Търсене

За научните институти и таинствата*, извършващи се в тях.....

6 Ноември, 2011 - 21:11
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 192

*Тайнството е свещенодействие в научните институти, при което ученият приема благодатните дарове на Своя Директор.

Тайнствата имат външна, видима, и невидима страна. Към външната страна се отнасят строго определените подмазвачески процедури  и външни знаци, с които извършващият тайнството измолва Директорската благодат. Невидимата страна е именно мистичното предаване на тази благодат върху този подчинен, спрямо когото се извършва тайнството. Тъкмо в това е съществената разлика между тайнствата и другите свещенодействия в научните среди – доноси, шефослужения, етични съдилища и др. Външно, тайнствата са подобни на тях, но притежават именно невидимата страна, която ги издига на по-високо ниво. Тази невидима страна ги прави недоказуеми. Въпреки, че непосветените виждат външните им проявления, те не са свидетели на станалото и ставащото, освен като последици, които се изсипват на не-послушните им глави.

И в храмовете на науката, като в Християнската църква, броят на тайнствата варира, но научните тайнства одавна са надскочили строго определения седмочислен брой на религиозните, и не само той, но и съдържанието им става все по-многообразно и многопластово. Да разгледаме, някои от най-разпространените в научните среди тайнства.

Кръщението в науката е пътят, по който на младия учен се дават сили за кариерно израстване. И не на всеки млад учен. За да те покръстят в храма на науката трябва да си потомствен комунист, потомствен учен (което у нас в повечето случаи е същото), или поне да си доказал верността си към подобни представители на висшето съсловие, с поредица от правилни съждения, деяния, низости, доноси и прочее безчинства. Ако не спадаш към тая сган, намери си препоръка от подобен изверг или направо се добери до протекцията му и ето те, вече си в някой от храмовете на науката. В случай, че попадането ти там е извън споменатите схеми, назовавани кой знае защо “конкурси”, не се и надявай да попаднеш в числото на посветените. Кротко  изчакай следващото съкращение, при което със сигурност ще бъдеш прогонен от това Председателю и Директору угодно място, за да дойде вместо теб, някой послушник по-благ и по-надежден.  Можеш и да се спасиш от подобна участ, но това означава да се ориентираш бързо в институтската йерархия, да си избереш хабилитиран шеф, на когото да слугуваш, да започнеш всячески да му правиш поклони, и при всички случаи, да засвидетелстваш покорността и верността си. Напиши няколко статии, посочи го за първи автор и разпространи две-три клюки за жената на врага му, и си на крачка от шефопомазването. Ако постоянстваш в доносите и интригите срещу личните му врагове, (такива винаги съществуват априори), безветреното мястото и напредъка ти са в кърпа вързани.

Друго разпространено  в научните среди тайнство е свещенството. В нашата наука съществуват три негови степени, според последния ЗРАСРБ – главен асистент, доцент и професор. Асистентът може да служи, но само като помага на доцента по време на неговите шефоугодни (разбирай низки) дела, сам той още не е дорасъл (освен ако не е наследствено предразположен, такива случаи се срещат често), да извършва такива. След посвещението в доцент, новопосветеният учен вече може да извършва сам повечето от тайнствата като използва натрупания през асистентските си години опит, за да засвидетелства верността си към Шефа. Тук са допустими всякакви форми на служене: основаване на клики и групички, доносничене в особено драстични размери и мащаби, плагиатсво, интригантство, злоупотреби с положение, конфликт на интереси и прочее подобни низости, характерни за средите на науката. Целта е една: бързо кариерно израстване, зад което не стоят никакви истински постижения на мисълта (последното предполага наличие на някакъв зародиш на интелект), стремглаво издигане в очите на слепите и щироки възможности за политически и социален просперитет. Ръкополагането за професор е най-сложно, но и носи най-много облаги. Обикновено то е невъзможно без здрави, нерегламентирани (по партийна или роднинска линия) контакти, с поне трима Висши функционери (на партията, Академията и до скоро на ВАК), и е невъзможно, без кандидатът вече да е демонстрирал многократно и по блестящ начин послушническите си и не дотам ярки интелектуални възможности.

