Парвеню отиваше на театър,
посръбнал вино, вдишал вятър.
Самонадеян, доста вдъхновен
Оказа се пред вход затворен и
студен.
Вратите тръшнати без обяснение
пред жалкото му, тъпо закъснение,
елитът жест към него не направи.
Вратите си останаха залостени и
здрави.
Навън - пиян, изгонен и смутен ,
с разсъдък даже доста замъглен,
героят ни напук се заоглежда.
Намери процеп и с надежда
потъна в чужда обстановка и
там умря във чужда
постановка.
Бълнува днес: коктейл и прическа…
Умопобъркан, думите оплесква…
Прислугата разпитва го с ирония.
И всеки отговор осъжда го в
агония.
Измислен, неговият свят е вятър,
отминал вчера, днеска е театър.
Един път в живота Фортуна почуква на вратата на всеки, но в това време човекът може да е в близката кръчма и да не чуе.
