Търсене

Писмо, което не можах да напиша

30 Април, 2012 - 20:52
1 Коментари

Оценка:
Общо гласували 127

Има едно писмо, което не можах да напиша. Едно писмо, което няма как да прочетеш.

То винаги ще започва така:

„Откакто…”

Тук задрасквам думи, редове, късам и хвърлям. Смачкани листи, следват години мълчание. Не намирам думите. Ровя в пропастта помежду ни, но там няма думи, а тишина, която все повече ни отдалечава...

Ще опитам отново:

„Откакто те няма…”

…се опитвам. С писмото…

Започвам отново:

„Откакто те няма се опитвам…

И понякога успявам. Не винаги плача, когато се нараня. Ходилата ми са големи, мога да извървя дълъг път. Към теб. Дланите ми са като твоите (така казват), а пръстите ми са станали тънки и дълги. И косата ми е дълга. Реша я с гребен. Понякога. Харесвам слънцето да ме посреща късно. Обичам да изпращам дъжда с усмивка. Да ти изпращам есенни листа по вятъра. При теб вали ли? Не, не може да вали. И вятър едва ли има. Косата ти черна ли е още?”

Разбира се, че е черна. И лъскава. Така я помня.

„Не те виждам вече, ти дали си ме видял? Видя ли ме вчера, бях се върнала вкъщи, желязната порта се отвори бавно, плочките под краката ми бяха стръмни. Пристъпвах часове до къщата. Малко преди да достигна вратата, от нея зина една празнота. Не те видях.

Вече не те виждам, не те и сънувам. Страхувам се, че не помня гласа ти и че, ако ме извикаш, няма да те позная. Страхувам се, че се обръщам след някой, който прилича на теб и че вървя неистово след него, докато се погубя.

Къде си? Ще се върнеш ли някога?...”

Не ми казвай. Аз вече знам. Толкова ми се иска да те очаквам.

Иска ми се да съм ти написала всичко, да се докосна до твоя мълчалив свят. Ти да си отговорил и пропастта помежду ни да се превърне в извор.

Но това писмо аз никога няма да мога да завърша, а ти никога няма да можеш да прочетеш. От там.

То винаги ще започва така:

„Откакто те няма, се опитвам да продължа.”

снимка на La cumparsita

Коментари
5 Май, 2012 - 10:26

Прекрасно!

Коментари