Търсене

Продавачи на надежда

6 Април, 2012 - 21:56
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 90

Беше към 8. Една възрастна жена държеше вратата на все още отворената аптека. Вътре светеше. Жената държеше здраво бравата, потреперваше. И отдалече ми се струваше, че вратата държи старицата.

Дали искаше да влезе или да си тръгне.

Тази аптека затваря май към 8. Май не е денонощна. Не е и безплатна. Не лекува всичко, но със сигурност от всичко печели.

Жената някак беше попаднала на прага й. Защото повечето стари стигат до там.

Дали го е прекрачила или си е заминала – не знам. Тръгнах си преди това. Беше ми студено.

Прибрах се и продължих да виждам старицата. Треперещите й пръсти, тревожния й поглед...

Защо толкова ме разстрои една отворена (или затваряща) аптека? Със своите мраморни стъпала, стриктно работно време и ценоразписи... с фалшивата си светлина, която или ще угасне след малко или ще заслепи.

Искаше ми се да се върна и да хвана тази трепереща ръка. Да я отлепя от споената с вратата надежда и да я поведа към нова. Не към скъпа аптека с блестящи слънца, високи стълби, а към една твърде обикновена и денонощна. Място на подкрепа и любов. Не санаториум или старчески дом, а към една врата – винаги отворена и безплатна за всички.

Защото тази врата наистина лекува.

Вече е към 10 и дали една възрастна жена държи или не държи вратата на аптека е важно.

Може да я видя отново или никога повече.

Но щом утре се събудя, няма да бързам да си ида...Когато е студено...

Градът е пълен с аптеки, на чиито врати се подпират уморени старци.

А аз ще знам, че повечето затварят в 8.

последна редакция на 6 Април, 2012 - 21:59
снимка на La cumparsita

Коментари