негостоприемната руска степ, получаваме коктейл, забъркан в ада.

В битките за тази символична цел – града на река Волга, и двете страни погазват брутално нормите на международното право за водене на война. Едните са водени от концепцията за тотална война, по прословутата заповед „нито крачка назад“, а другите – от патриотичен фанатизъм в режим „оцеляване“. Бийвър редува широкообхватни картини на битки, стратегии, и движение на войските с интимни детайли от войнишкото ежедневие, описания на характери, настроения и дори отделни любопитни случки.

Бийвър е достатъчно умел и интелигентен историк и разказвач, за да изстърже идеологията от образите на редовите войници, сред които убедените нацисти или болшевики не са мнозинство. Сблъсъкът е между германци и руснаци, толкова. Срещат се и откровени антинацисти сред по-висшето командване като Карл Щрекер и Хелмут Гроскурт. Книгата дава изчерпателна информация за въоръжението и на двете страни, от което става ясно, че немците като цяло превъзхождат технически руснаците, особено в авиацията (пикиращите бомбардировачи „Щуки“ превръщат терена в лунен пейзаж), но като всяка сила, обучена да действа методично и прецизно, се изтощава, когато се сблъска с нелогичен и фанатичен отпор. Съветските войски имат на своя страна и още един силен съюзник – вездесъщата руска зима, двойно по-страшна в призрачната степ между Дон и Волга. Зимата отнема последното голямо предимство на немската войска – авиацията под командването на Рихтхофен, която не успява да осигури поддръжка на пехотата при лошо време и малко светлина. Неколкократно се натрапват паралели и с 1812 г., когато Наполеоновите войски катастрофират при сходни обстоятелства.

Екстремните условия преобразяват и самия характер на военните действия – от най-модерни се стига до най-примитивни форми на война, като ръкопашен бой сред развалините на съсипания град. Точно това са слабостите на германците – близък бой в сгради, от които съветската армия съумява да се възползва идеално. Плюс страшилищата-танкове Т-34. Дори идеологически имат известни „предимства“, защото във врата им дишат доносници на НКВД, вагоните за ГУЛАГ и абсолютизма на една система, която изисква от своите нищо по-малко от самоубийствена храброст. Разбира се, да се сравнява кой от двата лагера е готов да умре по-всеотдайно, е цинизъм, но между двете диктатури, иначе толкова близки в нечовечността си, има известни тънки нюанси, които Бийвър не е пропуснал.

Книгата на Антъни Бийвър е изключителна, изчерпателна, достъпна и безкрайно вълнуваща. Прочитането й не е лесно преживяване, но си струва. За официалната историография Сталинград е колосален сблъсък на две противни идеологии, но за мен той е безсмислено жертвоприношение, функция на маниакална лудост, което ограбва илюзиите ти, че човекът е съзидателно и разумно същество.

„Войниците на фронта и от двете страни изглежда смятат, че най-добрите и най-храбрите винаги загиват първи“.

„Съветската бюрокрация пилее времето и талантите на своите цивилни и прахосва живота им в промишлени злополуки със същото безразличие към отделни човек, каквото проявяват военните стратези към своите войници, но въпреки това колективната саможертва – принудителна и доброволна едновременно – е впечатляващо до ужас постижение.“

„Едва ли може да има някакво съмнение в искрената и спонтанна щедрост на тази Коледа. Един лейтенант раздава последните си цигари, хартия за писма и хляб като подаръци за своите войници. „За мен самия нямаше нищо – пише той до дома – и все пак това беше една от моите най-прекрасни коледи и аз никога няма да я забравя.“

„Докато писмата на германците са по-често сантиментални, изпълнени с мъчителна тъга по дома и семейството, тези на оцелелите руснаци ясно разкриват неумолима логика, че Родината има приоритет.“

„Самите лекари се изкушават от идеята за небитието, но когато я обмислят внимателно, разбират, че дългът им е да останат с ранените. От шестстотинте лекари в Шеста армия не се евакуира нито един от тези, които са в състояние да работят.“

„Няколко историци, които проследяват издигането на Съветския съюз до ранга на свръхсила, с право посочват победата при Сталинград като основа за успеха на Сталин в Техеран.“

