Търсене

Перфектният срез

28 Декември, 2012 - 13:45
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 183

Аз съм предприемач. Предприемам разни неща. Ето, например, вчера сутрин реших да предприема едно начинание, което изисква минимум средства и максимум усилия. Да изкача Телекийските скали, без въже.

Средствата ми ще се поберат в малката ми раница. Няколко сандвича, половин кило фъстъци, бурканче мед и пет консерви риба тон. Ще взема въдицата, палатката, газовият котлон и малко кафе. Натъпквам всичко това в ташевката и ви казвам, ще пасне като.. като не мога да намеря сравнение като какво. В страничните джобчета се събират много допълнителни неща. Това да го знаете, за да не си умрете прости.Например казват ми, че съм маниак. На тема ножове. Така ме водят, аз самият знам, че не съм такъв и ще ви обясня защо. Имам невероятно много ножове. Имам и скъпи, дето само ги наблюдавам. Имам и ефтини, на които се радвам, но и ги ползвам За всяко нещо на тоя свят си има нож. Това може да си го запишете също. За всяко нещо. Не броя кухненските ножове за лев. Това са просто наточени листя ламарина. Говоря за хладна стомана в милиметри. Това е нож. Както и да е. Ще туря в страничните джобчета колкото може повече ножове. Примерно в левият два Мора модели 511 и карбоновия. Невероятни ножове.Мога да ги съзерцавам с часове. Глупости,с дни! И го правя де. При това са евтини. Шведска стомана с неполиран горен ръб, закалени на 59 по Рокуел, а цената им е смешно ниска. И слава Богу!

Остри са като бръснач. Карбоновият се точи лесно, бързо и бръсне. Лявата ми ръка е перманентно без косми. Често точа и не могат да израстнат, понеже тествам на нея. Кучето ми Ричо не става за тестване, понеже е кокер с гъста козина, а и като ме види с нож и става подозрителен. В другият джоб внимателно и с любов ще поставя Хултафорса. Гровкнив- зеленият 3мм, истински звяр. Най- добрата брадва сред ножовете и най- добрият нож сред брадвите. В интерес на истината това са ниско бюджетните сканди зверове. Шведите , а и другите викингски народи си имат някви планини, бъкани с една особена стомана. Няма я другаде и от там правят ножове на такива цени. Просто стоманата им иде тънко. Но тн. ножове Пукко, са надеждни и ескимосите например, трепят, порят, дерат, ядат, дори спът с тях на вратовете си. Наричат ги нек- найф, от англ. neck-knive. Имам един такъв, карбоново Лаури. Острието е много малко 6 см, зонова закалка 60 по Рокуел. Надянах му моя дръжка и я ошкурих. Любим нож! Бродя из нета веднъж и го гледам в някъв сайт на промоция. Само острие. За смешни пари.. Не мога да сваря да се регистрирам и да го поръчам. Два дена не спах докато дойде. Показах го на брат ми, но той не го оцени. Въобще забелязвам, че хората не оценяват ножовете по стомана, или дръжка, а по- размер. Това е всеобща лудост. Някакви огромни ханджари се разнасят от разни цигни по пазари и паланки и се продават за 4 лв. Тн. ножове, които като ги натиснеш малко и се сплескват и стават като мотики тъпи. Ако едни такъв цигански ятаган го прасна в мойто лаури да кажем, от ятагана ще остане само онова парче което лаурито не е докоснало. Това е жалката истина. Единственото нещо дето е стойностно на циганското родно майсторство са брадвите. И то кованите от старите цигани. Новите и те не стават. Старата циганска брадва ще ти насече цяло дърво и направи на дреб без да се замисли и няма да има нужда да я точиш много сетне. Имам една такава. Намерих я в на брат ми багажника, ръждясала до неузнаваемост. Даже не можахме в началото да разберем какво е туй парче ръжда. После светна, като го минах на шлайфа. Като казах брадви, ще пъхна, имам една Фискарс, средната 42 см, ще я натикам отстрани  в раницата. Да има, знае ли човек, без брадва си половин човек. Та в малките джобчета, имам място за един руски нож, подарък от татко. Стар фински ловен нож. Стоманата е добра, руска, въобще яка работа. Слагам си и малкият сгъваем трион на клипс на раницата отстрани. Няколко чифта чорапи, поларено одеяло, челник, кибрит и свещи. Никога не знаеш за какво могат да ти дотрябват свещи. Дори и да не ти трябва, винаги можеш да запалиш една. Някой хора палят цигари, аз паля свещи. Обичам да седя и да ги гледам. Особено на тъмно. Да гледам ножовете де. На свещ се виждат невидими неща. Малките язвички по стоманата, драскотинки, които инак никога не ще видиш. Най- е завладяващо да гледаш режещият ръб. Вижте, това е необяснимо красиво. Режещ ръб на свещ! А да не забравя, взимам си и викторинокса Smiling) .Кампер модел с 20 функции!

