Агония и постановка

Парвеню отиваше на театър,

посръбнал вино, вдишал вятър.

Самонадеян, доста вдъхновен

Оказа се пред вход затворен и

студен.

Вратите тръшнати без обяснение

пред  жалкото му, тъпо закъснение,

елитът жест към него не направи.

Вратите си останаха залостени и

здрави.

Навън - пиян, изгонен и смутен ,

с разсъдък даже доста замъглен,

героят ни  напук се заоглежда.

Намери процеп и с надежда

потъна в чужда обстановка и

там умря във чужда

постановка.

Бълнува днес:  коктейл и прическа…

Умопобъркан,  думите оплесква…

Прислугата разпитва го с ирония.

И всеки отговор осъжда го в

агония.

Измислен,  неговият свят е вятър,

отминал вчера,  днеска е театър.