Търсене

Орис

14 Декември, 2011 - 10:37
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 182

"Ако течението те води натам, където искаш да отидеш, не се съпротивлявай".
Айзък Азимов

Постоянно ми се случва да въздействам на хората като червения цвят,  на бика. Цял живот разнищвам причините. Явно те са в самата мен, непроменящата се. Защото масата на "биковете" се мени постоянно: често те са мъже (предимно); понякога жени (особено); държавни чиновници от всякакъв ранг, възраст и занятие (задължително); съседи и познати (почти неотменно), та даже и приятели, (рано или късно)... А аз си оставам същата.

Няма да продължавам. Стана ви ясно, предполагам, че съвсем не се филмирам, ами направо съм го загазила. А толкова внимавам: оглупявам тотално (при разговор с мъже); загрозявам се максимално (то накъде повече, ама...) при работа с жени; вохлювявам се до пълзене (в което и да е учреждение); опростявам пределно (пред всеки съсед);  мълча многонезначително (с познатите), и вече броя на пръсти приятелите си, неосъзнатите.

Но то продължава да се случва, това, да въздействам на хората като червеният цвят, на бика. Все налитам на бикове, а те все виждат развяния ми плащ на тореадор.

Вече нямам друго обяснение. Орисана съм, навярно, да излъчвам червено. (А навремето, наивно си мислех, че е червен само, който не скача. И скачах до премала по площадите. Тогава това не помогна). Сами се прецакваме.

Продължавам да скачам срещу тая орисия, но все по-често само по навик. Защото знам, че скачането не разваля магии. А кой ли ги прави!

Прави са мъдрите старци, ориста си е орис. Ако така ми е писано, няма отърване.

Тежко ми е и тежкó ми, но и няма да плача тепърва.

Друго от същия автор:

последна редакция на 24 Януари, 2019 - 16:11
снимка на mamata66

Коментари