Хора, ако нямате никакъв швейцарец, ви се чудя на акъла. Швейцарският сгъваем нож, е нещо, без което човек се чувства, дребен, нищожен и безпомощен.

Намерете си един. Какъвто и да е. Дори класика, само с едно острие, ще ви направи живота приключение. Моят кампер, го открих, няма да повярвате. Развълнувах се, чакайте да си налея една биричка. моят кампер го открих в един нищо и никакъв оказион. Приличаше на затворен. Даже табелката беше обърната на затворено. Но аз като минах и го видях на една от лавиците. И влязох почти с взлом вътре. Продавачът, огрухан чичка, хептен не знаеше какво съкровище продава. Аз се правя на незаинтересован и викам:

- Я, я дай онова там червеното.

Той ми го подава и аз го гледам и въртя в ръце и не мога да повярвам. Дърт колкото си иска модел на кампер. Омърлян, оцапан, с поиздраскани чирени, засъхнала кал, но щрака като го отвориш и затвориш, логото, швейцарският кръст, гордо блести, сякаш е нов. Чистокръвен швейцарец, с доживотна гаранция и с трион!.

Чичката вика:

- Осем лева!- и някак несигурно ме гледа, дали ми е много, сетне за по- голяма тежест обяви: - Това ножле реже като хала. - и ми сочи на бюрото си ръба, едно разгромено пдч, на трески, нарязано на улеи. Вика:

-Ей тоя ръб вчера го нарезах с триончето и не се затъпи!

Идеше ми да му кажа, че по скоро той ще се затъпи, но не и швейцареца и че не бюрото, ами и магазинчето си може да нареже с него, ама си премълчах. Повъртях го още в ръцете си и казах:

- Абе, аре земам го, мръсно, не мръсно, ще те отърва!

Понякога си викам, че е добре в тия смутни времена да имаш наследник. Не за друго, а за да можеш да му завещаеш ножовете си. Тъй де, инак на кого ще ги дадеш. Това е дилема, наистина, може да не осъзнавате, но е дилема. Бащите винаги са давали в миналото верният си нож на сина и понеже са имали колкото щеш синове са имали, и колкото щеш ножове. Един нож тогава, не е като сегашните ширботреби. Един нож тогава , се е предавал от поколение на поколение, от дядо на баща и от баща на син. Ножовете са имали такава история, че ако можеха да говорят, вечер да си ги сложиш, измити, подсушени и омаслени в канията и под възглавницата, щяха да ти разправят истории до самото утро и щеше да седиш буден с широко отворени очи и жадно да слушаш. Ако сте по наблюдателни ще видите такива остриета. И днес ги има, захвърлени нейде и презряни. Личат си по дръжките и корозията. Те ги издават. Но под корозията.. какво се крие под корозията , не е истина. Чакай пак да си отворя една биричка. Под корозията на такива дзверове, най- често се мъдри съкровище.

На село намерих на тавана, два три стари плуга. Ама старо, братко, старо.. Ръжда милиметър. Стоманата отдолу 65 Г!!! Звяр! За всичко става. И нож да си направиш, малък сканди скос, няма да те остави никога. Ти ще го оставиш, той не. И брадва да си направиш, дебели са 5 мм. С тая брадва къща можеш да дигнеш, стига да знаеш как. Абе старото си е старо. Една едра шкурка ти трябва, една хубава пила за метал и един шмиргел- тва е. Пък по селата какви неща има в хамбарите. Примерно листи от ножовка. Висят ръждясали по гредите. Такива остриета стават от тях. Можеш да си се бръснеш с тях. Съвсем честно. Тука жилет - милет, мани бегай от тука. Боклуци.

Абе, хора, много съм щастлив! Благодаря ви че може да си поговорим. Такъв ми е кеф за тия неща да си приказваме, става ми едно такова ведро..

Сега гледам раницата, яко е натъпкана. В шкафа имам още камара ножове и нещо ме яде отвътре. Не знам как да тръгна и да ги оставя. Имам чувството, че всичките ми трябват. Суетя се тука като обран евреин и незнам откъде да захвана. Дали да не си зема и оная раничка от ТСМ магазина де си я купих. Тя ще събере бая още нож. Оф, мачетето щях да забрая. Ха , пълна лудница! Ако го оставя, по добре да се гръмна, или по- точно заколя. Това не е трамонтиското мачете, дето ги продават сега, неееее не, това е от Куба! Чичо го донесе 85 година. Аз съм бил келеш. С брат ми що дръве сме изсекли с това чудо. Незнам каква е стоманата но по наще земи няма такава! Просто няма. Минава през дърветата като през масло. Като малък му виках - мечето, не можех да го произговоря като хората. Кубинско мачете! Ако можете и ви падне сгода, или ходите в Куба вземете. Нищо да не вземете, това е задължително! Това подаръци за жена, деца и тн. глупости..!

