Търсене

Рошко и трохите

19 Септември, 2012 - 21:39
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 149

Беше по средата на седмицата, когато го видях за първи път.

Мислех си – няма да оцелее и до утре.  Беше рошав, слаб гълъб. Едва пристъпваше, преглъщаше трудно. Вероятно не можеше и да лети. Едно коте упражняваше изкуството да убива, само на няколко крачки разстояние. Котешки тихи крачки.

Кръстих го Рошко. Все пак имаше няколко перца, които напук на схлупената му фигурка стърчаха недодялано, но някак симпатично.

Изумих се, че въпреки котките и неспособността си да се адаптира с този свят, Рошко, все още жив и също толкова проскубан, се появяваше всеки ден и се бореше с трохите по асфалта и най-вече с моето безверие в оживяването му.

От онази сряда насам Рошко ежедневно отнемаше страхът ми да не го видя никога повече и ми вдъхваше надежда за нашето общо утре.

Аз обикнах Рошко. Стана неусетно. Въпреки котешкото старание и света.

И имах нужда от невзрачното му присъствие.

Докато един ден страхът ми сякаш надделя…и аз ослепях за него. Неистово гледах асфалта и недокоснатите трохи и единствено забелязвах, че го няма. Имаше други, но те не бяха като моя Рошко.

Дните ми опустяваха все повече.

Минаваха седмици.

Натъжавах се.

Липсваше ми.

Тихо признах, че все пак не е оцелял, но поне съм го познала за малко. И това донякъде ми даде покой.

Беше по средата на седмицата, когато го видях отново. Случайно бях погледнала нагоре.

Помислих си – това не може да е той. Беше кацнал нависоко, на втория етаж, перцата му бяха повече и по-гладички. Фигурката му – по-изпъната и жива. Вероятно можеше и да лети. Далече от котките и от асфалта.

Изумих се, че въпреки неспособността ми да повярвам и ограничеността ми да го търся само по земята, той всеки ден е побеждавал котките и този свят, и дори мен самата…с моите страхове.

Там – от горе. И дните ми се изпълниха, макар да усещах че…

…че той някога ще си замине, или първа аз, но аз го познах и това ми вдъхна надежда за моето, за неговото утре.

Невзрачният Рошко…и трохите по балконите.

последна редакция на 19 Септември, 2012 - 22:01
снимка на La cumparsita

Коментари