В някои от институтите на БАН и ССА често се наблюдава и тайнството “шефоизяждане”,  присъстващо и в много езически ритуали, като то е основен култов дълг и знак за съпричастност към Академията и Партията.  В научните институти на ССА тайнството например може да бъде извършено само от Председателя  на Академията или от някой верен нему професор, по-верен от довчерашния институтски Шеф,  но задължително с благословията или по поръчението на Председателя. Ритуалът е един, но вариантите, в което се изпълнява в различните институти са разнообразни, като се започне от споменатите вече писаници на доноси, клевети и компромати, та до физическата саморазправа с опонента, но характерното винаги е, че най-яростните противници на изяждания шеф, са в числото на най-верните му слуги, или са сред онези, които сам той е издигнал на по-висши позиции.

Разбира се, можем да продължим да изреждаме тайнствата, ширещи се в храма на родната наука, но нека се спрем накратко и на заплахите и страховете, породени от узаконеното им практикуване.

Наред с посветените учени, почти във всеки институт на БАН и ССА се срещат и не-послушници, а и как иначе щеше да има наука въобще? Докато посветените са заети с вече описаните тайнства, поглъщащи изцяло капацитета и времето им, нали все някой трябва и да създава така наречените научни продукти? За тези някои ми е думата. Обикновено, това са непокръстени по описания начин наивни идеалисти, които случайно останали неунищожени от войнстващите си събратя, отдават този факт на надеждата, че оцеляването им се дължи на интелект и морал. Залисани в работа, поради духовна нужда да бъдат учени, те често даже и не подозират мащаба и дълбочината на извършващите се около тях тайнства. Ставащото се стоварва върху невинните им глави, когато Шефослужещите изпитат нужда от свършването на нещо смислено, или когато по академичному свисше, се спусне като угроза поредната атестация.

В първия случай, способността и познанията им ги изправят в неволно сравнение с послушните шефом и последните, съзрели заплаха за топлите си позиции, стоварват върху тях цялата си, градена в годините на кариерно израстване, злоба и завист.

 Във втория, количеството и качествата на свършената от непосветените, вместо низости, работа, се превръща в наукометрична заплаха за Войстващите шефопоследователи и те безогледно се нахвърлят върху инакомислещите и действащите, за да защитят собствените си нездрави позиции. Като резултат, заплахите за унищожение и страховете от психясване, на тези малко на брой, но незнайно как, все още читави учени в институтите, превръщат дните им в дантиев ад, а нощите им, в безкрайно бдение пред лицето на идващия ужас. Само че, неосъзнавайки безпомощността си, тези учени напразно се надяват на милост. Защото са закъснели. Пропуснали са всички по-важни ритуали: от собственото си кръщене в науката, през свещенството и г...золизството, та чак до шефоизяждането. Докато случайните не-послушници са работели здраво и са развивали таланта и ума си, тайнствата за покръстване, издигане и шефоутвърждаване на бездарните и глупавите вече одавна са свършили, званията са раздадени, а клетвите, подписани с низости. Пътят към Храма е осеян с жертви, и тези идеалисти, само по случайност не са сред труповете.

Но нека не ставаме фаталисти, нека завършим с оптимизъм: последните истински учени имат своята последна надежда: един нов Председател, и съответно нов Шеф, за и на когото да се помолят...

Само че това, което е нужно да бъде измолено е още едно, последно тайнство: тайнството на елеосвещението**. Елеосвещение на всички научни академии, институти и учени, което да излекува и тялото, и душата на науката.

Да, с това тайнствата в Храма й ще станат с едно повече, но пък може би пътят към Храма, по-чист, по-широк и по-смислен?

 

**Елеосвещение или маслосвет е християнско тайнство, при което чрез помазване на различни части на тялото с осветен зехтин (елей) се извършва молитва към Бога за излекуване на болести на тялото и душата. /Яков 5:14,15/

Друго от същия автор:

последна редакция на 6 Ноември, 2011 - 21:12
снимка на mamata66

Коментари