Подаръците от всякъде можете да ги вземете, но мачете от Куба, можете само от Куба.

Ако някой ходи до там.. , ако някой случайно ходи, да ми се обади. Сега като се замисля още едно няма да ми е излишно. Даже , сега като гледам, трябва ми още едно. Да ми се обади ето телефонът ми - 0882735793. Предварително давам напред пари, няма тука да се чакаме, когато дойдеш и тн. Давам напреде и отгоре ще дам. Ако някой.. да се обади, скайп може също , търсете ме на -

Carbon4o 67.

Позаплеснах се малко, ама така е. То това е тръпката да се заплеснеш по нещо и никога да не се отплеснеш. Това му викат хоби. Мечтая си да мога да се запиля нейде, естествено добре екипиран, поне с едно френско карбоново опинелче в джоба, и да бродя насам натам, както бродят радичковите люде в лудата трева. Ето защо трябва да се излиза на зелено. В града нищо не може да направиш. Навсякъде бетон. Какво да го правя тоя бетон. Ножовете си ще нащърбя и попилея, а в горите , квото щеш. Кеф ти дъб, кеф ти бор, кеф ти храсти, сечи, дялкай, строй заслони, пали огньове, идилия..Тъй, че напред смело и безотговорно няма да кажа, че то може ли да е безотговорно , кога си се нарамил със цялата тая шведска стомана. Отговорно да, по- става. Ножът не е като пушката, да знаете. Ножът е за смелчаци. С пушка и жена може да те убие и дете. В Щатите се изтрепват щото всеки има по 100 пушки. Болни хора. Ножът е друга работа.

Чудя се, да си вземам ли и другият викторинокс. Имам един

recruit

модел. С малко функции е , ама се е нещо. Швейцарец е. Ще го взема, в джоба на дънките. Ако зема да изгубя кампера, незнам кво ще правя. Трябва да легна да мръ, а така с тоя в джоба, мога и сто години да бродя там навън и пак ще спа като бебе. Друго, друго, не се сещам. Имам една българска ножка, много добра е, извита, костурка се води. Да я земам ли ко да прая. Абе ще я помъкна и нея, тя тежи сто грама. Няма да пия на обед и готово. Не се знае човек кога ще му се наложи да нареже нещо на ситно.

Аре, хора, потеглям. Дано запали колата де, че вчера ми прави проблеми нещо стартера. Ама така е, като сме се изнежили, коли незнам кво, едно време, кви коли, брат, пешачката. Два три ножа по колана и крачиш. Няма стратери , ти си стартера. Месо като има, и нещо за пиене.О като казах за пиене, то аз забрайх , да пъхна едно шишенце. На Телекийските скали без да пийнеш не бива да ходиш. Абе има си задължителни неща, това е, иначе си просто аматьор. Тръгнали с едно родопско одеало, ни нож имат ни нищо, като на сватба. Направо чист ужас, сега хората не сме у ред, се повече се убеждавам!

Мисля дали да качвам без въже, или да си взема въжето. Не че ми трябва. Ама  все се присещам за оня филм със Сталоун, дето като увисна на въжето. Той и още един мъж под него, като увиснаха и то зе да се къса на ръба на скалата. И оня отдолу извади нож, не можах да разбера какъв беше, превъртах много пъти, но не се разбира. Извади ножа и с такова движение отряза въжето, че все си го спомням. Отряза го от раз. Дебело въже. Ножът не е бил боклук. Полетя надолу и така спаси Сталоун. Понякога ми се ще и аз така да отрежа въжето от раз. Представяте ли си, последен миг от живота и ви дели един перфектен срез с перфектният нож. То аз ако съм в такава ситуация от чудене с кой нож да направя среза и ще паднем. Според мен Хултафорса ще го отреже без запъване и си струва само с него да се катерите. Вземам си и въжето! 

Ако не се видим, там съм, при скалите. Не ме мислете. Вие му мислете с тия ламаринени боклуци по кухните си, дето им викате нож! Поне по една Мора, моля ви се си земете. Моля ви се..! Петнайсет левчета, перфектен нож завинаги остър, да не ва мисля и вас. Не си губете времето с глупости,ей! Айде!

последна редакция на 28 Януари, 2013 - 22:11
снимка на Lebovski

Коментари