Търсене

Розата от дядо

26 Август, 2012 - 23:07
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 143

Той протегна кокалести пръсти, стискаше открадната роза.

От някъде.

„Розата ще чака моето момиченце”, казваше и се усмихваше, дори да знаеше, че неговото момиченце може и да закъснее. А розата да изсъхне - неполучена…Нищо, щеше да откъсне нова.

Мисълта за неговото момиченце го правеше щастлив и неуморен. Той късаше, без да се отказва. Розите търпяха безмълвно неговата жажда за споделеност и умираха преди да бъдат подарени. Много изсъхнали рози посивяха в самотата си. Ароматът им беше изстинал.

А момиченцето закъсняваше за розите. Почти винаги.

Тя чуваше всяка история за тях и вярваше, че ще има следващи. И имаше. Следващите били все по-ароматни и все по-трудно откраднати, но винаги с любов и с надежда – да бъдат получени навреме.

Момичето обичаше всички тези, понякога изсъхнали, рози. В тях виждаше него и любовта му.

Вижда го и днес, когато той вече не може да откъсне нищо и кокалестите му пръсти държат празнота.

Тя би откраднала тази празнота и би я заменила за поне още една изсъхнала роза.

„Неговото момиченце ще чака розата”, която вече не може да получи…Дори и да дойде навреме.

Розата, от някъде...

Розата от дядо.

последна редакция на 26 Август, 2012 - 23:20
снимка на La cumparsita

Коментари