Съдържание

Анотация
Предговор към настоящото издание
Предговор

ПЪРВА ЧАСТ. „СВЕТЪТ ЩЕ ЗАТАИ ДЪХ!“
1. Двуострият меч на Барбароса
2. „Няма нищо невъзможно за германския войник!“
3. „Разбийте вратата и цялата прогнила постройка ще рухне!“
4. Гибелната дързост на Хитлер: отложената битка за Москва

ВТОРА ЧАСТ. „БАРБАРОСА“ – ВТОРИ ОПИТ
5. Първата битка на генерал Паулус
6. „От колко земя се нуждае човек?“
7. „Нито крачка назад“
8. „Стигнахме Волга!“

ТРЕТА ЧАСТ. „СЪДБОВНИЯТ ГРАД“
9. „Времето е кръв“: септемврийските битки
10. Rattenkrieg
11. Предатели и съюзници
12. Крепости от руини и желязо
13. Последният щурм на Паулус
14. „Всичко за фронта!“

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. КАПАНЪТ НА ЖУКОВ
15. Операция „Уран“
16. Маниакалното упорство на Хитлер
17. „Крепостта без покрив“
18. „Der Manstein Kommt!“
19. „Коледа по немски“

ПЕТА ЧАСТ. ПОКОРЯВАНЕТО НА ШЕСТА АРМИЯ
20. Въздушният мост
21. „Капитулацията изключена“
22. „Германският маршал не се самоубива с ножичка за нокти!“
23. „Спрете да танцувате! Сталинград е паднал“
24. Градът на мъртвите
25. Мечът на Сталинград

Приложение А. Германски и съветски боен състав, 19 ноември 1942 г.
Приложение Б. Дебатът за статистиката: числеността на Шеста армия в „котела“
Снимки
Карти

За авторa

 

Антъни Бийвър е най-известният британски историк и бестселъров автор, чиито книги са преведени на 32 езика и са продадени в над 7 милиона екземпляра. Роден е на 14 декември 1946 година в Лондон в семейството на офицер от разузнаването. През 1967 година завършва Кралската военна академия – Сандхърст, след което служи в армията, уволнявайки се през 1970 година със звание лейтенант. През следващите години преподава в Лондонския и Кентския университет.
Бийвър е носител на множество престижни литературни награди, между които са призът за военна литература „Прицкер“ – за цялостен принос към писането на военна тематика; наградата „Самюъл Джонсън“; историческата награда „Улфсън“; Наградата на Лонгман.
Притежава множество държавни отличия (на Франция, Белгия, Естония, Испания) и почетни докторски степени на различни университети. Творбите му се смятат за най-добрите образци на военната литература. Бийвър е служил в кавалерията на британската армия и е бил командирован по служба в Германия. Книгите му се отличават със задълбочено проучване на темите, прецизност при боравене с фактите и много жив и увлекателен стил на писане.
Сред най-известните му творби са книги като „Сталинград“, „Падането на Берлин (1945)“, „Битката за Испания“, но безспорно най-амбициозният му проект е изчерпателната хроника на Втората световна война.

Книги от автора:

  • Сталинград. Съдбовната обсада 1942 – 1943. Изд. Изток-Запад, 2018
  • Падането на Берлин (1945). Изд. Изток-Запад, 2019
  • Битката за Испания. Испанската гражданска война 1936 – 1939. Изд. Изток-Запад, 2020
  • Втората световна война. Том 1. Изд. Изток-Запад, 2021
  • Втората световна война. Том 2. Изд. Изток-Запад, 2021
  • Русия. Революция и гражданска война 1917 – 1921. Изд. Изток-Запад, 2023

 

Линк към книгата:

Свалете от Яндиск  книгата “Сталинград. Съдбовната обсада 1942-1943” на Антъни Бийвър от тук
или
Свалете от Мега книгата “Сталинград. Съдбовната обсада 1942-1943” на Антъни Бийвър от тук

Други препоръчани книги:

Втората Световна Война. Том 1 – Антъни Бийвър Джошуа Руско-турската война през погледа на един американски журналист – Едуард Кинг Основи на биткойн и блокчейн – Антъни Луис 21 урока за 21-ви век – Ювал Ноа Харари