Търсене

Изцелена

13 Януари, 2012 - 23:49
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 102

 

Напълно съм си достатъчна.

Боже, благодаря ти за волята,

да избера самотата си

и да загърбя говоренето.

 

Говоренето с полуистини,

полунамеци и полумнения.

Гледането без виждане,

виждащите, без зрение...

 

Омръзна ми да бягам от себе си,

преструвайки се до непознаване.

Оплетена в нечии чужди ребуси,

падах, лъгах, съдех, бях предавана...

 

И само привкуса на спомен за щастие

върху  езика ми, нацепен от жажда,

даваше устрем на  мечтите ми.

И очакване. За  прераждане.

 

Не зная как, но се тръгнах жива

от случващото се никъде-нищо.

Плачейки, промих душата си

и...започнах пак да се виждам.

 

Видях се, каквото бях някога,

преди да загубя себе си. И вярата.

Смилих се. Смирих се. Прегърнах се.

Обикнах се цяла. Оцелялата.

 

Сега съм си напълно достатъчна,

хем позната, хем някак нова.

Денем седя уютно в душата си.

Нощем... търся стара конска подкова.

Друго от същия автор:

последна редакция на 24 Януари, 2019 - 16:55
снимка на mamata66

Коментари