Търсене

Виждащият

23 Май, 2012 - 22:34
4 Коментари

Оценка:
Общо гласували 154

Слепецът стоеше на центъра. Някъде на шумното. И той не знаеше точно къде. Но ако го питате, той би казал: „Където минават много хора и има достатъчно слънце”. Той не можеше да види ни хората, ни слънцето, но чуваше света и усещаше лъчите по лицето си. Все пак животът не е само хубава гледка, а е и звуци, и усещане за топлина, светлина...

Беше протегнал ръка, която не умаляваше и не умоляваше. Досущ като мимолетният мак край пътя, който никой не забелязваше и помирисваше, той вехнеше в забързания ход на другите. Но ръката му не просеше възхищение или съчувствие. Ни съжаление. Тя не бе знак на улицата, който е неспазван и нежелан. Ръката му не беше и зов за стоп. Ръката му беше естествено продължение на същността - недокосната, непозната, но присъстваща. Ръка, която никой не стискаше за поздрав, а използваше за да се оттърве от жълтите стотинки и за да упои съвестта си. Анонимната и невидяна ръка на слепец...

Той беше разтворил себе си - там насред шумния център, като ненужен слънчев панел. Събираше отблясъци от чужди лъчи, за да се почувства жив. Подминаван, но съществуващ.

Една невзрачна жена докосна пръстите му и преди да остави себе си у тях, му каза: ” Заповядайте!”. Той  чу обувките и учестеното й дишане да се отдалечават. Опипа с ръка шепата си. Не за да намери нещо там, а за да запази това, което тя му остави. Там нямаше стотинки. И левове нямаше. Нямаше нищо друго освен една безкрайна топлота, която развълнува душата му. Завинаги.

Слепецът си тръгна богат. Нямаше търпение да дойде следващия ден и шумът на този свят, за да застане отново на центъра на...и той не знаеше къде. Но точно там, където невзрачните й обувки, учестеният й дъх ще го изпълнят с мелодията на топлотата. Там, където ще бъде докоснат отново. Без да види от кого.

Защото, все пак животът е не само хубави гледки, а е и звуци, и усещане за топлина.

И вяра в светлината...

последна редакция на 23 Май, 2012 - 22:34
снимка на La cumparsita

Коментари
23 Май, 2012 - 23:02

Ех момиче!
Днес накара Змей да плаче.

снимка на valentina
valentina (непотвърден)
27 Май, 2012 - 13:42

Прекрасно!

27 Май, 2012 - 13:47

Истинско!

29 Май, 2012 - 21:57

Благодаря, nightsun, valentina, Змей!
Благодаря ви, че прочетохте историята за това, което е прекрасно и истинско, макар и да ви е разплакало.

Коментари