Търсене

Насаме

13 Януари, 2012 - 22:49
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 102

 

Напълно съм си достатъчна.

Боже, благодаря ти за волята

да избера самотата си,

и да загърбя говоренето.

 

Говоренето с полуистини,

полунамеци и полумнения.

Гледането без виждане,

виждането, без зрение...

 

Омръзна ми да не бъда себе си,

намразих се до непознаване.

Оплетена в чужди ребуси,

падах, лъгах, осъждах, бях предавана...

 

И само неизпитото още щастие

върху  устата ми, суха от жажда,

даваше вкус на  мечтите ми.

И очакване...за  прераждане.

 

Не зная как, но се тръгнах жива

от случващото се никъде-нищо.

Плачейки, промих душата си

и...започнах пак да се виждам.

 

Видях се, каквото бях някога,

преди да загубя себе си. И вярата.

Смилих се. Смирих се. Прегърнах се.

Обикнах се цяла. Оцелялата.

 

Сега съм си напълно достатъчна,

хем позната, хем някак нова.

Денем седя уютно в душата си.

Нощем... търся стара конска подкова.

Друго от същия автор:

последна редакция на 10 Декември, 2018 - 19:58
снимка на mamata66

Коментари